5 Р Е Ш Е Н И Е № 25 София, 16.03.2017 година В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА При участието на секретаря: М. Миланова изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 50/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. М. Е. С. е подал касационна жалба против решение №1878 от 15.10.2014 г. по гр.д. № 928/2014 г. на Софийски апелативен съд., в частта, с която след отмяна на решение №95/06.01.2014г. по гр.д. 10803/12г. на СГС за сумата от 295 000лв.е бил осъден [фирма], [населено място] да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ / отм./ на М. Г. същата сума и е уважен обратния иск на [фирма], [населено място] срещу М. С., както и в частта за разноските. Касаторът, чрез пълномощника си- адв. Кр. И. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението, поради несъобразяване от въззивния съд, че отговорността на застрахователя е функционално свързана с тази на деликвента, с оглед приетото от него за дължимост на по-голямо обезщетение от страна на застрахователя за вреди, установени по реда на чл.45 ЗЗД и отчетени вече от наказателния състав, разглеждал наказателноправните последици от пътното произшествие. Изложени са и подробни съображения за допуснати от решаващият съд, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосновани с липсата на собствени мотиви, от които да се изведе основателността на иска. Конкретно в тази връзка е направено оплакване срещу процедирането на съда, изразено във възпроизвеждане на мотиви от цитирано решение на ВКС. Поддържано е още, че съставът е уважил иска по незаявени основания в исковата молба, тъй като с редица молби, подадени от ищцата в първоинстанционното производство, многократно е било уточнено, че се претендира обезщетяване на същите вреди, предмет на гражданския иск в наказателния процес. Изложени са и доводи за необоснованост на съдебния акт. Ответникът по касация – М. К. Г., чрез попечителя си Д. Г. е на становище, че жалбата е неоснователна. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] чрез пълномощника си – адв. Р. Т. излага разбиране за основателност на касационната жалба на третото лице –помагач на негова страна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 672 от 20.07.2016г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Дали при наличие на влязъл в сила акт, завършващ адхезионен процес/ при предявен граждански иск в наказателното производство/ застрахователят, чиято отговорност е функционално обусловена от тази на застрахованите по риска гражданска отговорност, дължи обезщетение в по-голям размер /като парична сума/ от определеното от деликвента” Разглежданата касационна жалба е подадена срещу въззивното решение в частта му, с която след отмяна на решение №95/06.01.2014г. по гр.д. 10803/12г. на СГС за сумата от 295 000лв. е бил осъден [фирма], [населено място] да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ / отм./ на М. Г., същата сума и е уважен обратния иск на застрахователя срещу С., както и в частта за разноските. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че спора касаел въпросът- дали при наличие на влязъл в сила акт, завършващ адхезионния процес, застрахователят, чиято отговорност е функционално обусловена от тази на застрахованите по риска гражданска отговорност, дължи обезщетение в по-голям размер /като парична сума/ от определеното за деликвента. По така определения от него като спорен въпрос, съставът на САС е мотивирал, че за размера на обезщетението „ фрагмент” от мотивите на ТР ОСТК №2 /10 създавало възможност за различно разбиране, като то било преодоляно с решение по чл.290 ГПК от ВКС. Позовавайки се на това решение, въззивният съд е приел, че пострадалият може да претендира обезщетение в различен размер от присъденото от наказателния съд, ако установи съответстващи на претенцията вреди като размер,доказуеми с помощта на доказателствените средства. Направен е извод, че в случая установеното с тройната медицинска експертиза, определя доказаност на претърпените от ищцата неимуществени вреди в пълният предявен размер от 400 000лв., които, обаче следвало да бъдат намалени с вече заплатеното от деликвента. С т.1 на ТР ОСТК № 1/14г. е дадено задължително разяснение по приложението на чл.226, ал.1 КЗ / отм./, като е прието, че в производството по пряк иск с правно основание чл.226,ал.1 КЗ, обемът на отговорността на застрахователя, е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования деликвент иск по чл.45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор. Така приетото е пряк отговор и на поставения като релевантен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. С оглед така изложеното, съставляващо задължителна за съдилищата, в това число и за настоящия състав практика, следва да се приеме, че въззивният съд е постановил своето решение в отклонение от нея, като е приел, че отговорността на застрахователя може да бъде по тежка от тази на деликвента. Правна последица на това нарушение е касиране на обжалвания съдебен акт. В първоинстанционното производство изрично е изяснен предмета на предявеният от М. Г. против застрахователя на деликвента иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ / отм./. В резултат на указания на първостепенния съд за уточняване на претенцията, с молба от 14.05.2013г. ищцата, чрез пълномощника си е заявила, че претендира конкретно изброени вреди, вследствие на причиненото от деликвента ПТП, като изрично е посочено, че с петитума на исковата молба не се иска обезщетение за допълнително настъпили вреди от ексцес, а счита присъденото обезщетение от наказателния съд в размер на 90 000лв. за крайно недостатъчно да обезщети настъпилите от ПТП вреди. С определение от 28.05.2013г. първостепенният съд е указал на ищцата отново да конкретизира претенцията си, мотивирано с проследените от състава до този момент нейни процесуални действия - изведеното от съда като неяснота на исковата молба, че се претендира обезщетение за вреди от ексцес и молбите на ищцата от 08.03.13 и 15.03.2013г., с които изрично е заявено, че не се претендират такива вреди. В резултат и от тези указания на 07.06.2013г. е постъпило допълнително уточнение от Д. Г., действаща като настойник на ищцата, с която същата изрично е заявила, че повторно уточнява, че претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от процесното ПТП от 05.08.2007г., като е посочила, че това са „ същите вреди, които са били претендирани по гражданския иск в наказателното производство.”Още веднъж изрично е подчертано, че не се претендират вреди от ексцес и не са излагани обстоятелства за нов „ вид увреждане”. Поддържано е в заключение, че се претендира допълнително обезщетение от застрахователя на деликвента извън платеното от последния за първоначално претърпените вреди и последиците от тях, които страната счита за недостатъчно обезщетени с присъденото от наказателния съд. Именно това са били пределите на спорното право, като изключително в дискреция на ищеца е да очертае своята претенция, а съдът дължи произнасяне именно по нея. В тези рамки се е произнесъл както първостепенния, така и въззивния съд, поради което и приетото с т.1 на цитираното тълкувателно решение е приложимо спрямо разглеждания случай. При тези данни и така очертания предмет на спора, следователно, се налага извод, че застрахователя е задължен до размера на присъденото обезщетение по уважения от наказателния съд срещу застрахования деликвент иск по чл.45 ЗЗД, тъй като според изричното уточнение на ищцата, иска има за предмет обезщетяване на същите вреди. Или искът би бил основателен за присъдената от наказателния съд сума- арг. ТР ОСТК №1/10г. В производството е установено, че тази сума е била заплатена изцяло към предявяване на претенциите от деликвента. По това обстоятелство не е се е спорило между страните, като факта на плащане е признат с исковата молба от ищцата, а освен това е доказан по делото с приложени вноски бележки и преводни нареждания. След като е било фактически удовлетворено присъденото вземане, то и производната от осъществения деликт отговорност на застрахователя не може да бъде ангажирана, поради което иска следва да бъде отхвърлен срещу него, доколкото неограничено отговорния за вредите от своите действия деликвент е заплатил присъдената по реда на чл.45 ЗЗД сума. Следователно, при тези фактически данни се налага извод, че предявеният иск по чл.226, ал.1 КЗ / отм./ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен след отмяна на въззивното решение. Обратният иск на [фирма] против касатора, като имащ за предмет регресно притезание се предявява евентуално, поради което при отхвърляне на иска т.е. при отричане на правото, предмет на първоначалния иск, същият не подлежи на разглеждане. Касаторът е претендирал разноски за процесуално представителство пред инстанциите от [фирма], [населено място]. Съгласно чл.76, ал.11 ГПК,на третото лице – помагач не му се дължат разноски и този извод се налага спрямо ищцата Г.. Доколкото, обаче, същият има процесуалното качество на ответник по обратният иск, по който ищец е застрахователя, то той в тази хипотеза има право на разноски, поради неговото процесуално качество. Или в случая отговорността за разноски спрямо касатора следва да бъде възложена на ищеца по обратния иск. Не променя този извод обстоятелството, че по обратният иск, поради характера му на евентуален, не е постановено решение. Отхвърлянето на главният иск има за правна последица неразглеждане на обратния иск, спрямо който спорното право по главния е преюдициално, т.е.разноски се дължат като при прекратяване на производството, съобразно разпоредбата на чл.74, ал. 4 ГПК. Или ответникът по жалбата - [фирма], [населено място] дължи поисканите и установени разноски, направени от касатора в размер на 14405лв. за всички съдебни инстанции. По тези мотиви и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1878 от 15.10.2014 г. по гр.д. № 928/2014 г. на Софийски апелативен съд., в частта, с която след отмяна на решение №95/06.01.2014г. по гр.д. 10803/12г. на СГС за сумата от 295 000лв.е бил осъден [фирма], [населено място] да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ / отм./ на М. Г. същата сума и е уважен обратния иск на [фирма], [населено място] срещу М. С., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. К. Г., действаща чрез настойника си – Д. Е. Г. и двете от [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 295 000лв., съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от осъщественото на 08.07.2007г. пътнотранспортно произшествие. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на М. Е. С. направените в производството разноски в размер на 14405лв. за всички съдебни инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: