5 Р Е Ш Е Н И Е № 222 гр. София, 27 май 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети май двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Аврора Караджова при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 465 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.1 от НПК. Постъпили са касационни жалби от подсъдимия Д. М. и от назначения му служебен защитник адв. М. Т. против въззивно решение № 32/09.02.2015 г., постановено по ВНОХД № 555/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд. Във всяка една от жалбите се поддържа наличието и на трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, като са изложени доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон, и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че решението на апелативния съд е постановено въз основа на предположения, без да са събрани и обсъдени всички доказателства, необходими за изясняване на действителната фактическа обстановка и на обективната истина по делото: неправилно е заличен от списъка на свидетелите А. М. Г. /Н./, допуснат като такъв от апелативния съд; не е назначена допълнителна СМЕ за изясняването на противоречивите житейски и логически неиздържани обстоятелства относно наличието или липсата на алкохол в кръвта на пострадалия, предвид тежкото му здравословно състояние, което според защитника би могло да е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с леталния му край; отказано е изследването на следите – дактилоскопски и ДНК по масажната точилка, която била използвана като средство на престъплението; не са изследвани в пълнота показанията на свидетеля М. Д., които са в противоречие с „нагласените и уговорени” показания на свидетелите Х. и С., които, според подсъдимия са осъществили побоя над пострадалия. Според жалбоподателите решението е постановено, без да бъдат обсъдени наведените оплаквания пред въззивния съд, като не е даден отговор на редица възражения на защитата, което реално представлявало липса на мотиви. Визираните процесуални нарушения са довели и до неправилно приложение на материалния закон, като не може да се направи категоричен и несъмнен извод, че единствено и точно подсъдимият е извършил вмененото му във вина престъпление. Наличието на явна несправедливост на наказанието е обосновано с неотчитането в достатъчна степен, че престъплението, както са приели съдилищата, е извършено при условията на евентуален умисъл. Претендира се да бъде отменено въззивното решение и алтернативно - подсъдимият да бъде оправдан, да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да бъде намален размера на наложеното наказание. В съдебно заседание подсъдимият М. - лично и чрез защитника си, моли жалбата да бъде уважена по наведените в нея доводи. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С Присъда № 72/20.03.2014 г., постановена от СГС по НОХД № 619/2014 г. подсъдимият Д. А. М. е признат за виновен в това, че на 05-06.03.2013 г. в [населено място] умишлено е умъртвил О. Д. Б., като му е нанесъл множество удари в различни части тялото и смъртта му е настъпила на 06.03.2013 г., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 предл.2 и 3 вр. с чл.115 и вр. с чл.54 от НК е осъден на ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на М. по НОХД № 17044/2012 г. по описа на СРС наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като и за двете наказания е постановено да се изтърпят при първоначален „Строг” режим в затвор. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия от така наложеното му наказание лишаване от свобода, считано от 14.04.2013 г. Съдът е разпоредил вещественото доказателства по делото – масажьор /масажна точилка/, като вещ без стойност да бъде унищожено, а на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия и неговия защитник е образувано ВНОХД № 555/2014 г. по описа на Апелативен съд - гр. София, н.о. – ІІ н.с. С Решение № 32/09.02.2015 г., постановено по същото дело, въззивният съд е изменил присъдата единствено в частта относно размера на приведеното в изпълнение наказание по НОХД № 17044/2012 г. по описа на СРС, като го е привел с действително определеното токова от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При спазване на основните принципи на наказателния процес, залегнали в разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК, които са позволили изграждането на правилна фактическа обстановка по случая, предходните съдебни състави са изложили изчерпателен доказателствен анализ, който позволява да се проследи пътя на взето от тях решение на въпроса - има ли виновно извършено престъпление от подсъдимия. Не почива на обективните данни по делото твърдението в жалбите за опороченост на въззивния съдебен акт поради липса на мотиви. Изложените такива към въззивното решение са изключително подробни и задълбочени, съобразени с изискванията на закона и в частност с разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК. Правилно и в съответствие с правилата на логиката са преценени показанията на свидетелите С. Х. и Методи С. – преки очевидци на случилото се между подсъдимия и пострадалия. Заявеното от двамата е анализирано в детайли, включително и с показанията на свидетелите М. Д. и Д. Д., които са се намирали в спалнята на жилището на Б. и са възприели само част от събитията, станали през инкриминираната вечер. Единственото противоречие в показанията на четиримата е свързано с обстоятелството дали въпросната вечер в апартамента на пострадалия се е намирало и лицето А. Г. /Н./. За такова присъствие в жилището на пострадалия твърди категорично само подсъдимия и св.Д. в депозираните от него показания при това на досъдебното производство. От една страна - Х., С. и Д. са категорични, че освен тях, Д., подсъдимия и пострадалия, други хора на инкриминираната дата не е имало в апартамента, а от друга – св.Д. в разпита му пред апелативния съд не може със сигурност да посочи дали „Н.” изобщо е А. Г., а още по-малко той да е бил в жилището тази вечер. При тези обстоятелства и неоткриването на Г. /свързано със скитническия му начин на живот/, въпреки положените усилия от съдилищата за издирването му, не може да бъде споделено виждането на защитата, развито в касационната жалба, за "непълнота" на доказателствата. Същевременно с това некредитирането на част от обясненията на подсъдимия, не сочи и на опорочено формиране на вътрешното убеждение на съда. Направеният от въззивния състав извод, че въпросната вечер лицето А. Г. /Н./ не е присъствало в апартамента на пострадалия е резултат от задълбочена оценка на доказателствата, която е извършена обективно, всестранно и пълно. Неоснователни са и възраженията на защитата относно искането за изследване на следите върху масажната точилка чрез назначаване на дактилоскопна и ДНК експертиза. В тази връзка правилно - в съответствие с протоколите за оглед на местопроизшествието, апелативният съд е посочил, че процесната точилка не е иззета като веществено доказателство от местопрестъплението по надлежния ред, по нея не са открити отпечатъци, годни да бъдат обект на изследване, а още по-малко такива от пръстите на свидетелите С. и Х., каквито са иззети единствено от намиращите се в хола стъклени чаши. Действително данните по делото сочат, че вечерта на пети срещу шест март 2013 г. Б. е употребил алкохол. Следва обаче да се има предвид, че смъртта му е настъпила доста по-късно - в 16,36 ч. на 06.03.2013 г. и видно от съдебно-химическата експертиза не е открито наличие на алкохол в кръвта му, поради което не би могло да се приеме, както се твърди в жалбата на защитника, че употребата на алкохол с оглед заболяванията на пострадалия /исхемична болест на сърцето, захарен диабет тип ІІ, дископатия, гонартроза, коксартроза и др./ е довело до смъртта му. По делото следствие на назначените и приети от инстанциите по същество съдебно медицински експертизи категорично е установена причината за смъртта на Б., поради което не би могло по никакъв начин да се говори за „противоречиви житейски и логически неиздържани релевантни факти”. Съдебно медицинските експертизи са обосновани, изготвени са с необходимите професионални знания и опит, като в пълнота са дали отговор на поставените въпроси. В този смисъл следва да се има предвид, че право на инстанциите по същество е да преценят необходимостта от назначаване на допълнителни експертизи и отказът за допускането на такива, не води автоматично до извода за процесуални нарушения, при постановяването на съдебни акт. С оглед на гореизложеното касационният състав счита, че при разглеждане на делото и двете предходни съдебни инстанции са положили максимални усилия, за да съберат всички възможни доказателства от значение за изясняване на въпросите, включени в предмета на доказване. Така събраният доказателствен материал е в достатъчен обем за изясняване на извършеното деяние и не поражда съмнения, за да се формира извода, че подсъдимият е автор на вмененото му във вина убийство, което законосъобразно е квалифицирано по чл.116 ал.1 т. 6 предл.2 и 3 от НК. Изложените в тази връзка съображения от въззивния, а и от първоинстанционния съд, относно обективната и субективната страна на деянието са правилни и изцяло се споделят и от настоящия състав, тъй като съответстват на закона и на установената съдебна практика. Несъмнено в случая убийството е извършено с особена жестокост, а умъртвяването е осъществено по особено мъчителен за жертвата начин, като Б. е преживял преди смъртта си значителни по обем и интензитет мъки следствие на причинените му множество телесни увреждания. По делото е несъмнено установено, че следствие на нанесените от подсъдимия удари по тялото, главата, шията и крайниците, на пострадалия са причинени - счупвания на ребра - от второ до седмо в дясно, на второ и трето в ляво, тъпа травма по главата без счупване на кости, довела до кръвонасядания по главата и по меките черепни покривки – челно и ляво слепоочно и кръвоизлив по твърдите мозъчни обвивки, счупване на лявото рогче на подезичната кост, охлузвания и кръносядания по крайниците, като смъртта е настъпила в резултат на мастната емболия, получена следствие на посочените травматични увреждания и изгарянията – следствие на заливането му с вряла вода. Именно от обективно извършените от подсъдимия действия спрямо личността на пострадалия се изключва непредпазливостта по отношение на настъпилата смърт, като макар този резултат да не е целен, то той е съзнателно допускан от М.. Следователно, правилни са изводите, че умисълът на подсъдимия не е за причиняване на телесна повреда, а обхваща като резултат и възможността за причиняването на смъртта на пострадалия. Продължителността и тежестта на нанесения побой, в рамките, на който подсъдимият дори при обикновеното алкохолно опиване, в което се е намирал, са красноречиво доказателство, че той е разполагал с интелектуален капацитет да осъзнае възможността от настъпване на смъртта на своя познат и да я допусне. В случая не е налице и претендираната в жалбите явна несправедливост на наложеното на М. наказание от осемнадесет години лишаване от свобода за така извършеното от него престъпление. Правилно то е определено при условията на чл.54 от НК, като предходните съдилища са взели предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Настоящият касационен състав не констатира да съществуват неотчетени смекчаващи вината обстоятелства, нито да е подценено значението на някои от установените такива, което да обоснова намаляване на размера на наложеното наказание. С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че подадените жалби на подсъдимия М. и на защитника му са неоснователни, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила Решение № 32/09.02.2015 г., постановено по ВНОД № 555/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: