Ключови фрази
Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест * обективна отговорност за деликт при или по повод извършване на работа * обезщетение за имуществени вреди * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление


Р Е Ш Е Н И Е

№ 317
София 01.07.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в открито заседание на седми юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора....................
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1553 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:



Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от З. К. Д. чрез адв.Р. К. срещу решението от 16.06.10г.по в.гр.дело № 1142/08г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 19.02.08г.по гр.дело № 14528/06г.на СРС,68 състав.С него са отхвърлени исковете,предявени от същата страна против [фирма] за заплащане на 450 лв месечно за периода от 1.01.04г.до 3.12.2032г.обезщетение за претърпени имуществени вреди и по 100 лв месечно обезщетение за неимуществени вреди,причинени на ищцата от влошаване на здравословното й състояние и от социално-икономическите промени в страната,настъпили след влизане в сила на решение по гр.дело № 1820/97г.на СГС.
С определение № 426 от 19.03.11г.на ВКС,ІV г.о.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроси,свързани с приложението на чл.51 и чл.52 ЗЗД.
По повдигнатите правни въпроси настоящият състав намира следното:В трайната практика на ВКС се приема,че справедливото обезщетяване,както изисква чл.52 ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,който в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Обезщетението за вредите,причинени от непозволено увреждане,може да обхваща и всички бъдещи вреди,включително пропуснатата полза доколкото е сигурно,че такива действително ще настъпят.В решение № 153 от .06.11г.по гр.дело № 526/10г.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК е прието,че периодично обезщетение за следващ влизане в сила решението период се дължат до настъпване на предвидените в закона основания за прекратяването или изменението му.Вредите,макар и за бъдеще време,не се предполагат,а следва да бъдат установени и няма пречка това да бъде сторено,когато се касае и за увреждания,които със сигурност ще настъпят в имуществената сфера на пострадалия.Възможно е във времето,с оглед промяна в обстоятелствата,някои от тях да отпаднат или да се прибавят нови,както и да се промени размера на имуществената вреда.Тези нови обстоятелства могат да послужат като основание за изменение размера на вече присъденото обезщетение.
По основателността на касационната жалба :
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че точната правна квалификация на предявения иск е чл.49 ЗЗД доколкото се касае за увреждане,настъпило през 1970г.От събраните по делото доказателства,в т.ч.съдебно-медицинска експертиза е направен извод,че не се установява наличие на ексцес,за да намери приложение разпоредбата на чл.51 ал.3 ЗЗД.Изложени са съображения,че ищцата е с тежко здравословно състояние,което е мотивирало ТЕЛК през 1977г. да й определи пожизнено първа група инвалидност,с придружител,но липсват доказателства за влошаване след постановяване на влязлото на 9.09.87г. в сила решение по гр.дело № 1820/87г.на СГС,с което й е присъдено обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,както и периодични плащания за времето от 30.06.86г.до 30.06.2032г.по 164 неденомирани лв ежемесечно,ведно със законната лихва.
В касационната жалба против въззивното решение,подадена от ищцата по делото,се поддържа,че то е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.Моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което да се уважи предявения иск.
Ответникът по касация [фирма] не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение намира,че касационната жалба е основателна.
В исковата молба ищцата е поддържала,че след влизане в сила на решението по гр.дело № 1820/87г.на СГС е настъпила промяна в обстоятелствата както в размера на имуществената вреда в резултат на социално-икономическите промени,така и се е влошило здравословното й състояние вследствие първоначалното увреждане на гръбнака.Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза не е извършила сравнение между здравословното състояние на пострадалата към настоящия момент и състоянието,при което е присъдено обезщетението,поради което от заключението действително не може да се направи извод за влошаване на здравето.Съгласно т.10 от ТР № 1 от 4.01.01т.на ОСГК ВКС по т.гр.дело № 1/00г.съдът може както по молба на страните,така и по своя преценка за назначи експертиза,когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството,занаятите и др.са нужни специални знания,които съдът няма – чл.195 ГПК.Вещото лице подпомага съда,който сам би извършил тази дейност по доказването,ако притежаваше необходимите специални знания.Назначаването и формулирането на задача на експертизата може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна.В разглеждания случай на вещото лице д-р Бонев не е поставена задача да извърши съпоставка между здравословното състояние на ищцата по време на постановяване на решението и към настоящия момент и ако е налице влошаване,доколко то се намира в причинна връзка с увреждането,каквото твърдение се съдържа в исковата молба.
Като не е съобразил това обстоятелство въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила,което обосновава отмяна на решението на основание чл.293 ал.2 ГПК и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав.
Предвид на горното и на основание чл.293 ал.3 ГПК,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 16.06.2010г.,постановено по в. гр.дело № 1142/08г.на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.