Р Е Ш Е Н И Е   №  60   София,  30 март 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                            ЖАНИНА НАЧЕВА     при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 38/2009 година Производството е образувано по повод касационни жалби от подсъдимия К. Р. Р. и гражданските ищци и частни обвинители С. И. Д. и С. И. Д. против въззивно решение № 167 от 05.11.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 347/2008г. на Варненския апелативен съд. В касационната жалба на подсъдимия се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.1,2 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия. Правят се алтернативно искания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, при което се отстранят допуснатите процесуални нарушения, или признаване на подсъдимия за невинен и оправдаване по повдигнатото му обвинение. Съображенията, изложени в подкрепа на доводите, се свеждат основно до превратно тълкуване на някои от доказателствата, до пълно игнориране на други, което е довело и до порок при формиране вътрешното убеждение на съда. Твърди се, че решението почива на предположения, немотивирано били отхвърлени доказателствени искания на защитата, както и че липсва произнасяне по всички съществени доводи, направени от защитата по време на съдебните прения.   В касационната жалба на частните обвинители и гражданския ищец се правят доводи за явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.3 НПК и несправедливост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, които се поддържат и в съдебно заседание от защитника им. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с оглед увеличаване размера на наказанието и отмяна приложението на чл.66, ал.1 НК, както и увеличаване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.   Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище,че жалбите на подсъдимия и частните обвинители са неоснователни, а на гражданската ищца частично основателна.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:   Варненският апелативен съд с решение № 167 от 05.11.2008г. по в.н.о.х.д. № 347/ 2008г. е изменил присъда № 33 от 08.07.2008г. постановена по н.о.х.д. № 174/ 2008г. на Шуменския окръжен съд в наказателно осъдителната й част, като намалил размера на наложеното наказание по чл.343а, ал.1, б.”б” във вр. чл.343, ал.1, б.”в” НК от две години на една година лишаване от свобода, както и наложеното на основание чл.343Г НК наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство от три години на една година. В останалата част присъдата е потвърдена. С нея подсъдимият е признат за виновен в това, че на 24.03.2007г. на път в близост до с. Б., обл. Шумен , при управление на собствения си лек автомобил, нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. С. Д. , като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия- престъпление по чл.343а, ал.1, б.”б” във вр. чл.343, ал.1, б.”в” НК. На основание чл.66, ал.1 НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на С. И. Д. сумата от 50 000лв.представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2007г. до окончателното изплащане, като искът в останалата му част до предявения размер от 100000лв. е отхвърлен .   ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ К. Р. Р.   ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА- чл.348, ал.1,т.2 НПК   Възраженията, че съдът е тълкувал превратно някои от доказателствата, други не е обсъдил изобщо и поради това решението е основано на недопустими предположения, както и че са отхвърлени доказателствени искания на защитата, от съществено значение за предмета на доказване, са неоснователни. Приетите за установени факти по делото се установяват от събраните и проверени от съда доказателства, които са от значение за изясняване на основния въпрос по делото- механизма на произшествието и налице ли са допуснати от подсъдимия нарушения на правилата за движение, които са в причинна връзка с настъпилия резултат. За изясняването на този въпрос съдът е събрал всички възможни доказателства, след което ги е подложил на задълбочена преценка и дал отговор въз основа на кои доказателствени средства приема за установени фактите по делото. Твърденията, че приетата от съда липса на навлизане на насрещно движещ се товарен автомобил в платното на подсъдимия е в противоречие със заключение на авто- техническа експертиза са неоснователни. Във връзка с поставените им задачи вещите лица са дали отговори, излагайки становището си дали е възможна хипотезата, сочена от свидетелите, пътуващи в лекия автомобил, управляван от подсъдимия. Изследвани са всички възможности, след което е отговорено, че на практика, ако е било налице навлизане на превозно средство в платното за движение на лекия автомобил, то неминуемо би се стигнало до челен удар, какъвто очевидно не е настъпил. Становището си вещите лица са аргументирали след преценка и на обясненията на подсъдимия, относно момента в който е видял насрещно движещ се автомобил, деформациите по автомобила, както и обективно установените при огледа следи от лекия автомобил. Настоящият състав намира, че при разглеждането на делото и от двете съдебни инстанции не са допуснати нарушения при събирането и преценката на доказателствата, изложените от първоинстанционния съд съображения, споделени от въззивния съд са в съответствие с изискванията по чл.305, ал.3 НПК, поради което и възражението, че е налице порок във вътрешното убеждение на съда е неоснователно. Неоснователно е и възражението, че въззивният съд немотивирано е отхвърлил доказателствени искания на защитата, които са от съществено значение за предмета на доказване. Пред въззивния съд , преди даване ход на делото в съдебното заседание е направено искане за поставяне на допълнителна задача на вещите лица, изготвили авто- техническата експертиза, изразяваща се в отговор на въпроса „какво е най- малкото възможно разстояние на което автомобилите са се намирали един от друг, за да е било възможно изпълнението на предприетата от водача на „Пежо”-то маневра, без да настъпи удар между тях”. Вярно е, че това доказателствено искане е било отхвърлено, но съдът е изложил съображения, защо не го приема и те са, че обстоятелствата, за чието изясняване се прави искането, са изяснени. Този извод на съда е правилен, в заключението на вещите лица се съдържат всички отговори на въпросите, свързани с изясняване механизма на произшествието, поради което и не се е налагало допълване на заключението. ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТО НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА Това касационно основание се аргументира с неправилното признаване на подсъдимия и осъждане за престъпление, каквото не е извършил. То е неоснователно. При приетите за установени фактически положения правилно подсъдимият е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.343а, ал.1, б.”б” НК. Допуснатите нарушения по чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП са в причинна връзка с настъпилия резултат- смъртта на И. Д. , поради което и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК.   ПО ДОВОДА ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАКАЗАНИЕТО НАПРАВЕН И С ЖАЛБАТА НА ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ   Наложеното на подсъдимия наказание една година лишаване от свобода, при условията на чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 и 2 НПК. При определяне размера на наказанието, както и налице ли са основания за отлагане изтърпяването на същото съдът е отчел и правилно преценил всички обстоятелства от значение за индивидуализацията му. В достатъчна степен е отчетена относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и на тези, които обуславят приложението на чл.66, ал.1 НК, поради което и настоящият състав намира, че не са налице основания както за по- голямо смекчаване на наказателната санкция, така и за увеличаване размера на наказанието и отмяна на чл.66, ал.1 НК.     ПО ЖАЛБАТА НА ГРАЖДАНСКАТА ИЩЦА   Възражението, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижено, не се споделя от настоящия състав. Несъмнено със загубата на сина си гражданската ищца е претърпяла и ще продължава да търпи болки и страдания, които трудно биха могли да намерят стойностен израз. При решаването на този въпрос съдът изхожда от принципа по чл.52 ЗЗД за възмездяване по справедливост на виновно причинените вреди и в настоящия случай състава намира, че определената от съда сума в размер на 50000лв. съответства на изискванията по чл.52 ЗЗД, поради което и не следва да се увеличава.   Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.1,2 и 3 НПК въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 167 от 05.11.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 347/2008г. на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: