РЕШЕНИЕ N 243   София, 21 май 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети май.............................…..................две хиляди и девета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................                                                         ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев...........................                                                                              Татяна Кънчева......................... при секретар..............…..........Н.Цекова.............................................и в присъствието на прокурора.............…..........А.Лаков.....................................изслуша  докладваното от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........……............................. наказателно дело № 198/2009 година. С присъда № 257/01.12.2006 г. по н.о.х.д. № 425/2006 г. на Пловдивския районен съд е постановено: А) Подсъдимият Б. К. А. е признат за виновен в това, че през периода от 07.02.2003 г. до 19.09.2003 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице – инженер-консултант и ръководител на офиса на “Гимекспорт” А. – гр. С. в гр. П. е присвоил пари на дружеството в големи размери – 9 158 лева, връчени му в това качество и поверени му да ги пази и управлява, поради което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода при отлагане на изпълнението на наказанието за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК, като за разликата до инкриминирания предмет на присвояването в размер на 32 280 лева е признат за невинен и оправдан; По предявения от “Гимекспорт” А. , гр. С., граждански иск подсъдимият А е осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на предмета на присвояване, заедно със съответната законна лихва от датите на извършване на отделните деяния, включени в продължаваната престъпна дейност, като до пълния предявен размер искът е отхвърлен. Б) Подсъдимият Т. К. А. е признат за виновен в това, че на 10.05.2003 г. в гр. П. в качеството на длъжностно лице – технически сътрудник към офиса на “Гимекспорт” А. – гр. С. в гр. П. е присвоил пари на дружеството в размери на 1530 лева, връчени му в това качество и поверени му да ги пази и управлява, поради което и на основание чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” НК е осъден на 600 лева глоба, като за разликата до инкриминирания предмет на присвояването в размер на 9550 лева и по обвинението по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК е признат за невинен и оправдан; По предявения от “Гимекспорт” А. , гр. С., граждански иск подсъдимият А е осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на предмета на присвояване, заедно със съответната законна лихва от датата на извършване деянието, като до пълния предявен размер искът е отхвърлен. С нова въззивна присъда по в.н.о.х.д. № 660/2007 г. на Пловдивския окръжен съд горната присъда е била отменена в осъдителната й част, като подсъдимите са били оправдани и гражданските искове отхвърлени изцяло, и е била потвърдена в наказателно-оправдателната и гражданско-отхвърлителната й част. Този въззивен акт е бил отменен с решение по н.д. № 67/2008 г. на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение, и делото е било върнато за ново второинстанционно разглеждане. С нова присъда № 20/03.02.2009 г. по в.н.о.х.д. № 430/2008 г. на Пловдивския окръжен съд първоинстанционната присъда отново е отменена в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната й част, като двамата подсъдими са оправдани и гражданските искове срещу тях са отхвърлени изцяло, и е потвърдена в останалата й част – относно частичното оправдаване по внесеното в съда обвинение и частичното отхвърляне на гражданските искове. Против горната присъда са подадени касационен протест и касационна жалба от гражданския ищец със съответни допълнения към тях. Развити са доводи за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с неспазване на изискването за пълнота, всестранност и обективност на анализа на събраните доказателствени материали, както и за неправилно прилагане на закона. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и дава заключение, че касационната жалба на гражданския ищец е основателна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: По касационния протест: Протестът е неоснователен. От фактическа страна, за да обоснове наказателната отговорност за присвояване, държавното обвинение е поддържало, че като служители в пловдивския офис на “Гимекспорт” А. – София, всеки един от подсъдимите поотделно, в качеството на фактически отчетник, от различни клиенти на дружеството срещу издадена квитанция, е получавал пари, с които впоследствие се е разпоредил в личен интерес, вместо да отчете на дружеството. От гледна точка на доказването, в предходните съдебни инстанции прокуратурата е разчитала, най-вече и дори изключително, на показанията на свидетеля З, на когото е трябвало да се предават паричните постъпления, както и на записите в саморъчно водената от него тетрадка – “касова книга”. На абсолютно същите доказателствени източници се позовава и прокурорът, изготвил касационния протест. С проверяваната нова оправдателна присъда обаче по убедителен начин са отхвърлени всички доводи, изложени в подкрепа на обвинението. При това абсолютно голословно е твърдението по протеста, че въззивният съд не бил обсъдил доказателствените материали всестранно и обективно, така както предписва чл. 14, ал. 1 във вр. с чл. 317 във вр. с чл. 305, ал. 3 НПК. С пълна сила това важи за анализа на показанията на св. З т.нар. “касова книга”, съставляваща на практика ръкописно водена тетрадка. По съвсем категоричен начин е било установено, че във фирмата съзнателно не е била създадена такава счетоводна отчетност, която да отразява вярно финансовите постъпления и извършените разходи. Тази констатация е произтекла дори от изтъкнатите в касационния протест свидетелски показания, а същото е следвало от редица други гласни доказателства, както и от заключението на финансово-счетоводната експертиза. Категорично е било доказано, че не всички парични постъпления и разходи са били осчетоводявани. Затова въобще не е била изключена възможността подсъдимите фактически да се отчели парите, получени от клиентите, без това, съобразно установената практика, да е било вписано от св. А или друго лице в горепосочената тетрадка. Възможно е дори да са ги задържали за себе си, но със съгласието на ръководството, което е практикувало да не документира действителния размер на уговорените и реално заплащаните възнаграждения на ангажираните работници и служители. Следователно въззивният съд е имал пълното основание да приеме, че повдигнатото и внесено в съда обвинение за присвояване е недоказано. По касационната жалба на гражданския ищец: Жалбата е неоснователна. В случая приетият за разглеждане граждански иск не може да не следва съдбата на обвинението. След като по делото не е била доказана имуществена вреда, възникнала за дружеството-ищец като резултат на престъпно поведение на всеки един от подсъдимите поотделно, претенциите срещу тях за присъждане на обезщетение правилно са били отхвърлени. По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 20/03.02.2009 г. по в.н.о.х.д. № 430/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.