Р Е Ш Е Н И Е № 50034 София, 14.07.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА при участие на секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 110/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Евсти“ ООД със седалище в [населено място] срещу решение № 396 от 01.07.2021 г., постановено по в. т. д. № 2147/2020 г. на Апелативен съд - София, с което след отмяна на решение № 177 от 24.01.2020 г. по т. д. № 2285/2017 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част е отхвърлен предявеният от „Евсти“ ЕООД (сега „Евсти“ ООД) против П. Д. Д. иск, квалифициран с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, за връщане на сумата 39 699.44 лв., платена от „Евсти“ ЕООД по сключен между страните договор и подлежаща на връщане съгласно сключено между страните споразумение от 11.07.2012 г., и на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъдено „Евсти“ ООД да заплати на П. Д. разноски в размер на 4 354 лв. В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно не е възприел определената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, а е квалифицирал исковата претенция по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, въпреки, че претендираното с иска вземане произтича от договорно правоотношение с източник споразумение от 11.07.2012 г. за уреждане на последиците от неизпълнение на договор № BIO10715/24.04.2012 г. и институтът на неоснователното обогатяване е неприложим към него. Навежда оплакване, че в резултат на неправилно определената правна квалификация въззивният съд е направил незаконосъобразен извод, че погасителната давност за вземането е започнала да тече от датата на сключване на споразумението, приравнена на момент на отпадане на основанието по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, вместо да обвърже началото на давностния срок с датата на изтичане на уговорения в споразумението срок за доброволно плащане на дължимата сума. В проведеното открито съдебно заседание по чл.290 ГПК касаторът - чрез процесуалния си пълномощник, поддържа искане за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо поради нарушение на принципа на диспозитивното начало при определяне на предмета на правния спор и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответникът по касация П. Д. Д. от [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени от процесуалния му пълномощник в отговор по чл.287, ал.1 ГПК и в открито съдебно заседание. Изразява становище за оставяне на обжалваното решение в сила и претендира разноски. С определение № 50004 от 06.01.2023 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение по реда на чл.290 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на поддържаните касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : Производството по т. д. № 2285/2017 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на „Евсти“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск против П. Д. Д. и В. М. С. за солидарно осъждане на ответниците в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Био ПИ ДИ ЕС Корпорейшън“ да заплатят солидарно на „Евсти ЕООД сумата 39 699.44 лв. с ДДС. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени фактически твърдения, че между страните е сключен договор № BIO10715/24.04.2012 г., с който дружеството - ищец възложило, а ДЗЗД „Био ПИ ДИ ЕС Корпорейшън“ със съдружници двамата ответници приело срещу заплащане на определена цена да достави оборудване, да проектира, да организира и да извърши строително - монтажни работи на обект „Фотоволтаична система с капацитет от 69000Wp” в землището на [населено място], м. „М.“; Поради неизпълнение изцяло на поетите от ответниците задължения, на 11.07.2012 г. страните постигнали писмено споразумение, с което приели за установено, че изпълнителят не е изпълнил в срок задълженията си по договора и че платената от възложителя сума в размер на 39 699.44 лв. с ДДС се счита за платена без основание, с оглед на което следва да бъде върната от изпълнителя в срок от 7 работни дни от подписване на споразумението - до 20.07.2012 г.; В уговорения срок ответниците не изпълнили задължението и за ищеца възникнал правен интерес да предяви иск за солидарното им осъждане да му върнат (заплатят) дължимата сума. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което е осъдил ответника П. Д. да заплати на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД на „Евсти“ ЕООД сумата 39 699.44 лв., платена по договора от 24.04.2012 г. и подлежаща на връщане съгласно сключеното споразумение от 11.07.2012 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 19.07.2017 г. до окончателното плащане. В мотивите към решението съдът е изложил съображения, че първоначално приетата в доклада по делото правна квалификация на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е неправилна и че предявеният иск е с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, тъй като се основава на сключеното споразумение от 11.07.2012 г., с което страните са се договорили да избегнат последиците на неоснователното обогатяване. За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел, че споразумението от 11.07.2012 г. има правната характеристика на извънсъдебно признание от страна на ответника П. Д. за възникналото между страните правоотношение по договора от 24.04.2012 г., за неизпълнението на поетите с него задължения и за дължимостта на претендираната с иска сума; Поради това и с оглед липсата на извършено плащане в уговорения в споразумението срок до 20.07.2012 г., ответникът следва да бъде осъден да изпълни задължението за връщане на получената по договора сума. Възражението на ответника за погасяване по давност на спорното вземане е преценено от първоинстанционния съд като неоснователно с мотив, че приложимата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД е започнала да тече от деня, в който е изтекъл предвиденият в т.1.2 на споразумението срок за доброволно връщане на сумата - 20.07.2012 г. (7 работни дни от подписване на споразумението), а искът е предявен на 19.07.2017 г., т. е. преди изтичане на давностния срок. С решението първоинстанционният съд е отхвърлил иска срещу ответницата В. М. по съображения, че същата не е носител на задължението за връщане на търсената с иска сума, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Сезиран с въззивна жалба от ответника П. Д., Апелативен съд - София е постановил обжалваното с касационната жалба въззивно решение, с което е отменил първоинстанционното решение в обжалваната част по предявения срещу П. Д. осъдителен иск и е отхвърлил иска, възприемайки различна от определената от първоинстанционния съд правна квалификация на спорното право - чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. При постановяване на решението въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между ищеца „Евсти“ ЕООД в качеството на възложител - от една страна, и ДЗЗД „Био ПИ ДИ ЕС Корпорейшън“ чрез П. Д. и ЕТ „Пума 4 - П. Д.“ в качеството на изпълнител - от друга, е възникнало облигационно правоотношение по договор № BIO10715/24.04.2012 г. за доставяне на оборудване, извършване на проектиране и на строителни дейности на обект „Фотоволтаична система с капацитет от 69000 Wp“ в землището на [населено място], м. “М.“. На 11.07.2012 г. страните по договора са сключили споразумение, с което след установяване на изпълнената и неизпълнена част от предмета на договора са уговорили намаляване на договорената цена със сумата 62 594.38 лв. до сумата 109 879.66 лева., като наред с това са постигнали съгласие, че възложителят не дължи остатъка от цената по договора в размер на 22 894.94 лв. с ДДС, че заплатената от него сума по договора в размер на 39 699.44 лв. с ДДС ще му бъде възстановена от изпълнителя като получена без правно основание в срок от 7 работни дни от подписване на споразумението и че възложителят опрощава дължимите от изпълнителя неустойки. Въз основа на заключенията на изслушаните в първоинстанционното производство експертизи - техническа и икономическа, въззивният съд е установил от фактическа страна, че на обекта, предмет на договора от 24.04.2012 г., съществува обща функционалност на осем централи, чрез изграждане на обща кабелна връзка средно напрежение, и че на 29.06.2012 г. е издадено разрешение за ползване на фотоволтаичната централа; Заплатената от ищеца сума по договора е в размер общо на 163 421.52 лв. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка по спора въззивният съд е направил извод, че с подписване на споразумението от 11.07.2012 г. ответникът е признал дължимостта на претендираната с иска сума и доколкото не е въвел пороци на волята си при сключване на споразумението, той не може да опровергава валидността на собственото си волеизявление с твърдения за изпълнение на договора от 24.04.2012 г. и с възражения за липса на предпоставки за връщане на получената без основание сума. Произнасяйки се по наведените във въззивната жалба на ответника оплаквания, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като в доклада по делото е разпределил доказателствената тежест съобразно фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, а в решението е квалифицирал иска с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, въззивният съд е изразил становище, че възприетата в първоинстанционното решение правна квалификация е неправилна и че предявеният иск е с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. За да аргументира извода си, че искът се основава на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, въззивният съд е препратил към твърденията в исковата молба за сключен между страните договор, по повод на който ищецът е заплатил претендираната с иска сума, и е посочил, че със споразумението от 11.07.2012 г. страните са променили продажната цена, „поради което е отпаднало основанието за плащането и същата подлежи на връщане“. Въззивният съд е разгледал противопоставеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на вземането, чиято дължимост е установена и призната от ответника с подписване на споразумението. Предвид възприетото разрешение, че предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, съдът се е произнесъл, че съгласно ППВС № 1/79 г. вземането на ищеца за връщане на търсената сума се погасява с петгодишна давност, която е започнала да тече от