6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 218 София, 27 април 2017 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 331 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на нотариус Маргарита И. И., рег.№..., с район на действие – района на РС – Стара Загора, срещу определение № 1100/21.12.2016г., постановено по възз.ч.гр.д.№ 1469/2016г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при РС – Стара Загора за ново вписване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт №125/ 13.09.2006г. в полза на С. Ж. Е.” АД – В.. В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като съдът в нарушение на нормите на чл.172 ал.2 ЗЗД и чл.18 ал.4 от Правилника за вписванията e отказал да извърши ново вписване на договорна ипотека след изтекъл 10-годишен срок от първоначалното й вписване. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че касационното обжалване следва да се допусне по въпроси, които уточнени от състава на ВКС, касаят предпоставките и реда за извършване на ново вписване на договорна ипотека в хипотезата на чл.172 ал.2 ЗЗД вр. с чл.18 ал.4 ПВ; и допустимо ли е новото вписване да се извърши за по-малка сума, представляваща остатъка от вземането, обезпечено с ипотека. Твърди се противоречие на атакуваното определение с постановеното по реда на чл.274 ал.3 ГПК и съставляващо задължителна за съобразяване от съдилищата практика - Определение № 173/09.06.2015 г. на ВКС по ч.гр. д. № 1254/2015 г., II г. о. Частната касационна жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че учредената на 13.09.2006 г. договорна ипотека в полза на [фирма] – В. е с изтекъл 10- годишен срок на действие, като в рамките на този срок не е поискано нейното подновяване по реда на чл.172, ал.1, изр.2 ЗЗД във вр. с чл. 18, ал.1 от ПВ. Посочено е, че доколкото няма данни ипотеката да е заличена по реда на чл.22 ПВ, за кредитора съществува възможност да поиска ново вписване и след 10-годишния срок, като ипотеката в този случай ще има ред от датата на извършване на вписването. Същевременно, въззивният съд е споделил мотивите за отказа на съдията по вписванията, че вместо дължимата, съгласно чл.2 от Тарифата за държавните такси събирани от Агенция по вписванията, такса от 17 лв. /0,01% от 17 000 лв. – размер на вземането при сключване на договора за ипотека/, страната е внесла такса от 10 лв., изчислена на основание чл.3 ал.1 и ал.2 от Тарифата и съобразно заявения материален интерес от обезпечаване. Прието е, че вписването не може да се извърши за по-малка сума, представляваща остатъка от дълга в размер на 5 472.49 лв. /каквото е искането в молбата/, тъй като това е допустимо само при подновяване на ипотеката по реда на чл.18 ал.2 ПВ, но не и при ново вписване по чл.18 ал.4 ПВ. На следващо място е посочено, че въз основа на писмена молба с нотариално удостоверен подпис /съгласно чл.18 ал.3 ПВ/, екземпляр от която се подрежда в ипотечната книга, се извършва подновяване на ипотека, но не и ново вписване, което се иска след изтекъл 10 – годишен срок от първоначалното вписване. В хипотезата на поискано по реда на чл.18 ал.4 ПВ вписване не може да се ползва облекчената форма, предвидена в чл.18 ал.3 ПВ. В случая, с молбата е представен само един екземпляр от договора за ипотека, вместо изискваните съгласно чл.8 ал.2 ПВ три преписа, като въззивният съд е посочил, че това обстоятелство само по себе си не е основание за отказ да се извърши вписването. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, поставените в изложението на касатора /и уточнени от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР №1/2009 г. на ОСГТК/ въпроси са правно значими и касационният контрол следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по първия въпрос и на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по втория въпрос. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: Елемент от фактическия състав при учредяването на ипотека е вписването й, без което ипотечното право не може да възникне / чл.166, ал.1 ЗЗД/. Вписването има не само декларативно, оповестително, но и конститутивно действие. То дава ред на ипотеката /чл.169, ал.2 ЗЗД/, съобразно който се удовлетворяват кредиторите. Съгласно чл.172 ЗЗД вписването има действие за 10 години, считано от деня на извършването му, като нормата урежда две възможности, при които на основание същия акт /договора за ипотека, който е сключен и първоначално вписан/, кредиторът с едностранно волеизявление може да поиска подновяване или ново вписване на ипотеката. Двете хипотези са разграничени с оглед времето, в което кредиторът предприема съответното действие - подновяването изисква 10-годишният срок да не е изтекъл, а ново вписване се извършва, когато този срок е изтекъл; както и относно противопоставимостта, респ. реда на ипотеката – подновяването запазва реда на първоначалното вписване, докато изсрочването на ипотеката води до придобиване на нов ред, считано от датата на новото вписване. С постановените по реда на чл.274 ал.3 ГПК - Определение № 173 от 09.06.2015 г. на ВКС по ч.гр. д. № 1254/2015 г., II г. о. и Определение № 564 от 28.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2470/2015 г., I т. о. – е прието, че договорна ипотека, която не е подновена в 10 - годишния срок от учредяването й, но не е заличена, има само изрично визираната в чл.172, ал.2 ЗЗД правна последица - ипотеката може да се впише наново, като с това тя губи реда си и придобива нов ред от момента на новото вписване. Посочено е, че доколкото нормите на чл.172 ал.2 ЗЗД и чл.18 ал.4 ПВ не съдържат специални правила за извършване на новото вписване на договорна ипотека, то както подновяването /преди изтичането на 10-годишния срок/, така и новото вписване /след като са изтекли 10 години от учредяването на ипотеката/, следват една и съща процедура, като молителят и в двата случая се ползва от облекчения ред, предвиден в чл.18 ПВ, без да е необходимо „ново учредяване” на ипотеката. В този смисъл, не се изисква ново сключване на ипотечен договор, ново съгласие на длъжника и спазване на другите изисквания на чл.167 ЗЗД. Редът за подновяване или ново вписване на договорна ипотека е регламентиран в чл.18 ПВ - по молба на кредитора с нотариално заверен подпис, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от договора за ипотека, като молбата трябва да съдържа данните за първоначалното вписване. Препис от молбата на кредитора с нотариално удостоверен подпис се подрежда в актовата книга по чл.33 б. „в” ПВ. Настоящият състав на ВКС, ІV г.о., споделя това разрешение на въпроса за принципно еднаквия ред и процедура /като технически действия/ за извършване на подновяване и ново вписване на договорна ипотека, доколкото действително нормите на чл.172 ЗЗД, чл.18 ПВ и Наредба №2/21.04.2005г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, не съдържат уредба на други особени правила за вписването на ипотека, предприето след изсрочването на първоначалното вписване. Следва да се допълни, че тъй като и в двата случая безспорно не се касае за ново учредяване на ипотека, респ. за сключване на нов ипотечен договор, с термините „подновяване” и „ново вписване” законодателят е дефинирал различното значение на конститутивното действие при двата вида вписвания, което е определящо за реда, по който се удовлетворява вземането на ипотекарния кредитор при конкуренция с вземания на други кредитори. Същевременно трябва да се отбележи, че макар молителят и в двата случая да се ползва от облекчения ред, предвиден в чл.18 ПВ, съществува разлика между вписването по чл.172 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 – ал.3 ПВ и по чл.172 ал.2 вр. с чл.18 ал.4 ПВ като родово понятие /включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване/. Подновяването по чл.18 ал.1 ПВ вр. с чл.172 ал.1 и ал.3 ЗЗД по характера си е отбелязване към съществуващо вписване, с което се продължава действието му за още 10 години с всички произтичащи от това правни последици и затова ипотечното право запазва реда си от датата на старото вписване. Отбелязването като техническо действие се изразява в подреждане на подлежащия на отбелязване акт, отразяването на данни за мястото на подреждането му, на данни извлечени от неговото съдържание и за връзката му с друг вписан акт. Вписването по чл.18 ал.4 ПВ вр. с чл.172 ал.2 ЗЗД по характера си е самостоятелен акт, който няма връзка със старо действащо вписване; за новото вписване не могат да се черпят правни последици от вписаната преди това ипотека и затова ипотечното право придобива нов ред, считано от датата на подаване на молбата и отразяването й във входящия регистър по чл.34 ПВ. Вписването като техническо действие се изразява в подреждане на подлежащия на вписване акт и отразяването на данни за мястото на подреждането му и на данни извлечени от неговото съдържание. С оглед възприетата по-горе приложимост на уредените в чл.172 ал.3 ЗЗД и чл.18 ал.1 – ал.3 от ПВ правила и за двата вида вписвания на вече учредена договорна ипотека, следва да се приеме, че предвидената с нормата на чл.18 ал.3 ПВ възможност