Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
гр. София, 29.07.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1570 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. К., представлявана от адв.К. Д., срещу решение № 175 от 02.03.2021г. по гр.д. № 2316/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 2227 от 30.03.2020г. по гр.д. № 3544/2018г. на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, I – 6 състав, е отхвърлен предявеният от Г. Н. К. против ЗК „Атлантики Еноси“ /Atlantic Union Gen. Ins.Co./, Република Гърция, иск с правно основание чл.914 във връзка с чл.932 от Гражданския кодекс на Република Гърция, чл.10, т.1, чл.7 от Президентски указ 237/1986; за разликата над 10 441,70 лева до 55 441,70 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на баща й – Н. А. Ш., настъпила при ПТП от 12.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2017г. до окончателното й изплащане.

Касаторката поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди наличие на нарушение на разпоредбите на чл.12 и чл.236 във връзка с чл.235, ал.2 и чл.3 ГПК, тъй като въззивният съд не е мотивирал решението си, не е обсъдил събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и самостоятелно не е установил фактическата обстановка. Поддържа, че при определяне на размера на дължимото обезщетение съдът не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти, съдебната практика на гръцките съдилища и нормата на чл.6, т.5, б. „а“ от Президентски указ 237/1986г., определяща минималните суми за застрахователно покритие. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2, предл.3 ГПК. Сочи следните правни въпроси:

1. Следва ли при постановяване на съдебното си решение въззивният съд да изложи мотивите, обусловили решението му за потвърждаване на първоинстанционното решение, в които да обсъди в пълнота събраните по делото доказателства с оглед доводите и възраженията на страните?

2. Следва ли при постановяване на съдебното си решение въззивният съд да се съобрази със съдебната практика по подобни случаи на страната, чиито закон е приложим /в настоящия случай гръцкото законодателство/?

3. Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, с което на дискриминационен принцип се намалява размерът на обезщетението за загуба на родител единствено на факта, че починалият има голям брой наследници?

Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 157 от 11.02.2016г. по т.д. № 3638/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 13 от 02.02.2016г. по гр.д. № 4287/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 32 от 15.03.2016г. по гр.д. № 2526/2015г. на ВКС, ГК, III г.о.

Касаторът излага и твърдение за наличие на основанието по чл.280, ал.2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Ответникът ЗК „Атлантики Еноси“ /Atlantic Union Gen. Ins.Co./, Република Гърция, оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените от касаторката въпроси касаят правилността на въззивното решение. Навежда твърдение и за липса на предпоставката по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за установено, че бащата на ищцата - Н. А. Ш. е загинал при ПТП от 12.04.2015г., реализирано в Република Гърция вследствие противоправното поведение на виновния за катастрофата водач на лек автомобил „Мерцедес“, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното гръцко дружество. Като е съобразил разпоредбите на чл.13, § 2 във връзка с чл.11, § 1, б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г., апелативният съд е приел, че международно компетентен е българският съд. Прие е още, при позоваване на чл.4, т.1 от Регламент /ЕО/ № 864/2007г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения /“Рим II“/, че приложимо е гръцкото материално право, и по – конкретно Гръцкият граждански кодекс, уреждащ отговорността при непозволено увреждане, Президентски указ № 237/1986г., уреждащ въпросите във връзка със застрахователното покритие в рамките на осигурителната застраховка „Гражданска отговорност“, както и момента, от който застрахователят дължи лихви при неизпълнение на задължението си да се произнесе в определения срок, и Закон № 2696/1999 за правилата за движение по пътищата.

Въззивният съд, като е съобразил заключенията на първоначалната и повторната авто-технически експертизи, е приел за установен следния механизъм на ПТП: инцидентът е станал в тъмната част на денонощието, без изкуствено осветление; по прав двулентов път, по една лента във всяка посока, по който няма пешеходна пътека, с широчина на пътната настилка 8,30м.; в извън населено място по национален път Драма – Ексохи, с ограничение на скоростта 90 км/ч. Данните от пробата за алкохол посочват за пешеходеца – 1,18 промила, а за водача – без наличие на алкохол. В даден момент пешеходецът Н. А. Ш. е започнал да пресича косо платното за движение, под ъгъл от около 109 градуса, от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил, т.е. минал е насрещната на движението на автомобила лента за движение, навлязъл е в лентата на лекия автомобил, където е станал ударът с предната лява част на автомобила в областта на левия край на предната броня, левия фар и десния крак на пешеходеца. С оглед на така установените факти, по спорния въпрос относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, решаващият съдебен състав е приел, че поведението на пешеходеца е в нарушение на разпоредбата на чл.38, ал.4, б. „д“ от Закон № 2696/1999, тъй като е предприел пресичане на платното за движение на необозначено за преминаване място, без да се съобрази със скоростта и видимостта на приближаващото превозно средство с оглед тъмния час от денонощието и факта, че е бил с тъмни дрехи при неосветен участък на пътя. Намерил е, че обективно появата му на платното за движение в сериозна степен е била внезапна за водача на лекия автомобил, като е изтъкнал навлизането в платното за движение с бърз ход, косо, а не вертикално на осевата линия, както и реализирането на удара на около метър и половина, равняващи се на три – четири човешки крачки, от осевата линия от ляво на дясно на посоката на движение. При тези съображения апелативният съд е достигнал до извода, че приносът на починалия за настъпване на процесния инцидент възлиза на 70 %.

