Р Е Ш Е Н И Е N 64 София, 08.04.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ТРЕТО г.о, в съдебно заседание на четиринадесети март…........................…............. две хиляди и тринадесета....………………………………година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря.............А. РИБАРСКА.............................................................. в присъствието на прокурора ................................................................ изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА............................. гр.дело N 1445/2012 година. Производството е за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по „жалба” на Г. Д. М. от [населено място], [община], с искане да се отмени решение № 478 от 02.07.2012 година по гр.д. N 294/2012 година на районен съд [населено място]. Твърди, че са налице изискванията на чл.260, ал.5 ГПК за основателност на жалбата и представя писмени доказателства, но от тях относимо към предмета на делото е само решение от 25.09.2012 г. по н.а.д. № 606/2012 г. на Казанлъшкия районен съд, Наказателна колегия. С него е отменено изцяло наказателно постановление № 6389/06.01.2011 г. на Началника на РПУ К., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 120 лева и са отнети четири контролни точки. Обжалваното решение е влязло в сила, поради което жалбата е квалифицирана като молба за отмяна и е изпратена по компетентност на Върховния касационен съд. Постъпили са и две допълнителни молби от 17.11.2012 г. В тях молителят не е изложил основания за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК, но с оглед представените нови писмени доказателства трябва да се приеме, че молбата е основана на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителят настоява за отмяна на влязлото в сила решение и пререшаването му от ВКС по съществото на спора. Ответникът по молбата Ж. М. Ж. от [населено място], област Стара З., чрез пълномощника си адв. М. Ш. от АК-Стара З., оспорва нейната основателност и моли същата да не се уважава. Излага съображения за това, че наказателното постановление е отменено заради допуснато съществено процесуално нарушение – изпращане на нечетливо копие от наказателното постановление на нарушителя, а не поради опровергаване на фактите в Протокола за ПТП. Освен това доводите на молителя са по съществото на спора и не съдържат съображения, относими към някое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК. Молбата за отмяна е постъпила в срока по чл.305 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следното: Уважаването на искането за отмяна по чл.303, ал.1, т.”1” ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда, или макар да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключването на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са “нови” фактите трябва да не са били включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключването на делото. На второ място необходимо е новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорно материално право, респ. постановеното в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно. В случая освен че се касае за нововъзникнало обстоятелство, което се установява от представеното съдебно решение от 25.09.2012 г., то не е и от съществено значение за изхода на делото. Отмяната на наказателното постановление по формални съображения – поради връчването на нарушителя на нечетлив екземпляр от акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, не опровергава констатациите на протокола за ПТП и не го отменя. Тъкмо обратно – в съдебното решение изрично е подчертано, че нарушението на Г. Д. М. е установено по безспорен и категоричен начин при фактическата обстановка, отразена в протокола за ПТП, АУАН и издаденото въз основа на тях наказателно постановление. Освен това новите писмени документи трябва сами по себе си да представляват доказателство по делото, а не да създава очакване за бъдеща възможност за събиране на доказателства, вкл. на свидетелски показания или заключения на вещи лица – виж т.4, ал.2 ат П ПлВС №2/77г. Молбата за отмяна не може да се уважи и на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Решението на Казанлъшкия районен съд не е основано на отменено постановление на съд или друго държавно учреждение, тъй като отмененото наказателно постановление изобщо не е представено и коментирано по делото. Решението е основано на протокола за ПТП и свидетелски показания, които са установили идентична фактическа обстановка с тази по а.н. дело № 606/2012 г. на Казанлъшкия районен съд. Последното е преутвърдило изводите на районния съд от процесното решение относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. По изложените съображения и на основание чл.307, ал.2 ГПК Върховният съд – състав на ТРЕТО г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Д. М. от [населено място], [община], с искане да се отмени влязлото в сила решение № 478 от 02.07.2012 година по гр.д. N 294/2012 година на районен съд [населено място]. на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.