за частично подновяване на ипотеката / за по-малка сума от тази, за която е първоначалното вписване/, е приложима и в хипотезата на чл.18 ал.4 ПВ. Не съществува пречка кредиторът да заяви новото вписване да е за по-малка сума, съизмерима с размера на остатъчния дълг на ипотекарния длъжник. Договорът за ипотека цели да даде защита на кредитора и да обезпечи неговото вземане към длъжника. Затова, право на кредитора е да прецени за каква част от дълга неговият интерес от обезпечаване е отпаднал и съответно за каква остатъчна сума има интерес и заявява новото вписване. Обстоятелството, че с молбата по чл.18 ал.4 ПВ се заявява ново вписване на „стара ипотека” не означава, че вписването е допустимо да се извърши само за първоначалния размер на дълга, за който е учредена ипотеката, но не и за по-малък от него. Това право на заинтересования не може да бъде отречено, защото законът не поставя такова изискване като условие за извършване на вписването. Аргумент в подкрепа на този извод се извежда по аналогия и от нормата на чл.21 ПВ, предвиждаща възможност за частично заличаване на ипотеката, съобразно удовлетворения материален интерес на ипотекарния кредитор. Съгласно чл.2 от Тарифата за държавните такси събирани от Агенция по вписванията /ТДТСАВ/, задължението за плащане на такса при вписване се определя от материалния интерес на вписания акт. Таксата е цена за услуга и доколкото „услугата” при поискано вписване е с определена цена пропорционално на материалния интерес, то и дължимата такса за ново вписване на ипотека по чл.18 ал.4 ПВ следва да се определи в размер на 0.01% от удостоверения материален интерес /в с.см. са и дадените разяснения в мотивите по т.11 от ТР №7/2013 г. на ОСГТК/. Ако удостовереният интерес е цялото обезпечено с договора за ипотека вземане, таксата се определя по реда на чл.2 ТДТСАВ върху този размер, или върху съответната част от него, посочена от кредитора в молбата му за новото вписване, но не по-малко от 10 лв. Разпоредбата на чл.3 от ТДТСАВ в случая на вписване по чл.18 ал.4 ПВ не намира приложение, тъй като, както се посочи и по-горе, се касае за вписване, което е със самостоятелен характер и не е измежду посочените в чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от Тарифата, за които се събира такса в половин размер от определената по реда на чл.2 ТДТСАВ. При дадените отговори на правните въпроси, обусловили допускането на касационния контрол, атакуваното определение е неправилно и подлежи на отмяна. В случая, незаконосъобразни са изводите на въззивния съд, че след като 10 – годишният срок от първоначалното вписване на договора за ипотека е изтекъл, кредиторът не може да ползва облекчения ред за вписване, предвиден в чл.18 ПВ. Съдията по вписванията е бил надлежно сезиран с молба по чл.8 ал.1 ПВ от лице, имащо право да поиска вписването – нотариуса; към молбата за образуване на преписката са приложени екземпляри от молбата по чл.18 ал.4 ПВ с нотариално заверен подпис на ипотекарния кредитор [фирма]. Молбата на кредитора има необходимото съдържание, съгласно чл.18 ал.3 ПВ и представлява акт, подлежащ на вписване. С молбата за ново вписване е представен договорът за ипотека и платежно нареждане за внесена от молителя държавна такса в размер на 10 лв., съобразно удостоверения материален интерес /остатъка от ипотечния дълг - 5 472.49 лв./, която е и дължимата такса, изчислена съгласно чл. 2 ТДТСАВ – 0.01% върху интереса, но не по-малко от 10 лв. При тези обстоятелства, обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение №61/29.11.2016г. за отказ да се извърши поисканото вписване, са неправилни и подлежат на отмяна. Делото следва се върне на съдията по вписванията с указания да извърши исканото ново вписване на договорната ипотека, учредена в полза на [фирма] - В.. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1100/21.12.2016г., постановено по възз.ч.гр.д.№ 1469/2016г. на Окръжен съд – Стара Загора. ОТМЕНЯ въззивно определение № 1100/21.12.2016г. по възз.ч.гр.д. № 1469/2016г. на Окръжен съд – Стара Загора и потвърденото с него определение №61/29.11.2016г. на съдията по вписванията при РС – Стара Загора за отказ да се извърши вписване по молба вх. №14023/29.11.2016 г. по описа на АВ – Служба по вписванията – [населено място]. ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при РС – Стара Загора за извършване на вписването, поискано с молба вх. №14023/29.11.2016 г. по описа на АВ – Служба по вписванията – [населено място]. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.