По втория спорен въпрос относно размера на обезщетението за неимуществени вреди апелативният съд е обсъдил свидетелските показания на брата на починалия. Съобразил е възрастта на пострадалия – 55 години и тази на ищцата – 36 години; обстоятелството, че последната има собствено семейство с три деца, т.е. отдавна живее отделно от родителите си и има собствен живот и битуване; липсата на установени болки и страдания извън обичайните при този вид загуба. Отчел е още големия брой лица, легитимирани по гръцкото законодателство да получат обезщетение – останалите четири деца, преживяла съпруга, баща, осем братя и сестри. В допълнение е изтъкнал, че представеното разяснение на практиката на гръцките съдилища, че обичайно се присъжда 80 000 евро на детето на починалия, касае случаите, когато детето е едно и е на евентуално по – малка възраст, предполагаща по – сериозна зависимост от родители. С оглед на тези съображения въззивният съд е приел, че справедливото за процесния период на 2015г. обезщетение възлиза на 100 000 лева, респ. на 30 000 лева, вследствие на редуцирането му с приетия процент на съпричиняване. От така получената сума решаващият съдебен състав е приспаднал доброволно платената сума от 19 558,30 лева, поради което е намерил, че искът е основателен за сумата от 10 441,70 лева.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият процесуалноправен въпрос съдържа в себе си твърдение за допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните, както и неизлагането на мотиви, което не съответства на мотивите на въззивното решение. Същите съдържат собствените правни съждения на въззивния съд по допустимите и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните, анализ на събраните по делото доказателства и приетите за установени въз основа на тях факти. Следователно апелативният съд не се е отклонил от формираната задължителна и постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в цитираните от касаторката Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 157 от 11.02.2016г. по т.д. № 3638/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 13 от 02.02.2016г. по гр.д. № 4287/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 32 от 15.03.2016г. по гр.д. № 2526/2015г. на ВКС, ГК, III г.о., както и в служебно известните на настоящия съдебен състав Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. и много други. Същата е в смисъл, че въззивният съд, като съд по съществото на спора, е длъжен да се произнесе, след като подложи на самостоятелна преценка ангажираните по делото доказателства и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.4 ГПК задължават въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени по делото фактически обстоятелства и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението. Тъй като по формулирания въпрос е създадена константна практика на ВКС, в съответствие с която е постановено обжалваното решение, не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Вторият и третият материалноправни въпроси по съществото си представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като са предпоставени от твърдението на касаторката за определяне на обезщетение в занижен размер. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В този смисъл по обосноваността и законосъобразността на изводите на въззивния съд относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди настоящата инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК. От друга страна, въззивният съд е съобразил съдебната практика по подобни случаи на гръцките съдилища, а размерът на определеното обезщетение не е обоснован единствено с факта, че починалият има голям брой наследници, каквото твърдение се съдържа във формулирания трети въпрос. Поради това, така формулирани, въпросите не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението е налице само бланкетно позоваване на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, без да се сочи кой е правният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на СЕС, поради което не се дължи обсъждане на това основание за достъп до касация.
Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Отделно, касаторката не е заявила обстоятелства, относими към очертаните хипотези на очевидна неправилност на атакувания акт, доколкото доводите й за наличие на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК представляват оплакване за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Приложното поле на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК следва да бъде ясно обосновано, тъй като същото не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касаторката не се дължат разноски. На ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 1 730 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 175 от 02.03.2021г. по гр.д. № 2316/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
ОСЪЖДА Г. Н. К., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, да заплати на ЗК „Атлантики Еноси“ /Atlantic Union Gen. Ins.Co./, Република Гърция, чрез адв.Т. Т., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.6, офис 602, сумата от 1 730 лева /хиляда седемстотин и тридесет лева/ - адвокатско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: