О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 346 гр. София, 26.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3633 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството e по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 10191 от 14.06.2021 г., подадена от П. И. И. чрез адвокат К. А. от САК, против въззивно Решение № 408 от 20.04.2021 г. по в.гр.д.№ 3747/2020 г. на АС – София, г.о., ХІV състав. Ответницата по касация М. Г. А. не е подала отговор на касационната жалба. По искането за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно решение е разгледан иск с правно основание чл. 50 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД, предявен от М. Г. А. срещу настоящия касатор. Сезиран с жалби и от двете страни, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното Решение № 3230 от 27.05.2020 г. по гр.д.№ 6210/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, І-27 състав в частта, с която претенцията е уважена за сумата 10 000 лева. Първоинстанционното решение е отменено в неговата отхвърлителна част, като вместо това е постановено осъждането на П. И. И. да заплати на М. Г. А. разликата над сумата 10 000 лева до сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, причинени й вследствие нападението от куче, намиращо се под надзора на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.09.2018 г., до окончателното изплащане на сумата. Въззивният съд е приел за установено, че на 12.09.2018 г. около 14,30 часа в гр. Банкя, на ул. Ручей, пред № 10, ищцата била нападната, блъсната, съборена на земята и нахапана от кучето, отглеждано от ответника, порода Алабай, сиво на цвят, с рязани уши, около 50 кг, вследствие на което й били причинени неимуществени вреди. Нанесени й били телесни травматични увреждания: счупване на дясната лъчева кост над китковата става, причинило трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за период повече от 30 дни; разкъсно-контузна рана на лявата мишница, палеца и показалеца на лявата ръка; две разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания на предната коремна стена и дясната поясна област. Според СМЕ най-вероятният механизъм за получаване на фрактурата е „падането” на уличното платно. Мекотъканните увреждания по крайниците са с характеристиката и определени от лекуващите лекари като на рани от ухапване от куче - т.е. разкъсно-контузни рани с девитализирани ръбове, каквито са описани още при първия медицински преглед. Затова вещото лице е заключило, че предвид описанието на вида, размера и локализацията на установените рани при ищцата, определено може да се приеме, че те са причинени по време и начин, по който са данните, дадени от пострадалата. Спешна медицинска помощ, болнично и оперативно лечение е получила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, като била настанена в Клиниката по хирургия на ръката. Извършени били хематологични и рентгенови изследвания и консултации с хирург на ръката, интернист и анестезиолог. По спешност било извършено наместване на счупената лъчева кост и обездвижване на фрактурата на дясната лъчева кост с гипсова лонгета. Установените рани от ухапване от куче били с разкъсани ръбове и били хирургично обработени и затворени с отсрочен шев (т.е. затягането на конците става от 3-5 ден след операцията). Поставена е противотетанична ваксинация, включена била инфузионна, антибиотична и обезболяваща терапия. След гладко проведеното оперативно лечение ищцата била изписана и лечението й продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, периодични превръзки на раните, поддържащо антибиотично и обезболяващо лечение. Назначени й били контролни прегледи на 5-ия, 15-тия ден и контролна рентгенография на 20.09.2018 г. Във връзка с процесните наранявания и получената фрактура, ищцата била прегледана и освидетелствана от съдебен лекар на 14.09.2018 г. Издадено било съдебномедицинско удостоверение, в което по местоположение и размери били описани телесни увреждания: на лявата мишница в долната трета и левия лакът е установена наложена марлена превръзка; подобна е поставена и на палеца на лявата ръка; на горната повърхност на показалеца на лява ръка на средната фаланга са установени оток и хирургично обработена рана – 1,5 см; на дясната мишница в долната трета част е поставена гипсова имобилизация; на предната коремна стена в горната половина било установено моравозеленикаво кръвонасядане около 10 на 4 см. Подобно било установено и на дясната поясна област - 10 на 8 см. и три червеникави охлузвания, вертикално разположени по около 0,8 см. Поставената диагноза, съгласно представената медицинска документация от УМБАЛСМ „Пирогов” е: „Ухапване от куче. Счупване на Дясната лъчева кост. Разкъсно-контузна рана на лявата мишница, палеца и показалеца на лявата ръка. Две разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания на предната коремна стена и дясната поясна област”. Разкъсно-контузните рани от кучето са зараснали вторично с остатъчни белези за срок от 18-20 дни. Счупената дясна лъчева кост е зараснала за срок от 35 дни, след което е последвало раздвижване на дясната киткова става, който период е бил по-дълъг поради това, че счупването е било вътреставно. Общо лечебният и възстановителен период е приключил за срок до 2 месеца. През посочения период ищцата е търпяла болки и страдания, като най-интензивни те са били около първите 2 седмици непосредствено след злополуката и извършените операции, както и в началото на проведеното начално натоварване на дясната киткова става по време на рехабилитацията. Извън посочените периоди ищцата е търпяла само периодично явяващи се болки най-вече в зоната на фрактурата - при претоварване на дясната ръка и особено при настъпване на рязка промяна на климата (при студено и влажно време), когато е била принудена да приема седативни и обезболяващи средства. Вещото лице е извършило преглед на ищцата на 25.11.2019 г. и е дало заключение за обективното й състояние: контактна, адекватна, помни случилото се. На лявата мишница има остатъчен звездовиден по вид кожен белег от прободна рана от зъби, която рана е зараснала вторично и е покрита с бледа кожа с размери 4 на 5 см. На показалеца и палеца на лявата ръка няма остатъчни белези. Липсват белези и от повърхностните обширни рани на предната коремна стена и дясната поясна област. Счупената дясна лъчева кост в долната част вече е зараснала с малка „девиация” (изкривяване) навътре. Дясната киткова става е леко оточна и палпаторно болезнена. Движенията при флексия (свиване) и екстензия (разгъване) вече са в норма. Силата на захват на дясната ръка е намалена спрямо захвата на другата ръка. Към момента, според експерта, може да се счита, че състоянието на ищцата е възстановено с описаните по-горе остатъчни явления. Обсъдени са събраните по делото гласни доказателства. От показанията на свидетеля П. е установено, че познава ищцата от дете и е неин съсед. В средата на месец септември 2018 г. същата претърпяла инцидент с куче, за което разбрал, когато в дома му, където била и приятелката му, дошло едно от внучетата на ищцата и ги повикало на помощ, защото баба му била ухапана от куче. Двамата веднага излезли на улицата и видели кучето, което обикаляло наоколо, а насъбралите се хора го гонели. Свидетелят също се страхувал да не бъде нахапан от кучето – порода Алабай – сиво, с рязани уши, около 50 кг., с дебела козина. Знаел, че грижи за кучето полага съседът му П.. Когато отишъл на мястото на инцидента свидетелят видял, че около ищцата се били струпали хора, а тя седяла пред портата на П.. Транспортирал веднага с личния си автомобил ищцата, чиято лява ръка била обляна в кръв, до УМБАЛСМ Пирогов, като там разбрал, че тя има разкъсване на лявата ръка, а дясната й ръка била счупена, може би при падането. Останал с нея, докато я прегледат, обработят раните и изпишат. Свидетелят е напълно убеден, че П. е стопанин на кучето, защото се грижел за него още когато било мъничко, а и след това виждал как го разхожда. Посочва още, че след инцидента ответникът му се обаждал, за да разбере какво точно се е случило и бил много притеснен. Известно време след това кучето изчезнало, но след това пак било там. Вече не го пускали да излиза от двора на къщата, защото той бил по-добре заграден. Преди това имало и други случаи кучето да бъде виждано да се движи безнадзорно в техния вилен район. От показанията на свидетеля А., син на ищцата, кредитирани от съда при условията на чл.172 ГПК е установено, че за инцидента научил от свидетеля П., който откарал майка му в УМБАЛСМ Пирогов. Лечението продължило около 3 месеца. Тя била изпаднала в шок от случилото се, като и досега отказвала да ходи сама на вилата, защото се страхувала. Преди това, от около 15 години, живеела там от края на месец март до късна есен. Кучето на съседа им, след инцидента, било махнато, а от няколко месеца отново било там. Ищцата все още имала болежки от счупването на ръката. Трудно се възстановила след инцидента, тъй като вследствие на бактерии, намиращи се по зъбите на кучето, настъпили усложнения в състоянието й. Въззивния съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че по делото е установено, че кучето, което е наранило ищцата, е собственост на ответника П. И.. Съдът е взел предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, от които е установен външния вид на кучето и поведението му по време на инцидента. Същото е било виждано многократно в района на вилна зона [населено място], ул. Ручей, където е разхождано от ответника, а понякога само излизало навън от неговата къща. Въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционния съд е разпределил в тежест на ищцата доказването на положителното обстоятелство, че нападналото я куче е собственост на ответника, което е счетено за безспорно установено от показанията на свидетеля П.. Ответникът не е доказал пълно и главно, че увреждащото куче има друг конкретен стопанин, различен от него. Показанията на свидетеля Т. не са кредитирани от съда, доколкото този свидетел не е бил очевидец, нито е дал показания дали към датата на инцидента – 12.09.2018 г. ответникът е имал куче и какво е било то. От правна страна е прието, че съгласно чл. 50 ЗЗД всеки собственик или лице, упражняващо надзор върху животно, дължи обезщетение за вредите, причинени от последното. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е обективна и безвиновна, като се носи солидарно от собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта (животното, както и в случаите, когато животното е избягало или се е изгубило. Отговорността по чл. 50 ЗЗД се свързва със задължението да се упражнява надзор върху вещта, което се изразява в нейното наблюдение и полагане на грижа, с оглед на управлението и употребата й. Собственикът има задължение да упражнява надзор върху притежаваните от него вещи, поради което се ангажира отговорността му за причинените от тях вреди. Възможно е вещта, при причиняване на деликта, да е била под надзора на друго лице – упражняван непосредствено или чрез трети правен субект, в който случай, както изрично е предвидено в чл. 50 ЗЗД, то, заедно със собственика, отговаря солидарно към пострадалия (така – Решение № 309 от 04.06.2014 г. по гр.д.№ 1354/2012 г. на ВКС, ІV г.о.). Отговорността за вреди от животни по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна.Тя не изисква животното да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена опасност (отговорност се носи и когато то не е). Когато животното е куче от агресивна порода (както в случая), собственикът и/или лицето, под чийто надзор е, са длъжни да поставят животното при такива условия и да организират подходящ контрол така, че да не се допуснат евентуални инциденти, причинени от него. При неизпълнение на това задължение лицето, под чийто надзор е животното, носи отговорност за настъпилите вреди (така – Решение № 249 от 24.09.2012 г. по гр.д.№ 1450/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.). По иск за вреди от нараняване от куче в тежест на пострадалия е да докаже дали то има собственик и кой е той, защото за вреди от питомно животно отговаря неговия собственик на основание чл. 50 ЗЗД; или кучето е безстопанствено, защото за вреди от безстопанствено куче отговаря общината на основание чл. 49 ЗЗД поради неизпълнените на дължимите мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета. Фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има собственик и фактите, от които произтича, че то е безстопанствено, са положителни и подлежат на доказване, както всеки положителен факт (отделно стои въпросът, че доказателствена тежест може да се носи и за отрицателни факти) – чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано – преди, по време и/или след инцидента (така – Решение № 308 от 03.01.2018 г. по гр.д.№ 1068/2017 г. на ВКС, ІV г.о.). Въззивният съд е приел, че в съответствие с тази практика в тежест на ищцата е възложено да докаже положителното обстоятелство, че е нападната от куче, което е собственост на ответника. Това е установено от показанията на свид. П.. Същевременно ответникът не е доказал пълно и главно положителния факт, че кучето има друг конкретен стопанин, различен от него. Ищцата е изпълнила възложената й доказателствена тежест. Съгласно практиката на ВКС, каквато и грижа да е положил собственика, причинена ли е вреда от негова вещ, то той дължи обезщетение. Причинените на ищцата вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на ответника, което е оставено свободно движещо се извън двора на неговата къща. Относно размера на обезщетението съобразно чл. 52 ЗЗД въззивният съд е взел предвид следните обстоятелства, установени по делото: възрастта на пострадалата (75 г. към 2018 г.); икономическата конюнктура в страната за 2018 г.; факта, че е получила една средна и няколко леки телесни повреди, описани по-горе в мотивите; продължителността на лечебния и възстановителен период, приключили за 2 месеца, през което време ищцата е търпяла болки и страдания, най-интензивни около първите 2 седмици след инцидента и операциите, както и в началото на проведеното натоварване на дясната киткова става по време на рехабилитацията; след това ищцата е търпяла болки при претоварване на ставата и промяна на времето, когато е вземала седативни и обезболяващи средства; отчетено е наличието на остатъчен звездовиден белег, зарастването на счупената дясна лъчева кост в долната част с девиация (изкривяване) навътре, намалената сила на захвата на дясната ръка; съобразен е и преживеният психически стрес. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, както и основанието по по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. За задължението на въззивния съд да прецени по правилата на формалната логика всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, включително и тези, оборващи прецизността, достоверността и благонадеждността на показанията на свидетелите, на които съдът основава решаващия си правен извод; 2. За задължението на въззивния съд да съобрази всички установени в процеса и релевантни към размера на обезщетението за неимуществени вреди факти, доводи и възражения на страните съгласно критериите, залегнали в указанията по ППВС № 4/1968 г. Поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2 ГПК във връзка с първия поставен въпрос в изложението не е налице. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание. Не е обоснована и допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като касаторът не сочи практика на ВКС, на която решението на въззивния съд да противоречи. Наред с това съставът на ВКС констатира съответствие между произнасянето на въззивния съд и служебно известната практика на ВКС по приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Ето защо касационното обжалване не може да се допусне по първия въпрос от изложението. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по въпрос № 2, който се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане. Този въпрос е обуславящ изхода на спора, предвид фактическите и правни изводи на въззивния съд в мотивите на решението. По отношение на този въпрос обаче не е налице поддържаното от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно посоченото ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай въззивният съд, в съответствие с практиката на ВС и ВКС, е обсъдил събраните по делото доказателства – писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно-медицинска експертиза, и при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се е съобразил с вида и характера на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания, продължителността на възстановителния период и остатъчните последици за здравето на ищцата, изживения от ищцата стрес в деня на нападението от кучето, възрастта на ищцата и икономическата конюнктура в страната за 2018 г. Съобразяването на изводите на съда с трайно установената практика на ВКС по поставения правен проблем изключва възможността решението да се допусне до касационен контрол. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 408 от 20.04.2021 г. по в.гр.д.№ 3747/2020 г. на АС – София, г.о., ХІV състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: