Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * земеделски земи * гори * задължително пререгистриране на непокрити земеделски имоти * доказателства * писмени доказателства * право на възстановяване

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                           Р Е Ш Е Н И Е

 

  № 498

 

                            София,11.06. 2010 г.

 

                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

    Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и десета година в състав:

 

                                                                        Председател:Добрила Василева

Ч. е:Маргарита С.

Г. Г. ва

 

П. секретаря Е. П. , като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 840/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 661 от 10.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 534 от 17.11.2008 г. по в. гр. д. № 589/08 г. на Смолянския окръжен съд.

Касаторът Ф. Ю. М. е изложила оплаквания за неправилност на обжалваното решение - касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците по касация ОС “З” с. Б. , О. с. с., Д. горско стопанство с. С. и Р. дирекция по г. гр. С. не са взели становища.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното решение в сила е оставено решение № 345 от 19.06.2008 г. по гр. д. № 826/07 г. на Смолянския районен съд, с което са отхвърлени искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Исковете имат за предмет ниви, които понастоящем са пасища извън горския фонд, и самозалесени и залесени земи, включени в горския фонд.

За установяване принадлежността на земите към имуществото на Ю. А. К. , починал на 02.06.1959 г., ищцата е представила препис-извлечение от емлячния регистър от 1935 г., в който имотите са записани на името на наследодателя й. Съдът приел, че през 1949 г. собственикът е следвало отново да декларира имотите си съгласно У. за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти от 1949 г. Доказателство за такова деклариране липсва, поради което не може да се направи категоричен извод, че спорните имоти са били собственост на Ю. К. към момента на тяхното национализиране.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за тълкуването и прилагането на У. № 537 от 28.05.1949 г. на П. на Великото народно събрание за задължително пререгистриране на непокритите земеделски имоти /Обн., ДВ, бр. 122 от 31.05.1949 г./.

Съгласно чл. 291, т. 1 ГПК настоящият състав възприема като правилно становището, застъпено в представеното от касатора решение № 245 от 08.05.2008 г. по в. гр. д. № 11/2008 г. на Смолянския окръжен съд, че недекларирането по У. от 1949 г. на имот, за който има предходно деклариране, не води във всички случаи до извод, че правото на собственост е изгубено.

Извлеченията от емлячните регистри са посочени в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ като годни доказателства за установяване правото на собственост върху земеделски земи и върху земи и гори от горския фонд. Посочените разпоредби предвиждат собствеността на подлежащите на възстановяване имоти да се доказва както с документи, които имат пряко доказателствено значение /нотариален или крепостен акт/, така и с такива с косвен характер, но на които по съображения на законодателя също е придадена доказателствена стойност с оглед улесняване на собствениците при възстановяване на имотите им. Извлеченията от емлячните регистри принадлежат към категорията несамостоятелни /косвени/ доказателствени средства. В случай, че страната представи такъв документ, и ако липсват други доказателства, които да опровергават установената с него принадлежност на правото на собственост, следва да се приеме, че ищецът или неговият наследодател са били собственици на имота и имат право да им бъде възстановен.

Терминът “емлячни регистри”, без да е имал легално определение, е намирал употреба в закони от различни периоди със значение на данъчни регистри, чието основно предназначение е описанието, категоризацията и оценката на недвижимите имоти за данъчни цели. Като синоними са използувани данъчна - емлячна книга; данъчна - емлячна оценка. Известни са емлячни регистри от 1911, 1929, 1935 г., а с У. на П. на Великото народно събрание от 1949 г. е въведено задължение за пререгистриране на всички частни и обществени земеделски непокрити имоти: ниви, лозя, овощни, розови и черничеви градини, овощни разсадници, ливади, паша, мери, гори, пустеещи земи и др.

При спор за собственост липсата на декларация, подадена в съответствие с изискванията на У. от 1949 г. и на Окръжно № 694 от 30.05.1949 г. по приложението му, не променя правилата за разпределяне на доказателствената тежест, установени с процесуалния закон. С оглед нормата на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ и при зачитане на доказателствената сила на документа, удостоверяващ предходно деклариране на имотите, притежавани от наследодателя на ищцата, следва да се приеме, че посоченото писмено доказателство - копие от емлячния регистър от 1935 г., установява принадлежността на това право в патримониума на наследниците му и към момента на съдебното разглеждане и решаване на спора. В тежест на ответниците, които твърдят, че неподаването на декларация съгласно У. от 1949 г. сочи на преминаване на правото в лицето на друг правен субект, е да представят доказателства за извършено разпореждане с имота.

С оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Порокът на същото произтича от това, че въззивният съд не е придал на извлечението от емлячния регистър от 1935 г. за притежавани непокрити имоти значението на писмено доказателство по смисъла на закона, годно да установи принадлежността на правото на собственост в патримониума на наследодателя на ищцата. Налице е касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което обжалваното решение ще бъде отменено, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК - върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При него съдът следва да прецени събраните доказателства, като съобрази съдържанието на копието от емлячния регистър с конкретните претенции на ищцата.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ въззивното решение № 534 от 17.11.2008 г. по в. гр. д. № 589/08 г. на Смолянския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Смолянския окръжен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: