4 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 383 С., 12.06.2013 2013 г. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова ч. гр. д. № 3266/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Н. М. Н. чрез адвокат Н. М. - Шуменска адвокатка колегия против въззивно определение № 20950 от 28.12.2012г. по ч. гр. дело № 11095/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 12.06.2012 г. по гр. дело № 27657/2011 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото по отношение на ответника Държавата, представлявана от Министъра на финансите. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното определение в противоречие с представена съдебна практика - определение по ч. гр. дело № 212/2011 г. ВКС, четвърто г. о. и определение по ч. гр. дело № 23/2012г. ВКС, четвърто г. о. и двете постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е разрешен процесуално правния въпрос - може ли държавата да носи гаранционно - обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД и допустим ли е такъв иск, с оглед прякото приложение на чл. 7 Конституцията на Република България. Жалбоподателят обоснова приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поддържа се под формата на оплакване, че с обжалваното определение съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя, с което мотивите на съдебния акт влизат в противоречие с цитирана и представена съдебна практика по приложението на чл. 188 ГПК (отм.), чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.) и чл. 2, ал. 1 ГПК (отм.). В останалата част изложението обсъжда правни разпоредби, които не са били предмет на разглеждане с обжалваното определение. Ответниците Прокуратура на Република България, Н. С. В. и Държавата представлявана от Министъра на финансите не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. Поставеният правен въпрос е обуславящ за изхода на делото и с обжалваното определение е разрешен в противоречие с представена от жалбоподателя съдебна практика постановена по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, което налага да се допусне касационно обжалване. Прието е с обжалваното определение, че по предявените искове за обезщетяване на вреди от деликт, причинени от незаконни актове на длъжностни лица, отговорността се носи от държавните органи, с които тези длъжности лица се намират в трудови или служебни правоотношения. Затова легитимирани ответници по такива искове са държавните органи, а не държавата, тъй като тя не отговоря самостоятелно, а чрез своите органи. Когато тези органи са конституирани като ответници по искове с такъв предмет, държавата не следва да участва като ответник. Това е мотивирало съдът с обжалваното определение да прекрати производството по иска на жалбоподателя против този ответник. Жалбоподателят се позовава на две определение на Върховен касационен съд постановени по ч. гр. дело № 212/2011 г. и ч. гр. дело № 23/2012 г., с които на въпроса - допустим ли е иск срещу Държавата, предявен на основание прякото действие на Конституцията по отношение на отговорността й за вреди от незаконни актове и действия на нейни органи е прието, че на основание чл. 7 от Конституцията на РБ, държавата отговоря пряко за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по З. - специалният закон уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД. При тези съображения е прието, че предявения иск срещу държавата е допустим и следва да бъде разгледан, като въпроса за неговата основателност касае съществото на спора. По настоящето дело жалбоподателят е предявил срещу Прокуратурата на РБ и Държавата и срещу физическото лице Н. С. В. обективно и субективно съединени искове за неимуществени вреди, причинени от изготвен по реда на чл. 131 ГПК и представен по гр. дело № 52345/2010 г. СРС отговор от Н. В. съдържащ неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения за жалбоподателя - ищец по посоченото дело, подробно описани в исковата молба, чрез което е злоупотребил с предоставените му властнически правомощия от неговия работодател (първи ответник) и е осъществил неправомерен натиск върху съдебния състав с цел да принуди съдията неправомерно да прекрати съдебното производство срещу него и неговия работодател. По отношение на Държавата искът е предявен поради неизпълнение на задължения произтичащи от чл. 13 и чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и чл. 47 от Х. на основните права на Европейския съюз, както и чл. 7 от К. на БР - не е осигурила ефикасни средства за защита на ищеца от деликта извършен от ответника Н. В., допуснала този ответник да злоупотреби с предоставените му властнически правомощия, като оказва нерегламентирано давление върху съдебния състав по гр. дело № 52345/2010 г. СРС с цел да бъде противозаконно прекратено производството по предявения срещу този ответник деликтен иск и да бъде извършен недопустим „отказ от правосъдие”. Според посочената съдебна практика следва да се приеме, че на основание чл. 7 от Конституцията на РБ, държавата отговоря пряко за вредите причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица, и когато тази отговорност не може да бъде реализирана по З. - специалният закон уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че посочената съдебна практика следва да бъде споделена. Отговорът на въпроса е свързан с процесуалната легитимация, която следва от правното твърдение на ищеца. За надлежната процесуална легитимация на държавата са достатъчни твърденията, че ищецът я намира за длъжник по деликтно вземане. Дали ищецът е правоимащ за такова вземане срещу държавата и дали между страните съществува правоотношение, което урежда такова вземане е въпрос на материалноправна легитимация по иска и ще се реши при разглеждане на спора по същество. Предвид изложеното предявеният иск срещу Държавата, представлява от Министъра на финансите, кумулативно съединен с искове срещу Прокуратурата на Република България и Н. М. Н., основан на твърдения за извършен деликт от физическото лице, в резултат на който за ищеца са настъпили вреди е допустим, а по основателността му съдът ще следва да се произнесе по съществото на делото. Обжалваното определение следва да бъде отменено като поставено в нарушение на закона и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по иска предявен срещу Държавата. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 20950 от 28.12.2012г. по ч. гр. дело № 11095/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 12.06.2012 г. по гр. дело № 27657/2011 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по иск предявен от Н. М. Н. против Държавата, представлявана от Министъра на финансите. ОТМЕНЯВА определение № 20950 от 28.12.2012г. по ч. гр. дело № 11095/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 12.06.2012 г. по гр. дело № 27657/2011 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по иска на Н. М. Н. против Държавата, представлявана от Министъра на финансите. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 30 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. дело № 27657/2011 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