О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60413

София, 24.11.2021 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 2429/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
М. А. И., чрез пълномощника си адв. Д. Х., е обжалвал въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, № 3 от 11.01.2021 г. по въззивно гражданско дело № 1119/2020 г., с което е потвърдено решение на Санданския районен съд, гражданско отделение, четвърти състав, № 1141 от 08.07.2020 г. по гражданско дело № 1129/2018 г., с което е допуснато извършването на съдебна делба между Я. А. Д. и М. А. И. по отношение на южната половина от жилищна сграда - многофамилна, с идентификатор № ...., на 2 етажа, разположена в поземлен имот с идентификатор № ....съгласно КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК, състояща се от : 1. самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилище, апартамент, състоящ се от две стаи, коридор и помещение от пристройка със застроена площ от 65.87 кв.м. /съгласно СТЕ/ и външна баня и тоалетна откъм източната фасада, с идентификатор № ....; 2.самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилище, апартамент, състоящ се от две стаи, коридор и помещение от пристройка с баня с тоалетна, мокро помещение и преддверие към входното антре със застроена площ от 65.87 кв.м. /съгласно СТЕ/, с идентификатор № ...., при следните квоти: за Я. А. Д. – 1/4 ид.ч. и за М. А. И.. – 3/4 ид.ч. В касационната жалба се оспорва изводът на въззивния съд, че приземният етаж има характеристики на самостоятелно жилище като се поддържа, че функционалното му предназначение е за склад. Оспорва се и изводът за приложимост на ТР № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС, предвид липсата на данни към 17.05.1963 г. приземният етаж да е бил функционално обособен като самостоятелно жилище. Поради това касаторът счита, че до делба следва да бъде допуснат един обект – еднофамилна жилищна сграда на две нива, в която двата етажа нямат самостоятелно значение и не отговарят на изискванията за самостоятелни жилищни обекти. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се прави искане за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. Обособеността на всеки от етажите на еднофамилна сграда като самостоятелни обекти на собственост към първата фаза на делбеното производство ли е относим или към фазата на извършване на делбата?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да прецени доказателствата и доводите на страните, както и при довод за необоснованост на първоинстанционното решение, поради това че е приет за установен факт, за който липсват доказателства по делото, да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка?
В срока за отговор Я. А. Д., чрез адв. Д. К., излага становище за липса на предпоставки за допускането на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата по същество.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК предвид предмета на делото – иск за делба, поради което е процесуално допустима.
По спорния въпрос дали обект на делбата е еднофамилна жилищна сграда, състояща се от два функционално свързани помежду си етажа, или са налице два самостоятелно обособени самостоятелни обекта в сграда, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е допуснал до делба южната половина от процесната жилищна сграда, като такава състояща се от два етажа, всеки от които представлява самостоятелен обект, заснет с отделен идентификатор в КККР. Кредитирано е заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което всеки от двата етажа от южната половина на къщата съгласно строителните правила и норми на ЗУТ представлява самостоятелен обект в сграда, тъй като всеки от обектите е пространствено и функционално обособен и има самостоятелен вход; първият етаж е приспособен и се ползва като жилищен, а не като склад, макар да е проектиран като такъв, и няма характеристиките на принадлежност към втория етаж, който отговаря на условията за самостоятелно жилище. Освен това съдът е приел, че приложение в случая следва да намерят постановките на ТР № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС, според което при съдебното поделяне на жилищни сгради, заварени към 17.05.1963 г., разделянето на етажи или части от етажи може да стане и без спазването напълно на строителните правила и норми само за обособените дотогава отделни жилища и за жилища, при чието преустрояване не се достига до създаване на нови жилища. По отношение на първия жилищен етаж е прието за установено от събраните по делото доказателства, че още от построяването му през 50-те години той е използван като самостоятелно жилище от родителите на страните, а вторият етаж е използван като отделно жилище от семейството на един от братята им.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по първия поставен правен въпрос: В коя фаза на делбата се изследва въпросът за обособеността на всеки от етажите на еднофамилна сграда като самостоятелни обекти на собственост. Следва да се прави разлика между индивидуализирането на обектите, които са предмет на делбата с решението по допускането й и изясняване на въпроса за поделяемостта им във връзка с избиране на способа за извършване на делбата – срв. решение № 261/23.10.2013 г. по гр. д. № 3777/2013 г. на ВКС, I г. о.. В случая въпросът дали първият етаж от сградата, предмет на делбата, е жилище или складово помещение е повдигнат именно от ответника по иска за делба /касатор/ и съдът е бил длъжен да се произнесе по неговите възражения, за да индивидуализира предназначението на първия етаж, който е поискан да се допусне до делба като самостоятелен жилищен етаж. Не е налице противоречие с посоченото от касатора решение №58 от 16.94.2013г. по гр.д.№ 572/2012г. на ВКС, ІІ г.о. , в което е разгледана въпросът дали следва да се допусне делба на пристройка, която не е самостоятелен обект, какъвто въпрос не е разрешаван в обжалваното решение.
Вторият правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да прецени доказателствата и доводите на страните, както и при довод за необоснованост на първоинстанционното решение, поради това че е приет за установен факт, за който липсват доказателства по делото, да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка?
е обуславящ за делото и по него следва да се допусне касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС –решение № 23/02.02.2018 г. по гр.д. № 920/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 327/03.04.2017 г. по гр.д. № 2119/2016 г. на ВКС, IV г.о. и др.. Противоречието се състои в това, че въззивният съд не се е произнесъл изрично по доводите във въззивната жалба, че вещото лице е дало заключение, че помещенията на първия етаж нямат необходимата височина и осветеност, изискуеми за жилище, както и че не са обсъдени свидетелските показания, че преустрояването на първия етаж в жилище не е извършено при построяване на сградата, а в значително по-късен момент.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, № 3 от 11.01.2021 г. по в. гр. д. № 1119/2020 г.
Указва на касатора М. А. И. , че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесе държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/ по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: