Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 10   София, 13 март  2008 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. петнадесети януари .... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева ..................................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Кр. Колова ........................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 637 .. / .. 08 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. Б защитник на подсъдимия М от гр. В., живущ в гр. Д., против решение № 157 от 13.10.08 год. по ВНОХД № 343/08 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 27/08 год. по НОХД № 335/08 год. на Добричкия окръжен съд. С цитираната присъда С. е признат за виновен в това, че на 16.11.07 год. в гр. Д., без надлежно разрешително е придобил и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – амфетамин, с общо нетно тегло 0.194 гр., със съдържание на активно действащ компонент амфетамин 17 %, на обща стойност 5.82 лв., което продал на свидетеля Б от гр. Д., поради което е на осн. чл. 354а, ал. 1, алт. 1, пр. 3, 4 и 5 и чл. 55, ал.1 НК е осъден на ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” и „ГЛОБА” в размер на ТРИ ХИЛЯДИ лв. Признат е за виновен и в това, че по същото време и място е отглеждал растение от рода на конопа, с тегло 2.45 гр. и съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 1.03 %, на стойност 14.70 лв., поради което и на осн. чл. 354в, ал.1 и чл. 55 НК е осъден на ДЕСЕТ месеца „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” и „ГЛОБА” в размер на ХИЛЯДА лева. На основание чл. 23, ал.1 НК е определено едно общо наказание в размер на ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което да се изтърпи при първоначален общ затворнически режим и „ГЛОБА” в размер на ТРИ хиляди лева. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. Производството е протекло по реда на гл. ХХVІІ НПК. Атакуваното решение потвърждава акта на първоинстанционния съд. Жалбоподателят насочва към неправилен отказ от прилагането на условното осъждане – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3, вр. 5, т.2 НПК. Иска на осн. чл. 354, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2, т.3 НПК присъдата да се измени с прилагане на чл. 66 НК. Мотивира се с: направените самопризнания, проявена критичност, трудова ангажираност, добри характеристични данни по месторабота и местоживеене, малко количество и нисък размер на наркотичните вещества. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Представителят на ВКП излага доводи за основателност на жалбата. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите на касатора, становището на страните и материалите по делото, в рамките на касационната проверка, намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА. С въззивното решение е отстранена допуснатата от първоинстанционния съд липса на мотиви на съдебния акт, относно начина на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. По силата на чл. 66, ал.1 НК това е една възможност, но разпоредбата чл. 301, ал.1, т. 5 НПК задължава, съдът при постановяване на присъдата да обсъди и реши и този въпрос, както и да изложи убедителни мотиви в тази насока. Допуснато е процесуално нарушение, което е отстранено от въззивния съд, поради което не съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК. За да обоснове искането си, защитата посочва: направените пълни самопризнания на досъдебното производство и в съдебната фаза; трудовата му ангажираност; добрите характеристични данни по месторабота и местоживеене; влошеното състояние на майка му; малкото количество и ниския размер на стойността на иззетите наркотични вещества и липсата на законова пречка да се приложи института на „условното осъждане” с оглед неумишления характер на извършеното от С. престъпление по предходното му осъждане. Това са обстоятелства, които са от значение за реализирането на специалната превенция, съответно за постигне ролята на наказанието за превъзпитаване на подсъдимия, да се въздейства предупредително и възпиращо спрямо него, без наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи ефективно. Настоящата инстанция споделя тези доводи. Предишното осъждане на С. е за непредпазливо престъпление, за което му е наложено наказание пробация. Това осъждане не е законова пречка да се приложи чл. 66 от НК. Съдебното му минало, без да се омаловажава фактът на извършеното преди това престъпление, но и без да се надценява неговото значение в случая поради непредпазливия му характер, и най - вече обстоятелството, че подсъдимият за първи път е предприел реални стъпки за промяна на начина си на живот с реализация на общополезна трудова дейност, дават заявка за възможността специално – превантивните цели на наказанието, да се постигнат и без ефективното изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца. Отлагането му за максималния изпитателен срок от четири години и четири месеца е годно да гарантира, дали подсъдимият ще изпълни или не демонстрирания отказ да продължи с досегашния си престъпен начин на живот при ясната представа, че е обект на наблюдение от правозащитните органи и че при извършването на друго като инкриминираното престъпление, не би могъл да разчита на повече снизхождение. При тези съображения и на осн. чл. 354, ал.2, т. 3 НПК, Върховния касационен съд, трето наказателно отделение,       Р Е Ш И :         ИЗМЕНЯВА решение № 157 от 13.10.08 год. по ВНОХД № 343/08 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 27 от 07.07.08 год., постановена по НОХД № 335/08 год. по описа на Окръжен съд – гр. Д., срещу подсъдимия М. С. С. от гр. В., като на осн. чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното му на осн. чл. 23, ал.1 НК общо наказание в размер на една година и четири месеца лишаване за изпитателен срок от ЧЕТИРИ години и ЧЕТИРИ месеца. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ...................................... / ОМ /     ОСОБЕНО МЕНЕНИЕ на докладчика по делото С. М. по КНОХД № 637/08 год. по описа на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение. Не съм съгласен с решението на настоящата инстанция, поради което подписвам решението при особено мнение на осн. чл. 33, ал.5 НПК. Отлагането на изпълнението на наложеното наказание по реда на „условното осъждане” е възможно само при кумулативна даденост на установените в чл. 66 НК три категории предпоставки, от които първите две представляват общоважащи положения, а третата е свързана с индивидуални особености на дееца и неговото деяние. В случая са налице първите две предпоставки, тъй като на С. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, а при предходното осъждане му е наложено наказание пробация. Според мен не е налице третата предпоставка. Тя изразява най-ясно характера и основанието на условното осъждане. Свързана е с конкретния случай и особености на дееца. Въззивният съд е обсъдил индивидуалните особености и обществената опасност на С. , преценени от гледна точка на поправително-възпитателната и възпиращата функция на наказателната дейност. Споделям доводите на Апелативен съд – гр. В.. Касае се до лице с изграден престъпен начин на живот. Движи се в криминална среда. По характер е конфликтен. Има склонност към нарушаване на обществения ред и предизвикване на скандали. От години разпространява наркотици и самия той употребява такива. Има професии, които са търсени и понякога добре платени, но не полага обществено полезен труд. Осъждан е за непредпазливо престъпление в пиано състояние по чл. 343, ал.3 НК. Обстоятелства, залегнали в обвинителния акт, с които М. се е съгласил по чл. 371, т.2 НПК, приемайки благоприятните последици по чл. 373, ал.2 НПК. Считам, че обстоятелството за започната трудова ангажираност за два месеца след постановяване на присъдата и представените във въззивното производство два броя безлични характеристики, не са в състояние да обосноват извод за изградени трудови навици и стремеж за поправяне и превъзпитаване. От друга страна, като изхожда обаче от комплексната цел на последната предпоставка по чл. 66, ал.1 НК, ВКС в своята постоянна практика приема, че при водещата роля на специалната превенция прилагането на условното осъждане не може да се игнорира въздействието, което то ще окаже върху останалите граждани / п. 6-61 – Пл., т. 7/. Това е и изричната вола на законодателя, изразена в чл. 66, ал.1, вр. чл. 36, т.3 НК. Следователно необходимо е и тук диалектически да се съчетаят изискванията на специалната превенция с тези на генералната, като съдът е длъжен да изложи убедителни мотиви в тази насока. Считам, че с приложението на института на „условното осъждане”, не биха се постигнали в тяхната пълнота целите на наказанието по чл. 36 НК. Дори да се приеме, че С. не е с висока обществена опасност, то извършеното от него престъпление, както и скоро извършеното предходното такова в пияно състояние, са от вида на тези, които в настоящия момент са много често явление, изискват по-интензивна обществена реакция, поради което от гледна точка на въздействието върху неустойчивите граждани и обществеността въобще прилагането на условното осъждане би било несъобразено с изразените в НК цели на наказанието. Мотивиран от тези съображения считам, че постановеното с присъдата ефективно изтърпяване на наложеното на С. общо наказание лишаване от свобода не е явно несправедливо.   Докладчик:..............................