3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 521 С., 17.07. 2013 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и тринадесета дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 2377/2013 година. Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение № VІ -859 от 01.04.2013 г. по ч.гр.дело №434/2013 г. на Бургаски окръжен съд . Ответникът по частната жалба- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение за да се произнесе взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е посочил, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроса, свързан с наличието на валидна арбитражна клауза, в хипотеза в която страните са договорили, че спорът ще се отнесе пред арбитражния съд при Б. – [населено място], какъвто арбитражен съд няма. Страната е поддържала, че този въпрос е разрешен в противоречие с дадените разрешения с определение №281/12 – ВКС, І т.о. и определение № 631/13г. на ПОС. По този начин е мотивирано наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Не се установяват предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с определението на ВКС/ постановено по реда да чл.274, ал.3 ГПК/, се разглежда хипотеза различна от тази, която е обсъждал въззивния съд . Съставът на ВКС е приел,че в разглеждания от него случай, след като страните са договорили общо, че споровете им ще бъдат решавани от арбитражен съд, без каквито и да било други индивидуализиращи белези, не е налице договорена клауза за арбитраж ad hoc, тъй като не е посочено името на арбитъра. Разглежданият случай не е такъв, поради което и страната не обоснова наличие на разглежданото основание. Доколкото е налице противоречие между изводите на въззивния съд и изводите направени от състава на Окръжен съд – Пловдив по аналогичен случай/ в соченото и приложено определение/, то следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.Следователно, обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване. Частната жалба е неоснователна. Арбитражната клауза съставлява договор и съответно спрямо нея се прилагат общите правила за договорите, поради това тя подлежи и на тълкуване по смисъла на чл.20 ЗЗД. Или съдът извършва преценка за нейната валидност, включително и чрез тълкуване на общата воля на страните. Когато арбитражната институция е индивидуализирана по белези, които не оставят съмнение за това, кой е арбитражния съд, който следва да разреши спора, то е налице валидна клауза, установяваща задължение, сезирания районен съд да направи отвод за неподведомственост в съответствие с нормата на чл.15 ГПК. Както в случая правилно е приел и въззивния съд, след като Бургаската промишлена палата е част от единната система на Б. / съобразно Правилника за единната система на Б. и регионалните палати / камари/ и след като при изброяване на дейностите, които се предлагат от регионалните камари, изрично се препраща към единствения общ за всички арбитражен съд – този при Б., при необходимост от арбитриране на спорове на членовете на тези камари, то и неоснователен е извода на жалбоподателя, че при договореност за разрешаване на споровете от арбитражен съд към Б. – [населено място], не е изяснена арбитражната институция и следва поради това да бъде прието, че е договорен арбитраж пред несъществуващ съд. / В този смисъл изрично решение № 198/12г. по т.д. № 149/12г. на ВКС, ІІ т.о., чиито изводи настоящия състав изцяло споделя./. Или в случая арбитражната клауза съответства на изискванията на закона и е валидна. С оглед изложеното, настоящият състав приема за правилна практиката, обективирана в обжалваното определение а не тази в определение №631/13 на ПОС, което не съдържа и мотиви обосноваващи обратния извод. Следователно, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила.На ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № VІ -859 от 01.04.2013 г. по ч.гр.дело №434/2013 г. на Бургаски окръжен съд ОСТАВЯ В СИЛА определение № VІ -859 от 01.04.2013 г. по ч.гр.дело №434/2013 г. на Бургаски окръжен съд. ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: