1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 362 гр. София, 18.07.2016 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: Е. В. А. Б. като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 1248 по описа за 2016г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. С. срещу определение № 192 от 08.04.2016г. по ч. т. дело № 220/2016г. на Апелативен съд П., Втори търговски състав, с което е потвърдено определение № 344 от 17.03.2016г. по т. дело № 66/2016г. на Окръжен съд Стара Загора. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по т. дело № 66/2016г. на Окръжен съд Стара Загора поради недопустимост на предявените установителни искове и исковата молба с приложенията е върната на ищеца. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд не е обсъдил решение № 909/29.08.2008г. по гр. дело № 3963/2007г. на ВКС, V отделение, с което е отменено решение № 103/25.04.2007г. по гр. дело № 661/2001г. на Окръжен съд Стара Загора за допускане на делба на процесните имоти и предявеният иск за делба е отхвърлен като недоказан, и не е съобразил, че към момента на придобиване на собствеността от ищеца /частният жалбоподател/ не е имало висящо съдебно производство, нито подадена и вписана молба за отмяна. Според частния жалбоподател въззивната инстанция не е отчела, че две години след придобиване на собствеността от [фирма] с решение № 38/27.01.2011г. по гр. дело № 1343/2010г. на ВКС е отменено влязлото в сила решение № 909/29.08.2008г. по гр. дело № 3963/2007г. на ВКС, V отделение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, с определение от 15.04.2011г. делото е било върнато за ново касационно разглеждане от друг тричленен състав на ВКС за произнасяне по касационната жалба на ТПК „Колектив“ – първоначален ответник и касатор, и образуваното касационно производство по гр. дело № 438/2011г. на ВКС е било прекратено поради заличаване на ТПК „Колектив“ на 17.09.2009г. и липса на правоприемници на кооперацията. Частният жалбоподател прави оплакване, че с прекратяване на исковото производство е лишен от възможността да установи собствеността си срещу ответниците, както и да оспори тяхната собственост, тъй като е конституиран като страна – частен правоприемник на ТПК „Колектив“ едва на 03.02.2015г. във втората фаза на делбата, като такава възможност не е имал и праводателят му ТПК „Колектив“ поради това, че към момента на новото разглеждане на касационната жалба срещу решението по допускане на делбата вече е бил заличен. В приложено към частната касационна жалба изложение частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. Влязлото в сила решение на Окръжен съд Стара Загора по допускане на делбата обвързва ли със сила на пресъдено нещо касатора – ищец, след като същият е придобил имотите след влизане в сила на това решение и не е конституиран като страна в производството по възобновяване на същото? – противоречие с Тълкувателно решение № 3/2013г. по тълк. дело № 3/2013г. на ОСГК на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ и решение № 209/04.06.2013г. по в. гр. д. № 863/2012г. на Окръжен съд Хасково, по което не е допуснато касационно обжалване с определение № 420/28.11.2013г. по гр. д. № 6657/2013г. на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/. В т. 2 от изложението частният жалбоподател се позовава и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като решаването на този въпрос ще бъде от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитието на правото. 2. Налице ли е интерес от предявяване на положителен установителен иск за имоти, закупени и придобити след разрешаване на спор за делба с влязъл в сила съдебен акт на ВКС и след конституиране на ищеца като страна във втора фаза на делбеното производство? – противоречие с Тълкувателно решение № 8/2012г. от 27.11.2013г. на ОСГК на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ и решение от 31.07.2015г. по гр. д. № 461/2015г. на Окръжен съд Враца /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/. 3. Налице ли е интерес от предявяване и допустим ли е положителен установителен иск за установяване собствеността върху имоти по давностно владение след повече от пет години добросъвестно владение, когато: - имотите са предмет на възобновено производство по съдебна делба, в което ищецът на положителния установителен иск е конституиран като правоприемник, но е закупил имотите в момент, когато спорът по отношение на същите е бил разрешен с влязло в сила решение на ВКС; - и когато с отмененото решение на ВКС, разрешило материалноправния въпрос за собствеността, е установено, че и тримата съделители не са правоприемници на общия праводател, от който претендират свои права? По отношение на третия формулиран правен въпрос частният жалбоподател поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. За да направи извод за недопустимост на иска, въззивният съд е приел, че индиректен праводател на ищеца се явява ТПК „Колектив“, [населено място], която е била страна в делбеното производство и е могла да направи всички възражения, които ищецът навежда с установителния иск – предмет на т. дело № 66/2016г. на Окръжен съд Стара Загора, по отношение на качеството на ТПК „Колектив 945“, [населено място] и ТПК „Колектив – 2“ като правоприемници на ТПК „Колектив“, прекратена през 1971г. Изложил е съображения, че с влязлото в сила решение за допускане на делбата е разрешен спорът относно материално легитимираните титуляри в спорната съсобственост – определени са недвижимите имоти, по които се допуска делбата, съделителите и техните идеални части /делбени квоти/, като са преклудирани непредявените в преклузивния срок по чл. 279 ГПК /отм./ претенции и възражения срещу правото на някой от съделителите да участва в делбата, против размера на неговия дял и включването в делбената маса на някои имоти. Съдебният състав е констатирал, че ТПК „Колектив“ – Стара З. е прекратена през 2009г. и е приел, че последиците от нейното процесуално поведение обвързват лицата, придобили недвижими имоти, които са били част от наследствената маса, като се е позовал на разпоредбата на чл. 121, ал. 3 ГПК /отм./. Въззивният съд е изложил и съображения, че прекратената и заличена през 2009г. ТПК „Колектив“ не е собственик на процесните недвижими имоти съгласно решение № 909/29.08.2008г. по гр. дело № 3963/2007г. на ВКС, V отделение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посочените от частния жалбоподател първи и втори процесуалноправни въпроси могат да бъдат уточнени от касационната инстанция съобразно правомощията й съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС по следния начин: Допустим ли е положителен установителен иск за собственост на закупени и придобити недвижими имоти след влизане в сила на съдебно решение за отхвърляне на иска за делба на същите имоти, предявен от лицето, което е придобило имотите и не е конституирано като страна в производството по молба за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303 ГПК и във възобновеното производство по касационно обжалване на решението по допускане на делбата? Така уточненият процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за изхода по делото с оглед конкретните данни, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. По този въпрос не е формирана постоянна практика на ВКС – т. 3 на Тълкувателно решение № 3/2013г. по тълк. дело № 3/2013г. на ОСГК на ВКС дава отговор на въпроса „може ли лице, придобило права по време на първата фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба, да участва като главна страна в процеса в отклонение от правилото на чл. 121, ал. 2, изр. 2 ГПК /отм./, респ. чл. 226 ГПК”, докато в конкретния случай нотариалните актове за покупко-продажба на недвижими имоти, на които частният жалбоподател /ищец/ се позовава, са сключени през период, през който не е висящо производство по съдебна делба - след влизане в сила на решението на ВКС, с което е отхвърлен предявеният от ТПК „Колектив - 945” срещу ТПК „Колектив” и ТПК„Колектив - 2” иск за делба, и преди отмяна на решението на ВКС по реда на извънинстанционния способ за контрол по чл. 303 ГПК и преди възобновяване на касационното производство по обжалване на решението за допускане на делба. Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалвания въззивен съдебен акт въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друг влязъл в сила съдебен акт на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. В цитираното от частния жалбоподател решение № 209/04.06.2013г. по в. гр. д. № 863/2012г. на Окръжен съд Хасково, по което не е допуснато касационно обжалване с определение № 420/28.11.2013г. по гр. д. № 6657/2013г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., не е разгледан релевантния за настоящото дело процесуалноправен въпрос, тъй като по него разпоредителната сделка е станала преди инициирането на делбения процес. Основателен е релевираният от частния жалбоподател довод за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид особеностите по конкретното дело, липсата на съдебна практика и възможността този въпрос да се разрешава противоречиво от съдилищата. Третият, посочен от частния жалбоподател правен въпрос, може да бъде уточнен по следния начин: Налице ли е интерес от предявяване и допустим ли е положителен установителен иск за установяване собствеността върху недвижими имоти на основание придобивна давност поради добросъвестно владение в продължение на пет години, когато имотите са предмет на възобновено производство по съдебна делба, в което ищецът по положителния установителен иск е конституиран като правоприемник във втората фаза на делбата, но е закупил/придобил имотите през период, през който не е висящо производство по съдебна делба - след влизане в сила на съдебното решение за отхвърляне на иска за делба на същите имоти и преди отмяната на това решение по чл. 303 ГПК и възобновяване на производството по касационното обжалване на решението по допускане на делбата. По отношение на този въпрос са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид вероятността за противоречивото им разрешаване от съдилищата и с оглед липсата на постоянна практика на ВКС. По релевантните правни въпроси: Влязлото в сила решение на ВКС, с което се отменя решение по допускане на делбата и се отхвърля предявеният иск за делба, няма конститутивен характер. Ако един от съделителите, участвали в делбеното производство, което е приключило с решение за отхвърляне на иска за делба, чрез отчуждителна сделка прехвърли имота на трето лице, последното става носител на прехвърленото право, ако праводателят му /прехвърлителят/ е бил носител на това право. При отмяна на решението за отхвърляне на иска за делба на някое от основанията по чл. 303 ГПК, делото следва да продължи в първата фаза на делбеното производство между всички съсобственици. При извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на трето лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК /чл. 121 ГПК, отм./. Ако разпореждането със спорното право е извършено след влизане в сила на решението на ВКС, с което е отменено решението за допускане на делбата и вместо това е отхвърлен искът за делба, не е налице хипотезата на разпореждане със спорното право в хода на делбеното производство, тъй като същото е приключило с отхвърлянето на иска за делба. При отмяна на посоченото решение на ВКС и възобновяване на касационното производство, образувано по касационна жалба срещу решението за допускане на делбата, третото лице, придобило права през периода, през който производството по съдебна делба не е било висящо, т. е. след влизане в сила на решението на ВКС за отхвърляне на иска за делба и преди неговата отмяна по чл. 303 ГПК и възобновяване на касационното производство, може да замести своя праводател със съгласието на всички съделители или да встъпи главно по реда на чл. 225 ГПК /чл. 181 ГПК, отм./ в първа или във втора фаза на производството. Ако третото лице, което е придобило имота, замести своя праводател в първата фаза на делбата, е обвързано от извършените от неговия праводател действия и има право на защита. Ако третото лице замести праводателя си във втората фаза на делбата, влязлото в сила решение по първата фаза ще има действие и за него като правоприемник съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК. Ако възобновеното касационно производство, образувано по касационна жалба на съделител, който е и прехвърлител на имота, срещу решението по допускане на делбата, е прекратено поради заличаване на този съделител и без да е обезсилено решението по първата фаза на делбата, то решението по допускане на делбата влиза в сила между правосубектните съделители, които съществуват в правния мир, и несъществуващ съделител – неправосубектна страна поради заличаването й. В този случай възобновеното касационно производство по отношение на първата фаза на делбата не се е развило и при положение, че към момента на влизане в сила на решението по допускане на делбата единият съделител /праводател на третото лице по частно правоприемство/ вече не е правосубектно лице, то неговите правоприемници, ако не са конституирани в първата фаза на делбата, биха били лишени от право на ефективни правни средства за защита в противоречие на чл. 8 и чл. 9 ГПК и чл. 13 КЗПЧОС. Придобитите права от третото добросъвестно лице през периода, през който не е висящо производство по съдебна делба, не могат да бъдат засегнати от отмяната на решението на ВКС, с което искът за делба е отхвърлен. Ако третото лице е недобросъвестно, неговите права не могат да бъдат запазени при последваща отмяна на решението на ВКС. Ако сделката с третото лице е привидна съгласно чл. 26 ЗЗД или увреждаща съгласно чл. 135 ЗЗД, то същата може да бъде обявена за нищожна по иск на заинтересувания съделител или да бъде обявена за недействителна по чл. 135 ЗЗД. Ако придобивното основание, на което се позовава третото лице, е изтекла придобивна давност поради добросъвество владение през периода след влизане в сила на решението на ВКС за отхвърляне на иска за делба до възобновяване на касационното производство, респективно конституиране на правоприемника в делбеното производство, заявяването на тези права не се преклудира с влизане в сила на решението по допускане на делбата, ако към момента на прекратяване на касационното производство и влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителят – прехвърлител на имота е заличен и неговите правоприемници не са били конституирани. Придобивната давност, започнала да тече след влизане в сила на решението на ВКС за отхвърляне на иска за делба, е ново обстоятелство, което не е могло да бъде въведено при разглеждане на делбеното производство в първата му фаза от районния съд, нито във въззивното или касационното производство, поради което обосновава правен интерес за приобретателя /третото лице – правоприемник на праводателя/ от предявяване на положителен установителен иск за установяване собствеността върху съответните недвижими имоти на основание придобивна давност поради добросъвестно владение в продължение на пет години, когато имотите са предмет на възобновено производство по съдебна делба, в което ищецът по положителния установителен иск е конституиран като правоприемник във втората фаза на делбата, но е закупил имотите след влизане в сила на съдебното решение за отхвърляне на иска за делба на същите имоти и преди отмяната на това решение по чл. 303 ГПК и възобновяване на производството по касационното обжалване на решението по допускане на делбата. Ако се приеме обратното и при положение, че възобновеното касационно производство не се е развило поради прекратяването му поради заличаване на съделителя – праводател на третото лице, без конституиране на правоприемниците, без правоприемниците да са взели участие в първата фаза на делбата и при влизане в сила на решението по допускане на делбата спрямо неправосубектно и несъществуващо в правния мир към него момент лице, то правоприемникът би бил лишен от право на защита в противоречие с фундаментални, основни права, предоставени с КЗПЧОС. Въз основа на изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че на поставените релевантни правни въпроси трябва да бъде даден следният отговор: Допустим е положителен установителен иск за собственост на закупени и придобити недвижими имоти след влизане в сила на съдебно решение на ВКС за отхвърляне на иска за делба на същите имоти, предявен от лицето, което е придобило имотите и което не е конституирано като страна в производството по молба за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС по чл. 303 ГПК и във възобновеното производство по допускане на делбата, ако ищецът твърди, че е трето добросъвестно лице. Придобитите права на третото добросъвестно лице не могат да бъдат засегнати от отмяната на решението, с което искът за делба е отхвърлен, ако не е проведен иск по чл. 26 или чл. 135 ЗЗД. Налице е правен интерес от предявяване и в този смисъл е допустим положителен установителен иск за установяване собствеността върху недвижими имоти на основание придобивна давност поради добросъвестно владение в продължение на пет години, когато имотите са предмет на възобновено производство по съдебна делба, в което ищецът по положителния установителен иск е конституиран като правоприемник във втората фаза на делбата, но е закупил имотите след влизане в сила на съдебното решение за отхвърляне на иска за делба на същите имоти и преди отмяната на това решение по чл. 303 ГПК и възобновяване на производството по касационното обжалване на решението по допускане на делбата. По правилността на определението: При така дадените отговори от правна страна се налага изводът, че въззивният съд е постановил неправилно определение. Съдебният състав не е съобразил, че с решение № 909/29.08.2008г. по гр. дело № 3963/2007г. на ВКС, V отделение е отменено решение № 103/25.04.2007г. по гр. дело № 661/2001г. на Окръжен съд Стара Загора за допускане на делба на процесните имоти и предявеният иск за делба е отхвърлен като недоказан. Не е отчел, че към момента на сключване на нотариалните актове за покупко-продажба на процесните недвижими имоти от частния жалбоподател /ищец/ не е имало висящо производство по съдебна делба, нито подадена и вписана молба за отмяна. Посоченото решение на ВКС е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК няколко години след сделките за покупко-продажба с решение № 38/27.01.2011г. по гр. дело № 1343/2010г. на ВКС и с определение от 15.04.2011г. делото е върнато за ново касационно разглеждане от друг тричленен състав на ВКС за произнасяне по касационната жалба на ТПК „Колектив“ – първоначален ответник и касатор, и образуваното касационно производство по гр. дело № 438/2011г. на ВКС е било прекратено с определение № 400/24.10.2011г. поради заличаване на ТПК „Колектив“ на 17.09.2009г. и липса на правоприемници на кооперацията. Въззивният съд не е взел предвид обстоятелството, че при прекратяване на касационното производство поради заличаване на ТПК „Колектив“ без конституиране на правоприемници решение № 103/25.04.2007г. по гр. дело № 661/2001г. на Окръжен съд Стара Загора не е обезсилено и е влязло в сила при липса на правосубектна страна, тъй като ТПК „Колектив“ е заличена две години преди това. Изводът на въззивната инстанция, че с влязлото в сила решение за допускане на делбата са преклудирани непредявените в преклузивния срок по чл. 279 ГПК /отм./ претенции и възражения срещу правото на някой от съделителите да участва в делбата, против размера на неговия дял и включването в делбената маса на някои имоти, не е съобразен с твърдението на ищеца – частен жалбоподател, че е придобил имотите по давност след отхвърляне на иска за делба с влязло в сила решение на ВКС. Тези факти и обстоятелства не са преклудирани, тъй като обективно не са могли да бъдат заявени в първоинстанционното производство по първата фаза на делбата, приключило през 2007г., нито са могли да бъдат въведени след възобновяване на касационното производство след отмяна на решението на ВКС, тъй като същото не се е развило поради неговото прекратяване поради заличаването на ТПК „Колектив“. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което да се отмени определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството и делото да бъде върнато на Окръжен съд Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия. Подадената от [фирма], [населено място] молба с вх. № 6958/07.07.2016г. по описа на ВКС на Окръжен съд Стара Загора представлява молба за обезпечение на иска по чл. 389 ГПК, поради което следва да бъде изпратена по компетентност на първоинстанционния съд, пред който делото по иска е висящо – Окръжен съд Стара Загора. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 192 от 08.04.2016г. по ч. т. дело № 220/2016г. на Апелативен съд П., Втори търговски състав и определение № 344 от 17.03.2016г. по т. дело № 66/2016г. на Окръжен съд Стара Загора. ВРЪЩА делото на Окръжен съд Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия. ИЗПРАЩА подадената от [фирма], [населено място] с вх. № 6958/07.07.2016г. по описа на ВКС на Окръжен съд Стара Загора по компетентност. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.