5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 370 С., 28.05.2013 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2187 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 1780/ 10.04.2013г. на ответницата С. Б. Ц. срещу Определение № 89 от 22.03.2013г. по в.ч.гр.д.№ 120/2013г. на Апелативен съд В. Т., с което е потвърдено протоколното определение от 17.12.2012г. по гр.д.№ 441/2012г. на Ловешкия ОС, с което на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК съдът служебно е постановил спиране на производството по делото до приключване на ч.гр.д.№ 447/2012г. на РС-Троян. Образувано е по втора частна касационна жалба вх.№ 1781/10.04.2013г., подадена от същата страна срещу същото определение на апелативния съд, с което е потвърдено Определение № 1 от 02.01.2013г. по гр.д.№ 441/2012г. на Ловешкия ОС за оставяне без разглеждане молбата на ответницата за допускане на обезпечение на предявения иск по чл.124 във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК чрез спиране изпълнението по изпълнително дело № 257/2012г. на ДСИ при РС-Троян. По първата частна касационна жалба ответницата излага съображения, че предпоставките за спиране на производството по делото, образувано по искова молба на [фирма] с искане да бъде признато за установено, че тя дължи на банката сумата 285 609.40лв.- главница, 45 511.01лв. договорни лихви, както и 560.63лв. наказателни лихви въз основа на задължение, произтичащо от неизпълнен договор за предоставяне на ипотечен кредит от 23.07.2007г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК и изпълнителен лист, не са налице. Същевременно с възражението си по чл.414 ГПК касаторката посочва, че е подала и частна жалба по чл.419 ГПК срещу разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение, която няма за предмет самата заповед за изпълнение, а само постановеното с нея незабавно изпълнение. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че апелативният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос: при подадена частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 ГПК, следва ли исковото производство по чл.422 ГПК да се спира на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК; дали производството по чл.419 ГПК е преюдициално спрямо това по чл.422 ГПК; дали предмет на частната жалба по чл.419 ГПК е само разпореждането за незабавно изпълнение, или и самата заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Допълнителното основание е посочено по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. С частната касационна жалба срещу определението на въззивния съд за потвърждаване извода на първоинстанционния съд по молбата за обезпечение се поддържа, че искането на касаторката за спиране на изпълнението по изпълнителното дело, образувано въз основа на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК е допустима, тъй като налагане на обезпечение може да се иска във всеки момент от висящото съдебно производство. Становището на съдилищата, че ответникът по иск по чл.422 ГПК няма това право противоречи на Директива 93/13/Е. на Съвета, регламентираща, че държавите-членки гарантират, че в интерес на потребителите съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употреба на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици. В приложението към частната касационна жалба са посочени процесуалноправни въпроси, свързани с възможността ответникът по иск по чл.422 ГПК да иска допускане на обезпечителна мярка спиране на действията на съдебния изпълнител по реда на чл.389 ГПК и дали правната норма на чл.420 ГПК изключва приложното поле на чл.389 ГПК.Направено е и искане за преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по въпросите, свързани с твърденията за липса на процесуална възможност за защита при наличие на неравноправни клаузи и липса на възможност за спиране на допуснати предварителни действия от страна на съдебния изпълнител. От насрещната страна и ищец по спора [фирма] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва допустимостта на подадената частна касационна жалба срещу определението по молбата за обезпечение и се оспорва наличието на основанията за допускане на касационно обжалване по жалбата срещу определението за спиране на производството по делото. По частната касационна жалба срещу въззивното определение, с което е потвърдено определение за спиране на производството по предявения с правно основание чл.124, във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК иск до приключване на производството, образувано по частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, подадена по реда на чл.419,ал.1 ГПК: Изводът на въззивния съд, че са налице предпоставките за спиране на исковото производство е аргументиран с обстоятелството, че с подадената частна жалба до ОС Ловеч длъжникът С. Ц. е обжалвала и самото разпореждане за издаване на заповедта за изпълнение, а не само допуснатото незабавно изпълнение. Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок и са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по поставените от касаторката въпроси, свързани със значението на акта на съда, поставен в производство по чл.419,ал.1 ГПК по отношение на висящо производство по чл.422 ГПК и наличието на връзка на преюдициалност между делата, обуславяща спирането на производството по установителния иск. Касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Предмет на произнасяне от ВКС е бил въпросът за възможността производството по чл.422 ГПК да продължи независимо от обезсилването на издаден изпълнителен лист по чл.418 ГПК, произтичащо от отмяна на допуснато незабавно изпълнение на заповедта и за предмета на частното производство по чл.419 ГПК- Решение № 152 от 15.11.2012г. по т.д.№ 1058/2011г. на ІІ т.о. и Решение № 246 от 11.01.2013г. по т.д.№ 1278/2011г. на ІІ т.о., с които е прието, че отмяната на постановеното незабавно изпълнение и обезсилването на издадения изпълнителен лист по реда на чл.419 ГПК не води до дерогиране на изпълнителното основание-заповедта за изпълнение и в тази хипотеза заповедта за изпълнение ще съставлява съдебно изпълнително основание само след успешното провеждане на установителния иск. Изводът, че не е налице връзка на преюцидиалност и не съществува основанието на спиране на производството по установителния иск по чл.124 във вр. с чл.415 ГПК при подадена от длъжника частна жалба по чл.419 ГПК произтича от присъщите на заповедното производство в хипотезата на чл.417-418 ГПК правни последици и на уредената от закона възможност за защита на длъжника: 1/ При уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, посочен в т.417 ГПК се издава заповед за изпълнение въз основа на него, постановява се незабавното изпълнение и се издава изпълнителен лист - т.е. заповед за незабавно изпълнение; 2/ Съгласно изричната разпоредба на чл.413 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване /освен в частта за разноските/; на самостоятелно обжалване, съгласно чл.419,ал.1 ГПК, подлежи разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение. Предмет на това частно производство е само актът, посочен в чл.418,ал.1 ГПК- допуснатото незабавно изпълнение и предмет на произнасяне от съда е само разпореденото незабавно изпълнение. Както е посочено и в цитираното Решение № 152/2012г. на ІІ т.о. последица от уважаването на частната жалба, подадена по реда на чл.419 ГПК може да бъде отмяната на разпореждането в тази част и обезсилване на изпълнителния лист, без обаче да се засяга самата заповед. Поради недопустимост за обжалване на самата заповед за изпълнение е изключена възможността тя да бъде отменена. С оглед на тези последици, изходът на спора в производството по чл.419 ГПК няма никакво отношение към производството по чл.422 ГПК- установяването със сила на пресъдено нещо дали сумата по издадената заповед за изпълнение се дължи при направеното от длъжника възражение срещу заповедта. Следователно, изводът на въззвния съд основан на формалистичното позоваване на съдържанието на подадената частна жалба по чл.419,ал.1 ГПК, а не на принципно недопустимата възможност заповедта за изпълнение да бъде отменена в производство по чл.419 ГПК, е неправилен, което обуславя и незаконосъобразното становище за връзка на преюдициалност, обусловеност на развитието на производството по чл.422 ГПК от определението, постановено в производството по чл.419 ГПК. Обжалваното определение следва да бъде отменено и съдопроизводствените действия по установителния иск да продължат. По частната касационна жалба срещу определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд по молбата за обезпечение на иска. Жалбата е подадена в преклузивния срок, но е процесуално недопустима. Определението е постановено във връзка с искане на страната за допускане на обезпечение. И първоинстанционният и въззивният съд са приели, че молбата по чл.389 ГПК на ответник по иск по чл.422 ГПК е недопустима, тъй като на длъжника е предоставен специален ред за защита – да поиска спиране на изпълнението по реда на чл.420 ГПК. Определението на съда по обезпечение на иска /чл.390 и чл.396,ал.1 ГПК/ подлежи на разглеждане от първоинстанционен и въззивен съд, с изключение на хипотезата на чл.396,ал.2, изр.трето ГПК. Настоящият случай не се обхваща от тази норма и определението на апелативния съд не подлежи на касационен контрол. С ТР № 1/ 21.072010г. по тълк.дело № 1/2010г. на ОСГТК производството по допускане на обезпечението е прието за двуинстанционно и то не е загубило сила, с изключение на хипотезата на чл.396,ал.2 ГПК. Принципното становище в Тълкувателното решение е приложимо и в настоящия случай когато и двете инстанции са се произнесли в еднакъв смисъл за недопустимостта да бъде наложена обезпечителната мярка. Поради недопустимост на частната касационна жалба настоящият състав не се произнася по искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на европейските общности по въпрос, свързан със съществото на жалбата. Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ Определение № 89 от 22.03.2013г. по в.ч.гр.д.№ 120/2013г. на Апелативен съд В. Т., с което Апелативният съд е потвърдил протоколното определение от 17.12.2012г. по гр.д.№ 441/2012г. на Ловешкия ОС, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ определението от 17.12.2012г. по гр.д.№ 441/2012г. на Л. Окръжен съд за спиране производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК, като делото се изпрати на Окръжния съд за последващи процесуални действия. Определението в тази част не подлежи на обжалване. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх.№ 1781/10.04.2013г. срещу Определение № 89 от 22.03.2013г. по в.ч.гр.д.№ 120/2012г. на АС Велико Търново, с което е потвърдено определението на Ловешкия ОС по молбата за допускане на обезпечение на предявения иск. Определението в тази част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.