Р Е Ш Е Н И Е № 224 гр.София, 18 октомври 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участие на секретаря Аврора Караджова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 4402 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на М. С. Б. и Ц. И. С. и на Т. Ф. Т., чрез адвокат В. Ч. от АК-В. срещу въззивно решение № 251 от 19.05.2016 г. по в. гр.д. № 178/2016 г. на Окръжен съд Враца, с което се отменя решение № 293/21.12.2015 г. по гр.д. № 495/2015 г. на Районен съд Бяла Слатина и са отхвърлени предявените искове от М. С. Б. и Ц. И. С. срещу Т. Ф. Т., на основание чл.189, ал.1, изр.1, вр. чл.87, ал.3, чл.189, ал.1, изр.2, пр.1 и пр.2, вр. чл.188 ЗЗД, да бъде развален сключения между тях с нотариален акт № 103, том VІ, рег. № 5684, нот.дело № 1003/30.10.2013 г., договор за покупко-продажба на поземлен имот № 006042 по КВС в землището на [населено място] геран, [община], м.”З.” и да им бъде присъдена сумата от 9595,10 лева, включваща цената имота, местен данък, нотариални такси и такса за вписване, ведно със законните лихви от 28.07.2015 г. до изплащане на сумата. С въззивното решение се оставя без разглеждане предявеният обратен иск от Т. Ф. Т. срещу частен съдебен изпълнител В. Г. Й., на основание чл.74 ЗЧСИ, за обезщетение на вредите, причинени от проведено принудително изпълнение и продажбата на чужд недвижим имот чрез публична продажба, в размер на сумата от 11639,25 лева, включваща цената на имота, местен данък, такса за вписване, подлежащи на възстановяване суми и претендираните от ищците разноски, както и пропуснати ползи, ведно с лихвите за забава от предявяване на обратния иск – 21.08.2015 г. до изплащането. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос за възможността на недобросъвестния купувач на недвижим имот да развали договора и да иска връщане на цената. По въпроса обусловил допускане на касационно обжалване е дадено разрешение в практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК - решение № 296/05.11.2013 г. по гр.д. № 58/2013 г. на ІV г.о., в което се приема, че когато купувачът е съдебно отстранен, договорът за продажба се разваля по право, тъй като е налице неизпълнение по причина, за която продавачът отговаря. Вредата за евинцирания купувач е отнемането на вещта и може да се изчерпи с цената, която купувачът е платил, ако за същата цена той може да си купи от пазара равностойна вещ или която евинцираният купувач трябва да добави към подлежащата на връщане цена, за да купи равностойна вещ. Отговорността на продавача на чужда вещ може да бъде ограничена само до връщане на получената цена, когато евинцираният купувач е бил недобросъвестен; или изключена по съглашение на страните, но само ако продавачът е бил добросъвестен. Настоящият състав на Върховния касационен съд изцяло споделя установената с цитираното решение съдебна практика, с оглед на което намира следното: При осъществена или евентуална евикция е налице пълно или неточно изпълнение на задължението на продавача да прехвърли правото на собственост на купувача поради противопоставими права на трето лице, т.е. налице е неизпълнение по причина, за която продавачът отговаря. Съгласно изричната норма на чл.192, ал.1 ЗЗД, отговорността на продавача на чужда вещ се ограничава само до връщането на цената, когато при продажбата купувачът е знаел за правата на третите лица, от което следва, че неговата добросъвестност (на купувача) има правно значение за отговорността за разноските по договора, както за необходимите и полезни разноски за запазване на вещта. Ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица и договорът не е развален по право (когато купувачът е съдебно отстранен), няма пречка съгласно чл.189, ал.1, изр.1 ЗЗД, евинцираният купувач да развали продажбата по реда на чл.87 ЗЗД, но при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената. С оглед дадения отговор, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено поради следните съображения: Въззивният съд правилно е установил, че при проведената публична продажба от частен съдебен изпълнител, с постановление за възлагане от 23.09.2013 г. Т. Ф. Т. е обявен за купувач на имот, който към деня на възбраната не е бил собственост на длъжника по