изискуемостта на вземането и конкретно - от момента на отпадане на основанието по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, съвпадащ с датата на подписване на споразумението - 11.07.2012 г. След като е констатирал, че исковата молба е подадена по пощата на 18.07.2017 г., към която дата започналата да тече на 11.07.2012 г. петгодишна погасителна давност вече е била изтекла, въззивният съд е направил решаващия извод, че вземането на ищеца е погасено по давност, поради което предявеният по повод на него иск подлежи на отхвърляне. Доводът на ищеца, че вземането му е станало изискуемо с изтичане на уговорения в споразумението срок за доброволно изпълнение, е преценен от въззивния съд като неоснователен с мотив, че този срок касае поставянето на длъжника в забава и вземането за неустойка. Въззивното решение е валидно и допустимо, но по същество е неправилно поради допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон при определяне на правната квалификация на спорното право и при прилагане на института на погасителната давност. Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба. Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/, а чрез петитума на молбата определя вида и съдържанието на търсената с иска съдебна защита. Когато са налице предвидените в закона предпоставки за разглеждане на правния спор по същество, съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран - чл.6 ГПК. Процесуалният закон позволява на ищеца да измени първоначално предявения иск, но при спазване на предвидените за това правила и на произтичащата от чл.214, ал.1, изр.2 ГПК забрана за едновременно изменение на фактическите твърдения, формиращи основанието на иска, и на заявения в исковата молба петитум. В депозираната пред Софийски градски съд искова молба ищецът - сега касатор, „Евсти“ ООД е изложил ясни и непротиворечиви твърдения относно фактическия състав, от който произтича предявеното за съдебна защита вземане за сумата 39 699.44 лв., предмет на предявения срещу ответника П. Д. осъдителен иск. Според въведените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, заплащането (връщането) на търсената с иска сума се дължи по силата на подписано споразумение от 11.07.2012 г., с което страните са постигнали съгласие да уредят отношенията си по повод неизпълнението на сключения помежду им договор № BIO10715/24.04.2012 г. и ответникът е поел задължение да върне на ищеца спорната сума като получена без основание (с оглед двустранно установения обем на изпълнение на договора и уговореното намаление на първоначално предвидената договорна цена). Изложените фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум за осъждане на ответника да заплати уговорената в споразумението сума насочват към категоричен извод, че ищецът е предявил осъдителен иск срещу ответника за реално изпълнение на задължението, поето със споразумението от 11.07.2012 г., за връщане (заплащане) на сумата 39 699.94 лв., т. е. иск с определената от първоинстанционния съд правна квалификация по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД. Аргумент за извода, че предявеният иск е за реално изпълнение на договорно задължение, а не за връщане на получена без основание сума в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, е и изричното изявление на ищеца в исковата молба, че правният интерес от предявяване на иска е възникнал, след като ответникът не е върнал дължимата сума в уговорения в споразумението срок - 7 работни дни след подписване на споразумението. До изтичане на предвидения в процесуалния закон преклузивен срок за изменение на иска ищецът не е предприемал промяна нито на основанието, нито на петитума, формулирани в първоначалната искова молба. Поради изложеното произнасянето на въззивния съд, че е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, не съответства на действителната правна квалификация на иска - чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, предопределена от въведеното с исковата молба фактическо основание на исковата претенция и от заявения във връзка с него петитум. Основателен е доводът в касационната жалба, че при наличие на споразумение, посочено в исковата молба като правопораждащ спорното вземане факт, институтът на неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД е неприложим към спорното правоотношение и изводът на въззивния съд, че с предявения иск ищецът претендира последиците на неоснователното обогатяване в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, е незаконосъобразен. Неправилното определяне на правната квалификация на иска не се е отразило върху допустимостта на въззивното решение, тъй като при постановяването му съдът не е подменил очертания с исковата молба предмет на делото, а е разрешил спора след преценка на фактите, на които ищецът е основал исковата си претенция, а именно - сключване на споразумението от 11.07.2012 г., поемане на задължение от ответника за връщане на сумата 39 699.44 лв. като получена без основание по договора от 24.04.2012 г. и неизпълнение на задължението в уговорения в споразумението срок до 20.07.2012 г. Разглеждането на иска на основанието (по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 ГПК), на което е предявен и поддържан от ищеца в хода на делото, мотивира касационната инстанция да приеме, че обжалваното решение е процесуално допустимо и че при постановяването му не е допуснато нарушение на принципа на диспозитивното начало по чл.6 ГПК. Правилен е изводът на въззивния съд, че с подписване на споразумението от 11.07.2012 г. ответникът П. Д. е признал вземането на ищеца „Евсти“ ООД за връщане на сумата 39 699.44 лв. като получена без основание по договора от 24.04.2014 г. и че доколкото не твърди пороци на волята си при сключване на споразумението, той не може да опровергава собственото си волеизявление за обвързване със споразумението чрез твърдения, че е изпълнил договора и че не дължи връщане на посочената сума. Съществуването на вземането е установено и от доказателствата по делото, които въззивният съд е анализирал и въз основа на които е достигнал до обоснован извод, че срещу платената от ищеца сума, предмет на осъдителния иск, ответникът не е престирал насрещно изпълнение по договора и сумата подлежи на връщане като получена без основание, съгласно изричната уговорка в споразумението. Основателно е оплакването в касационната жалба за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон при формиране на крайния решаващ извод за изтека погасителна давност по отношение на вземането, предмет на защита с предявения по делото осъдителен иск. Изхождайки от погрешното разбиране, че е сезиран с иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, въззивният съд се е позовал на задължителната съдебна практика в Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС и е приел за начален момент на погасителната давност датата на подписване на споразумението - 11.07.2012 г., от която - според преценката му, е отпаднало основанието за задържане на сумата 39 699.44 лв., получена от ответника въз основа на договора от 24.04.2012 г. Претендираното с иска вземане произтича от споразумение и има договорен характер, поради което указанията в цитираното постановление относно погасителната давност за вземания от неоснователно обогатяване не се прилагат по отношение на него. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо - съобразно закона или съобразно уговореното от страните по договора. При подписване на споразумението от 11.07.2012 г. страните са постигнали съгласие подлежащата на връщане сума от 39 699.44 лв. да бъде заплатена от ответника на ищеца в срок от 7 работни дни след сключването му, т. е. в срок до 20.07.2012 г. Предвид изричната уговорка за срок, вземането е станало изискуемо с изтичане на срока за изпълнение и по аргумент от чл.114, ал.1 ЗЗД приложимата за него обща петгодишна погасителна давност е започнала да тече от 20.07.2012 г. Осъдителният иск на ищеца е предявен на 19.07.2017 г. (аргумент от чл.125 ГПК), към която дата погасителната давност все още не е била изтекла, а с предявяване на иска същата е прекъсната и не е текла по време на процеса - чл.116, б.“б“ ЗЗД вр. чл.115, б.“ж“ ЗЗД. При така изложените обстоятелства и правни разрешения противопоставеното от ответника възражение за погасяване по давност на претендираното от ищеца вземане е неоснователно и незаконосъобразно е уважено от въззивния съд. Като е отхвърлил иска по съображения за изтекла погасителна давност, Апелативен съд - София е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК. По делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция и ответникът П. Д. да бъде осъден да заплати на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД на касатора - ищец „Евсти“ ООД сумата 39 699.44 лв., подлежаща на връщане съгласно сключеното между страните споразумение от 11.07.2012 г. във връзка с договор № BIO10715/24.04.2012 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 19.07.2017 г., до окончателното плащане. В зависимост от крайния изход на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, като на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора - ищец направените в хода на процеса разноски в размер на 6 586.97 лв., от които 3 592.98 лв. - за производството пред първата инстанция, и 2 993.99 лв. - за производството пред ВКС. Разноски за производството пред въззивната инстанция не са претендирани от ищеца и няма основание да се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 396 от 01.07.2021 г. по в. т. д. № 2147/2020 г. на Апелативен съд - София и вместо него постановява : ОСЪЖДА П. Д. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Г, ап.22, да заплати на „Евсти“ ООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата 39 699.44 лв. (тридесет и девет хиляди шестстотин деветдесет и девет лв. и четиридесет и четири ст.), представляваща платена от „Евсти“ ЕООД на П. Д. Д. сума по договор № BIO10715/24.04.2012 г. и подлежаща на връщане съгласно сключено във връзка с договора споразумение от 11.07.2012 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 19.07.2017 г., до окончателното плащане, и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 6 586.97 лв. (шест хиляди петстотин осемдесет и шест лв. и деветдесет и седем ст.) - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :