Р Е Ш Е Н И Е № 388 С., 04.10.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ДИАНА ХИТОВА при участието на секретаря Райна Пенкова разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 205 /2012 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „ Г-99”-Е. с управител Г. С. С., подадена чрез процесуален представител адв. С. Г. срещу въззивно решение № 1492/08.11.2011 г. по гр.д.№2600/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, ІХ състав. С определение № 594/19.05. 2012 г. постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В касационната жалба е направено оплакване,че то е постановено в нарушение на материалния закон,съдопроизводствените правила и е необосновано.Излагат се доводи,че е неправилен извода на въззивния съд за липса на изложение на фактическите обстоятелства в заповедта относно нарушението и че неправилно не са кредитирани показания на свидетели, посочени от него.Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Л. И. Л. чрез процесуалния си представител адв. Е.П. я оспорва.Не претендира разноски. Касационно обжалване е допуснато по следния материалноправен въпрос: дали е нарушено правилото на чл. 195 ал.1 КТ в случаите, когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил на работника дисциплинарно наказание. Прието е, че отговорът на този въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и представлява касационно основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. По така поставения правен въпрос ВКС, ІV г.о. приема следното:Правилото на чл. 195 ал.1 КТ не е нарушено, когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил на работника дисциплинарно наказание.В този случай липсата на пълно и подробно описание на фактическите основания за дисциплинарно наказание не биха довели до опорочаване на заповедта.Наличието на яснота се установява от поставените от работодателя въпроси по повод дисциплинарното нарушение, дадените от работника отговори по чл.193 ал.1 КТ и доказателствата по спора. По касационната жалба съдът приема следното: Ответникът по касационната жалба Л. И. Л. е работел по трудово правоотношение като инженер в производството в „Г-99”-Е..Със заповед № 73/27.07.2010 г. издадена от управителя на търговското дружество е уволнен дисциплинарно въз основа на чл. 330 ал.2 т.6 вр. с чл.190 ал.1 т.4 КТ „за злоупотреба с доверието на работодателя и изнасяне на поверителна информация на предприятието в друга сходна по дейност фирма на 27.07.2010 г., което е в нарушение на основните му задължения по трудов договор и длъжностна характеристика”.Дал е писмени обяснения, според които на 27.07.2010 г. закъснял за работа с разрешение, в обедната почивка посетил приятел на работното му място и му занесъл обяд.Там пристигнал управителя на дружеството.След като се върнал на работа, управителят го извикал лично в кабинета си и му казал да напусне фирмата.Според показанията на свид.Султанова, този ден се обадил клиент, който искал да направи корекция в дадена от него поръчка, но такава не била получена в дружеството.По този повод управителят С. отишъл да търси ответника по касационната жалба на стар адрес на дружеството, намерил го седнал зад компютър, може би правел програма.Имали информация,че той работи и за друга фирма. Според показанията на свид.И. управителят след като се запознал с писмените обяснения на ответника по касационната жалба заявил, че за него те са лъжа.С решение № 962/21.03.2011 г. по гр.д.№14 642/2010 г. на Пловдивския районен съд, ХV състав исковете на Л. И. Л. са уважени, като уволнението е признато за незаконно, възстановен е на заеманата длъжност, присъдено му е обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на 2 687,52 лв. за времето през което е останал без работа за периода 28.07.2010 г.-28.01.2011 г.,ведно със законната лихва от 27.09.2010 г. до окончателното плащане и е уважен иска му по чл.128 КТ за сумата 306,03 лв.,възнаграждение за м.юли 2010 г., ведно със законната лихва от 27.09.2010 г. С обжалваното въззивно решение то е потвърдено.Съображенията на съда за това са,че нарушението е описано в заповедта за уволнение общо и неясно , а уточнение е направено едва в хода на съдебното производство по оспорване на уволнението.В заповедта е възпроизведен законовият текст и липсват фактически обстоятелства,представляващи фактическото основание за уволнението. С оглед отговора на поставения въпрос, довел до допускане на касационното му обжалване,въззивното решение е правилно. Следва да се приеме,че в случая заповедта страда от дотолкова съществени недостатъци, че те не могат да бъдат преодолени по пътя на търсене на яснота в отношенията между работник и работодател.Не може с формулировката „ злоупотреба с доверието на работодателя” да се описва отклонение на фирмена поръчка, нито с формулировката „изнасяне на поверителна информация на предприятието в друга сходна по дейност фирма” да се описва изнасяне на компютърни разработки и данни за клиенти, които дори в отговора не са конкретизирани.Те не се установяват по категоричен начин и от доказателствата по делото.На липсата на такава яснота се е позовал и ответникът по касационната жалба в исковата си молба. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 ГПК ,ВКС състав на ІV г.о. РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1492/08.11.2011 г. по гр.д.№2600/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, ІХ състав Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: