О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 24 гр.София, 29.01.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: БОЙКА СТОИЛОВА Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ЕРИК ВАСИЛЕВ като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3279 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Д. Л. К. чрез адвокат П. С. срещу решение № 901 от 23.04.2020 г. по в.гр.д.№ 2877/2019 г. на Апелативен съд С., с което се отменя решение № 1254/20.02.2019 г. по гр.д.№ 14037/2015 г. на Софийски градски съд и е уважен предявеният иск от Л. Л. К. срещу Д. Л. К., на основание чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД, за отмяна на договор за дарение на недвижим имот с нотариален акт № ... от........ г. на нотариус с рег.№... от регистъра на Нотариалната камара, до размер на 1/2 идеална част от имота. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по уточнени при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.1, въпроси: 1.При определяне нуждата от издръжка по смисъла на разпоредбата на чл.227, ал.1, б.„в“ ЗЗД следва ли съдът да вземе предвид всички реално съществуващи възможности на дарителя да получава доходи от притежаваното имущество, да извърши преценка дали дарителят сам не се е поставил в нужда и да следи служебно за правилното прилагане на чл.227, ал.1, б.„в“ ЗЗД, съответно да даде указания за релевантните факти, като разпредели доказателствената тежест, както и да събере доказателствата, които се събират служебно от съда. 2. Налице ли е проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя? 3. Кои са релевантните обстоятелства при преценка на възможността на дарения да предоставя издръжка? 4. При изследване наличието на трайна нужда от издръжка на дарителя, следва ли да се вземат предвид разходите за погасяване на вноски по банкови кредити, свързани с придобиването на жилище, при положение че дарителят е могъл да задоволи жилищните си нужди не чрез покупката на жилище, а чрез ползването на друго собствено жилище, респективно, върху което му е учредено безвъзмездно ограничено вещно право на ползване? 5. Следва ли в доходите на дарения да се включи издръжката за малолетното дете, което живее при него и се заплаща от другия родител? Според касатора, първите три въпроса са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, вкл. формирана с ТР № 1/21.10.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГК, а последните два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът Л. Л. К. чрез адвокат З. Г. от АК-С. е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. За да постанови решението, въззивният съд приема, че надарената е проявила непризнателност по смисъла на чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД, тъй като ответницата разполага с достатъчно доходи /около 1300 лева месечно/, с които да посрещне собствените си нужди и тези на малолетното дете, което издържа, за да предостави необходимите на ищеца допълнителни средства за издръжка от 300 лева. Съдът е установил, че страните са бивши съпрузи, а ищецът е бил отстранен от семейното жилище, предоставено за ползване на бившата му съпруга с решението за развод. След принудително извеждане от семейното жилище на 07.04.2015 г., за ищеца е възникнала остра жилищна нужда от закупуване на собствен апартамент, което придобил със заем чрез банков кредит, обезпечен с ипотека върху закупения на 12.12.2014 г. имот. Ищецът сключил и потребителски кредит за ремонт и обзавеждане на жилището в размер на 10 000 лева. С писмена покана, получена на 18.03.2015 г., ищецът е поискал издръжка от 300 лева от дъщеря си. Съобразявайки заключенията на вещи лица за доходите и здравословното състояние на ищеца, въззивният съд е достигнал до извод, че дарителят има трайна нужда от финансови средства за издръжка за периода от месец април до месец ноември 2015 г, тъй като през този период е имал доход от 528,92 лева месечно за закупуване на лекарства, за погасяване на кредитните вноски и разходи за комунални услуги, храна и облекло. Според мотивите на съда, не се установява по несъмнен начин ищецът да е получавал други доходи, достатъчни за задоволяване на неговите нужди, вкл. от притежаваното от него имущество, а ответницата разполага с достатъчно доходи, за да предостави исканите допълнителни средства за издръжка в размер на 300 лева до лятото на 2016 г., когато е останала без работа и с влошено здравословно състояние. Проявената непризнателност от ответната страна, според въззивната инстанция, засяга трайно възможностите на дарителя да посреща своите потребности, което обуславя основателност на предявения иск за отмяна на дарението за 1/2 идеална част от имота. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по материалноправния въпрос: Налице ли е проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя? Въпросът обуславя изхода на делото, но е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, формирана с решение № 36/18.02.2014 г. по гр.д. № 3459/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. При липсата на съображения, че съдебната практика следва да бъде осъвременена поради промяната в законодателството или обществените отношения, както и че правните норми за неясни или противоречиви, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 901 от 23.04.2020 г. по в.гр.д.№ 2877/2019 г. на Апелативен съд София УКАЗВА на Д. Л. К. чрез адвокат П. С. в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 269.59 (двеста шестдесет и девет лева, петдесет и девет стотинки) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България. След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.