4 Р Е Ш Е Н И Е № 632 гр. София, 21 декември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Д. Околийска и присъствието на прокурора от ВКП Т. КОМОВ изслуша докладваното от съдия ПАНОВА наказателно дело № 2089 по описа за 2013 г., и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. чл. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на осъдения Ц. И. Ц. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 4503/2011 г. на Софийски районен съд, отмяна на постановената по него присъда № от 22.11.2011 г. и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство. В искането, поддържано и пред ВКС от служебния защитник на Ц. и от самия осъден, се излагат доводи, че той не е знаел за наличието на наказателно производство срещу него, не се е защитавал лично, а е бил защитаван от назначен защитник, поради което е нарушено правото му на защита. Претендира се отмяната на присъдата и връщане на делото на досъдебното производство за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП изразява позиция за допустимост на искането и за неговата основателност, тъй като осъденият не е бил призоваван редовно на досъдебното производство, никога не е бил привличан лично към наказателна отговорност, както и спрямо него не е била изпълнена процедурата по чл. 254 ал.4 от НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е подадено в шестмесечния срок от узнаването на влязлата в сила присъда, което по данни на осъдения Ц. е станало на 10.10.2013 г. Поради липса на други сигурни данни за това узнаване посочената дата следва да бъде приета за достоверна. Искането е и основателно. Досъдебното производство срещу Ц. Ц. е започнало на 04.11.2008 г. В хода на същото той не е бил привлечен лично като обвиняем и не му е предявявано обвинението по реда на чл. 219 ал.4 от НПК. Причината за това е била ненамирането му на единствения известен за него адрес. Въпреки проведеното издирване /л. 46-л.54 от досъдебното производство/ местонахождението му не е било установено. По указание на наблюдаващия прокурор постановлението за привличане на обвиняем е било предявено само на служебния защитник на обвиняемия Ц. /л. 71/. Обвинителният акт е бил внесен на 16.03.2011 г. Изпратената за връчване призовка за подс. Ц. ведно с обвинителния акт до МВР- ІІІ РУП – сектор „Криминална полиция” не е била връчена поради неустановяването на подсъдимия. Направеният втори опит за връчване на призовка по същия ред е останал безуспешен, поради което в съдебно заседание на 22.11.2011 г. първоинстанционният съд е дал ход на делото при условията на чл. 269 ал.3 т.2 от НПК и на същата дата е постановил присъда, с която е признал подс. Ц. за виновен по чл. 195 ал.1 т.4 пр.2 т.7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 от НК. Изложените обстоятелства ясно определят, че Ц. не е знаел за отпочналото срещу него наказателно преследване към 2008 г., водено в рамките на досъдебната фаза, доколкото той в нито един момент не е бил редовно призоваван за провеждане на следствени действия и не е бил лично привличан към наказателна отговорност. Липсата на уведомяване за наличие на наказателно производство в съдебната фаза е удостоверена по делото с приложеното писмо от ІІІ РУП – сектор „Криминална полиция” /л.5 от съд. производство/. От делото не се установява съдът да е положил каквито и да е други усилия за установяване на местонахождението на подсъдимия и за изпълнение на процедурата по чл. 254 ал.4 от НПК. Изложените обстоятелства обуславят наличието на изискуемите предпоставки по 423 ал. 1 от НПК, налагащи ВКС да упражни правомощията си по чл. 425 ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 като отмени задочно постановената присъда и върне делото за разглеждане на досъдебното производство. Нито органите на досъдебното производство, нито първоинстанционният съд са изпълнили прецизно процедурата, даваща им право да извършат разследването и да започне разглеждането на делото в съдебната му фаза в отсъствие на подсъдимия Ц. – чл. 269 ал.3 от НПК. Той никога не е бил лично уведомяван за започналото наказателно производство срещу него, не му е било предявявано обвинението на досъдебното производство, както и не е била изпълнена процедурата по чл. 254 ал.4 от НПК. При безспорните по делото данни, че обвиняемият никога не е бил намиран и не е бил редовно призоваван за извършване на процесуално-следствени действия с негово участие, той очевидно не е бил е надлежно привлечен към наказателна отговорност за инкриминираното престъпление. След като не му е било предявено обвинението по реда на чл. 219 ал.4 от НПК, Ц. не се явява лице, което да е било надлежно информирано за наличие на наказателно обвинение спрямо него, което да поражда негови задължения за участие в наказателния процес или евентуално право на избор дали да участва лично или не. При тази процесуална ситуация нито от органите на досъдебното производство, нито от съда би могло да се направи обоснован извод, че Ц. е проявил недължимо процесуално поведение, като се е отклонил от местоживеенето си и поради тази причина не е бил намерен на адреса. При липса на доказателства за неговото официално информиране чрез призовка или по друг начин за наличието на наказателно производство срещу него, както и за насрочването му за определена дата в съдебната фаза, не би могло обосновано да се приеме, че Ц. сам се е отказал от правото си да участва в процеса или да избегне правосъдието. За да се проведе задочно досъдебно производство спрямо обвиняем, по безспорен начин следва да се установи наличие на две предпоставки: първо, да е налице надлежно предявено обвинение присъствено по реда на чл. 219 ал.4 от НПК, и второ, след него обвиняемият да се е укрил /аргумент от чл. 423 ал.1 изр.2 от НПК/. За да се пристъпи към задочно производство в съдебната фаза на наказателния процес, следва задължително съдът да установи с категоричност, че подведеното под наказателна отговорност лице е знаело за висящото спрямо него производство в съдебна фаза, неговото насрочване и конкретната дата на заседанието. По делото няма данни тези предпоставки да са били налице нито за провеждане на задочно досъдебно производство, нито за задочно производство в неговата съдебна фаза. В случая осъденият Ц. обективно не е бил в състояние да узнае за наличието на наказателно производство срещу него, поради което следва да му бъде гарантиран повторен процес с негово участие. Досъдебното производство е проведено изцяло и е приключило в негово отсъствие, а съдебното производство е проведено, без да е бил надлежно информиран за него. Нарушената процедура по разглеждането на делото в отсъствие на Ц. и необходимостта на същия да бъде гарантиран справедлив наказателен процес в негово присъствие при спазване и зачитане на всички негови процесуални права и стандартите на чл. 6 от ЕКПЧ налага отмяната на постановената присъда и потвърждаващото я въззивно решение чрез възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство, където са били нарушени неговите права, без да е привлечен присъствено по формулираното обвинение спрямо него. /В този смисъл решение на ЕСПЧ по делото „К. срещу България” от 23.05.2006 г. , както и решение по делото „Х. срещу България” от 24.04.2012 г./ С оглед обезпечаване на присъствието на Ц. Ц. при извършването на новите процесуални действия по делото ВКС намира, че спрямо него следва да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 2 вр. чл. 423 ал. 1 и ал. 4 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 4503/2011 г. по описа на Софийски районен съд. ОТМЕНЯ присъда от 22.11.2011 г. на Софийски районен съд, постановена по това дело, както и въззивно решение № 19/07.01.2013 г., постановено по ВНОХД № 1988/2012 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на досъдебната фаза от стадия действия на прокурора след приключване на разследването. ВЗЕМА мярка за неотклонение спрямо Ц. И. Ц., ЕГН [ЕГН], „задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.