Ключови фрази

5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60338
[населено място], 07.10.2021 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 1226 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:


Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Я. С. срещу определение № 29/06.01.2021 г. по в. ч. т. д. № 4209/2020 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 13 684/25.08.2020 г. по гр. д. № 12 730/2017 г. на Софийски градски съд за отхвърляне молбата на жалбоподателя да му бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
Жалбоподателят прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила, както и за необоснованост на атакуваното определение и моли то да бъде отменено. Достъпът до касация е мотивиран с приложение на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с определение № 515/2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ТО, определение № 528/2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г. на II ТО, определение № 163/2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, както и с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Формулирани са следните въпроси, които според жалбоподателя са обосновали мотивите на въззивната инстанция и са от значение за изхода на спора. Въпросите са следните :
1. „Какви са предпоставките на фактическия състав на чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, при които на адвоката, оказал безплатна правна помощ, следва да се присъди адвокатско възнаграждение?“
2. „Липсата на договор за правна помощ, въпреки, че е оказана безплатна такава, пречка ли е за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА?“.
Ответникът по частната касационна жалба „ЗК Лев Инс“ АД е подал отговор, с който я оспорва като неоснователна. Заявява становище, че не са налице основания за достъп до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Установява се от материалите по делото, че по искова молба на Б. И. Д. срещу „ЗК Лев Инс“ АД е образувано гр. д. № 12 730/2017 г. на СГС. Предмет на делото е иск с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение в размер 200 000 лв., репариращо претърпени болки и страдания от смъртта на З. П. З., с когото ищцата е живяла на съпружески начала. В хода на производството страните са сключили споразумение № 825/19.12.2018 г., по силата на което Б. И. Д. е получила обезщетение в размер на 90 000 лв. С решение № 2835/07.05.2020 г. искът е отхвърлен поради неговата частична неоснователност и поради извършено в хода на процеса плащане на обезщетение. С решението отговорността за разноски е възложена на ищцата при приложение на чл. 78, ал. 3 ГПК. Процесуалният й представител /жалбоподател в настоящото производство/ е заявил искане по реда на чл. 248 ГПК за присъждане на разноски и по – конкретно за присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. С определение № 13 684/25.08.2020 г. искането е отхвърлено с мотив, че то не произтича от допуснати грешки при пресмятането. Посочено е, че отговорността за разноски е разпределена при приложение на процесуалния закон, като в тази част мотивите на съда са неоттегляеми по аргумент от чл. 246 ГПК.
С обжалваното определение на Апелативен съд София е потвърдено определение № 13 684/25.08.2020 г. по гр. д. № 12 730/2017 г. на Софийски градски съд. Въззивната инстанция е обсъдила сключеното между страните по делото споразумение, в текста на което ищцата е декларирала, че с получаване на сумата от 90 000 лв. всички нейни претенции във връзка с настъпилото на 04.09.2016 г. застрахователно събитие са удовлетворени, както и, че след плащане на сумата в тридневен срок ще се откаже от исковете по делото, включително претенции за лихви, разноски и други. Въззивната инстанция е отчела липсата на сключен между адвокат Я. С. и ищцата Б. Д. договор за правна защита и съдействие и е формирала извод, че от текста на приложеното по делото пълномощно в полза на адвокат С. не може да се установи дали действително е предоставена безплатна правна помощ и на кое от посочените в закона основания. В мотивите е аргументирано и, че е възможно „изявлението на ищцата в споразумението, че няма претенции към застрахователното дружество, да обхваща и адвокатския хонорар“. За да обоснове крейния си извод за неоснователност на частната жалба, съдът се е позовал на постановени от ВКС решение № 111/01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г. и решение № 97/06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на II ТО.
Налице са предпоставките за допускане на атакуваното въззивно определение до касационно обжалване.
С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая поставеният въпрос /на практика вторият въпрос се съдържа в първия/ е предпоставил извода на въззивния съд за неоснователност на частната жалба, поради което удовлетворен се явява общият селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Произнасянето на въззивната инстанция е в противоречие с приетото в цитираните от частния жалбоподател определения разрешение, което изцяло се споделя и от настоящия състав. Достатъчно за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 ЗА е правна помощ по делото да е осъществена безплатно и да има изявление в тази посока по делото, да липсват данни, които да опровергават това обстоятелство и да е налице отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК. С цитираната от касатора по – нова практика е преодоляна тази, на която се е позовал съставът на Апелативен съд София.
Обжалваното в настоящото производство определение на Апелативен съд София е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По делото се установява, че в исковата молба е направено изявление за предоставяне на безплатна адвокатска помощ и е представено пълномощно в полза на адвокат С. /л. 19 от делото на СГС/, в текста на което е посочено, че упълномощаването е с цел предоставяне на безплатна правна помощ: „….да ме представлява пред всички инстанции като ми оказва безплатна правна помощ…“. В последното проведено открито съдебно заседание пред първа инстанция адвокат С. отново е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение като е представил и списък по реда на чл. 80 ГПК, в който възнаграждението е посочено като такова по чл. 38 ЗА. На заявеното искане процесуалните представители на ответника застраховател и третото лице помагач не са се противопоставили. Следователно, трябва да се приеме, че не е оборено твърдението на ищцовата страна и адвокат С., че последният е предоставил безплатна защита по предявения иск по чл. 226 КЗ /отм./.
Въпреки, че искът по чл. 226 КЗ /отм./ е отхвърлен в една част поради неговата неоснователност, а в друга – поради извършено в хода на исковото производство плащане от страна на застрахователното дружество, то СГС е разпределил отговорността за разноски единствено при приложението на чл. 78, ал. 3 ГПК без да съобрази, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, въпреки извършеното в хода на производството плащане. Последното обстоятелство изключва възможността разноските да бъдат възложени върху ищеца, тъй като не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК по отношение частта, касаеща иска в размер на 90 000 лв. По приложението на чл. 78 ГПК в разглежданата хипотеза е създадена безпротиворечива практика на ВКС, илюстрация на която са определение № 691/2016 г. по ч. т. д. № 2250/2016 г. II ТО, определение № 277/2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на I ГО, определение № 270/2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. на I ГО и др. Следователно, ищцата има право на разноски съразмерно с основателната част от претенцията си, респективно адвокат С. има право на адвокатско възнаграждение за осъществената от него безплатна правна защита, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при имуществен интерес от 90 000 лв., или в размер на 3 876 лв. Това възнаграждение няма как да е било предмет на сключеното между ищцата и ответника споразумение № 825/19.12.2018 г., тъй като реално разноски за адвокатска защита Б. Д. не е сторила. От друга страна, адвокат С. не е бил страна по това споразумение, поради което няма как то да го обвързва. Искането му с правно основание чл. 248 ГПК е основателно и следва да бъде уважено. Не могат да бъдат споделени мотивите на първостепенния съд, че изменение на решение в частта за разноските може да бъде допуснато само при грешка и опущение в пресмятането от страна на съда. Новелата на чл. 248 ГПК не дефинира причината за допуснатата от съда грешка, която може да бъде коригирана по пътя на изменението. Следователно, тя може да бъде резултат и от неправилно приложение на процесуалния закон, какъвто е случаят.
Дотолкова, доколкото пред въззивния съд е повдигнат спор единствено за дължимостта на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, настоящият състав следва да се произнесе само по този въпрос.
По изложените мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК съставът на първо търговско отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 29/06.01.2021 г. по в. ч. т. д. № 4209/2020 г. на Апелативен съд София.
ОТМЕНЯ определение № 29/06.01.2021 г. по в. ч. т. д. № 4209/2020 г. на Апелативен съд София, вместо което постановява
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 2835/07.05.2020 г. по гр. д. № 12 730/2017 г. на СГС и осъжда „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адвокат Я. В. С. сума в размер на 3 876 лв.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.