Р Е Ш Е Н И Е № 155 гр.София , 12 ноември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №775/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба от защитника на подс. Б. А. – адв. М. Х., срещу решение № 69 от 27.02.2018г., постановено по внохд № 1437/2017г. на Софийски апелативен съд, НО, шести състав. С присъда от 21.07.2017г. по нохд № 5149/2016г. по описа на Софийски градски съд, НО, 24 състав, подсъдимият Б. Н. А. е признат за виновен в това, че на 14.04.2015г. в [населено място] е причинил на Г. К. С. средна телесна повреда, като тя е причинена на лице от състава на МВР /полицейски орган/ при изпълнение на службата му, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от пет години. Извършена е кумулация с наказанието, наложено на Б. А. по нохд № 4720/2015г. на СГС, НО, 30 състав и на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия А. е наложено едно общо наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от пет години. Подс. А. е осъден да заплати на Г. С. обезщетение за причинени в резултат на престъплението неимуществени вреди в размер на 5 000лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането, както и направени разноски в размер на 2 900лв., като гражданският иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 30 000лв. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. Посочената присъда е проверена по реда на въззивното обжалване по протест от прокурора, жалба от частния обвинител и граждански ищец и по жалба от подсъдимия. С решение № 69 от 27.02.2018г., постановено по внохд № 1437/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, шести състав, присъдата е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение, депозирана от подс. А. чрез упълномощения му защитник, се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се подкрепя с доводи за превратна оценка на доказателствата по делото, липса на мотиви относно основни правно релевантни факти, формиране на изводите за вина на подсъдимия въз основа на предположения. Нарушението на материалния закон се извежда въз основа на пороците в доказателствената дейност и се твърди неправилност на осъждането на А. за умишлено причинена средна телесна повреда. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания за приложението на материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подс. А. – адв. М. Х., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Акцентира върху нарушаване на изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният съд да отговори на доводите на жалбоподателя. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Г. С. – адв. П. Г., също изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на Софийски апелативен съд да бъде оставено в сила. Подс. Б. А. заявява, че очаква оправдателна присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Налице са основания за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В рамките на заявеното в касационната жалба основание по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, настоящият състав извърши проверка, при която констатира, че при постановяване на решението на апелативния съд е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. Това нарушение е съществено и неговото установяване има като последица безусловна отмяна на постановения атакуван съдебен акт. Налице е хипотезата на постановяване на решението от незаконен състав и това е така, понеже в състава на съда, произнесъл решението като въззивна инстанция, е участвал съдия, който е и докладчик по делото, който е следвало да се отведе от разглеждането му. Участието в състава на съда на съдия, по отношение на когото са били налице основания за отвод, сочи на незаконност на състава, разгледал и решил делото и обоснова отмяна на постановения акт. Съдия- докладчик по внохд № 1437/2017г. по описа на Софийски апелативен съд и председател на съдебния състав е била съдия М., като с решението, постановено по делото, първоинстанционната присъда е била потвърдена. Видно от материалите по делото, съдия М. е била председател на съдебния състав, който се е произнесъл в производство по чл. 243, ал. 7 от НПК, което е имало за предмет същото обвинение срещу А. като съвкупност от факти и правна квалификация. С постановление на СГП от 27.10.2015г. по ДП № 1033/2015г. по описа на 05 РУП СДВР е било прекратено частично наказателното производство срещу Б. Н. А. за престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като то е било проверено по съдебен ред и с определение № 1617/10.05.2016г. по нчд № 835/2016г. по описа на СГС, НО, девети състав, е било отменено. Срещу това определение по протест от прокурор в СГП е било образувано внчд № 623/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, който се е произнесъл с определение № 165 от 21.06.2016г. с което е потвърдил определението на Софийски градски съд, като председател на съдебния състав е била съдия М.. В посоченото определение съдебният състав на въззивния съд е споделил изводите на градския съд за неправилно приложение на материалния закон, критикувайки изводите на прокурора относно недоказаността субективната страна на деянието, направил е и анализ на събраните по делото доказателства. От съдържанието на постановения акт по реда на съдебния контрол на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство срещу същото лице за същото деяние е видно, че съдебният състав, с участието на съдията, разгледала впоследствие делото и по същество, е формирал убеждение по доказателствата, по обосноваността на обвинението и по съставомерността на извършеното от А. деяние. Вън от съмнение е, че обективирането на становище по съществото на обвинението в рамките на контрол върху прекратяване на наказателното производство е основание съдията, участвал в този контрол, да се счита за предубеден и това да обоснове необходимост от отвеждането му при разглеждане на производството по същество. Когато този съдия не се е отвел от разглеждане на делото в производството пред въззивната инстанция, то се обосновава извод, че съдебният акт е постановен от незаконен състав. Действително, процесуалният закон не съдържа изрично такова основание за отвод, но в принципен план всяко предходно произнасяне на същия съдия по идентично обвинение като факти и привлечено към наказателна отговорност лице поставя въпрос за предубеденост, изискваща отвеждането му от разглеждане на делото. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „в“ от НПК предвижда като самостоятелно основание за отвод участие в състава на съда, постановил „определение, с което се прекратява наказателното производство“. В тази категория определения обаче не попадат само определенията с такъв предмет, постановени в съдебната фаза, но и тези, с които се извършва съдебна проверка на постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство. /В този смисъл, Решение № 269/2009г. по н.д. № 244/2009г. на Второ НО на ВКС/. Това е така, понеже в производството по чл. 243, ал. 4 – 8 от НПК съдът проверява обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и ако съдът е изпълнил тези свои правомощия, то следва да се приеме, че той е формирал предварително становище по обвинението. То съставлява пречка за съдиите, участвали в производството по съдебен контрол върху прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, ако съдебният контрол е включвал преценката за обоснованост и законосъобразност, да участват в решаването на делото по същество в съдебната фаза. Изложените съображения сочат, че при постановяване на решението на САС е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, понеже е постановено от незаконен състав. Това нарушение обосновава наличие на основание за упражняване на правомощието на ВКС по чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, като бъде отменен изцяло съдебния акт и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По направеното в настоящето производство искане от повереника на гражданския ищец и частен обвинител Г. С. за присъждане на направените разноски, с оглед изхода на делото пред касационната инстанция, не са налице основания за произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява решение № 69 от 27.02.2018г. на Софийски апелативен съд, НО, шести състав, постановено по внохд № 1437/2017г. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.