изпълнението. Правилно също така е приел, че купувачът не е придобил права, тъй като е била продадена чужда вещ, а никой не може да прехвърли права, които не притежава. Независимо дали продавачът е бил добросъвестен, с оглед публичността на вписаните актове с прехвърлително действие, купувачът е могъл да провери дали трети лица имат права върху същия имот и след като не го е направил, според съда, той не може да иска разваляне на продажбата и връщане на платената цена. Въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна и решаване на спора по същество. В практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, включително и в цитираното от въззивния съд решение № 424 от 24.01.2012 г. по гр.д. № 1872/2010 г. на ІV г.о. се приема, че при евикция е налице неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли правото на собственост, поради противопоставими права на трети лица и затова купувачът може да развали договора за продажба по реда на чл.87 ал.3 ЗЗД и да търси обезщетение за вредите, които претърпява от неизпълнението /чл.189 ал.1 ЗЗД/, стига да е добросъвестен, т.е. да не е знаел, че купува от несобственик или че трети лица имат права върху вещта /чл.188 ЗЗД/. В случая, от данните по делото е видно, че продажбата на имота от длъжника на трето за спора лице е била вписана на 01.10.2009 г., а възбраната върху същия имот е наложена от ЧСИ В. Й. на 04.04.2013 г., т.е. след като правото на собственост вече е било прехвърлено от длъжника по изпълнението на трето лице. Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка от страните следва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, т.е. доказателствената тежест да установи, че е добросъвестен купувач, с оглед на което има правата по чл.189, ал.1 ЗЗД, включително за разноските по договора, е на страната, която твърди това обстоятелство. В случая, собствеността на имота, обект на публична продажба от частния съдебен изпълнител не принадлежи на длъжника по изпълнението, а купувачът е придобил права върху вещта след вписване на прехвърлителната сделка на длъжника с трето лице. Вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове (чл.1 от Правилника за вписванията) и това прави непротивопоставими на титуляра на вписания акт, последващите сделки със същия имот, поради поредността на вписванията. В този смисъл, след като нотариалния акт на действителния собственик е надлежно вписан, ищецът участвал в продажбата на чужда вещ като купувач не е добросъвестен, тъй като би могъл да узнае, ако трети лица имат права по отношение на вещта, които могат да му противопоставят. С оглед дадения отговор на въпроса следва да се приеме, че знанието на купувача за правата на трети лица по отношение на вещта, не е пречка да бъде развален договора по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД, но отговорността на продавача за евикция при недобросъвестност на купувача е ограничена до връщането на платената цена, съгласно чл.192, ал.1 ЗЗД. Ето защо, исковете на М. С. Б. и Ц. И. С. срещу Т. Ф. Т., да бъде развален сключения между тях договор за покупко-продажба на поземлен имот № 006042 по КВС в землището на [населено място] геран, [община], м.”З.” и да им бъде върната платената цена в размер на 9200 лева, ведно със законните лихви от подаване на исковата молба - 28.07.2015 г. до изплащане на сумата следва да бъдат уважени, а претенциите за разноски по договора за продажба на чужда вещ, включващи местен данък, нотариални такси и такса за вписване, със законните лихви са неоснователни. При уважаване на предявения от ищците първоначален иск, съдът дължи произнасяне по обратния иск на Т. Ф. Т. срещу частен съдебен изпълнител В. Г. Й., на основание чл.74 ЗЧСИ, за обезщетение на вредите, причинени му от продажбата на чужд недвижим имот, в размер на сумата от 11639,25 лева, включваща цената на имота, местен данък, такса за вписване, подлежащи на възстановяване суми и претендирани от ищците разноски, както и пропуснати ползи, ведно с лихвите за забава от предявяване на обратния иск – 21.08.2015 г., доколкото е предявен при условията на евентуалност /ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, т.10/. От данните по делото е видно, че по молба на взискателя по изп.дело № 27/2012 г., ЧСИ В. Й. е наложил възбрана на 04.04.2013 г. върху имот, който от справката в Служба по вписванията от 10.06.2013 г. е видно, че правото на собственост е прехвърлено от длъжника на 01.10.2009 г. Независимо от поредността на вписванията, имотът е бил възложен от ЧСИ В. Й. на Т. Ф. Т. с постановление от 26.09.2013 г., т.е. след като собствеността не принадлежи на длъжника по изпълнението. Съгласно чл.483 ГПК, съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната След като не е изпълнил задълженията си по чл.483 ГПК и е провел публична продажба без да осъществи проверка за собствеността на недвижимия имот, обект на принудително изпълнение, частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, на основание чл.74 ЗЧСИ. В случая е налице въздействие в правната сфера на купувача на имота от проведена публична продажба поради причина, за която отговаря ЧСИ В. Й., с оглед на което предявения срещу него обратен иск за преките и непосредствени вреди от виновното му поведение е основателен до размера на платената цена на имота 8533 лева и 667 лева пропусната полза от продажбата, доколкото сумата от 9200 лева по първоначалния иск бъде заплатена от Т. Ф. Т. на М. С. Б. и Ц. И. С.. Касаторите М. С. Б. и Ц. И. С., чрез адвокат В. Ч. от АК-В. са поискали направените по делото разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част от исковете в размер на 2687,04 лева. Касаторът Т. Ф. Т., чрез адвокат М. М. от АК-В. е поискал направените пред касационната инстанция разноски, които с оглед изхода на делото по обратния иск следва да му бъдат присъдени съразмерно на уважената част, в размер на 582,64 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 251 от 19.05.2016 г. по в.гр.д. № 178/2016 г. на Окръжен съд Враца в частта, в която са отхвърлени предявените искове за разваляне на продажбата с нотариален акт № 103, том VІ, рег. № 5684, дело № 1003 от 30.10.2013 г. на нотариус Г. Х. и за обезщетение на вредите за евикция по чл.189, ал.1, изр.1, пр.1, вр. чл.87 ЗЗД, в размер на 9200 лева, ведно със законните лихви от 28.07.2015 г. до изплащането, както и в частта за разноските, и вместо това: РАЗВАЛЯ сключения между М. С. Б., ЕГН [ЕГН] и Т. Ф. Т., ЕГН [ЕГН], договор за покупко-продажба на поземлен имот № 006042 по КВС в землището на [населено място] геран, м.”З.”, [община], област В., ЕКАТТЕ 07418, при граници: поземлени имоти №№ 006143, 006052, 006058, 006011 и 200507, с нотариален акт № 103, том VІ, рег. № 5684, дело № 1003 от 30.10.2013 г. на нотариус Г. Х., на основание чл.87, ал.3 ЗЗД. ОСЪЖДА Т. Ф. Т., ЕГН [ЕГН] да заплати на М. С. Б., ЕГН [ЕГН] и Ц. И. С., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат В. Ч., обезщетение на вредите от евикция по чл.189, ал.1, изр.2, пр.1, вр. чл.87 ЗЗД, в размер на 9200 (девет хиляди и двеста) лева, ведно със законните лихви от 28.07.2015 г. до изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 2687,04 (две хиляди шестстотин осемдесет и седем лева, четири стотинки) лева, съразмерно на уважената част от исковете. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 251 от 19.05.2016 г. по в.гр.д. № 178/2016 г. на Окръжен съд Враца в частта, в която са отхвърлени предявените искове за обезщетение на вредите от евикция по чл.189, ал.1, изр.2, пр.2, вр. чл.188 ЗЗД, ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител В. Г. Й. да заплати на Т. Ф. Т., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат М. М., обезщетение на вреди, на основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ, в размер на 9200 (девет хиляди и двеста) лева, от които 8533 лева платена цена на имота и 667 лева пропусната полза от продажбата, ведно със законните лихви от 21.08.2015 г. до изплащане на сумата, при условие че Т. Ф. Т. заплати на М. С. Б. и Ц. И. С. сумата от 9200 (девет хиляди и двеста) лева, ведно със законните лихви до изплащането. ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител В. Г. Й., рег. № ....... в КЧСИ, да заплати на Т. Ф. Т., ЕГН [ЕГН] разноски по делото в размер на 582,64 (петстотин осемдесет и два лева, шестдесет и четири стотинки) лева, съразмерно на уважената част от иска по чл.74, ал.1 ЗЧСИ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.