Р Е Ш Е Н И Е № 215 гр. София, 13 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи май, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Пенка Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №652 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационен протест на прокурор при Военно- апелативна прокуратура срещу решение №1 на Военно- апелативен съд, постановено на 31.03.2015 г. по ВНОХД №4/2015 г. С присъда №128 от 30.10.2014 г., постановена по НОХД №128/2014 г. по описа на Военен съд- гр. София подсъдимият С. В. С. е признат за невиновен в това, че на 24.02.2014 г. в землището на [населено място] държал огнестрелно оръжие- пневматична пушка „марка“, модел „модел“, допълнително преработена и приспособена за стрелба и боеприпаси- 21 бр. патрони 22 калибър, без да има надлежно разрешение за това, като на основание чл.9, ал.2 е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.339, ал.1 НК. С присъдата иззетите по делото веществени доказателства- предмет на престъпление са отнети в полза на Държавата. С въззивно решение №1 на Военно- апелативен съд, постановено на 31.03.2015 г. по ВНОХД №4/2015 г., първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена. В касационният протест се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Поддържа се, че неправилно първостепенният и въззивният съд са приели, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 НК. Моли се да бъде отчетено това, че от доказателствата по делото може да бъде направен извод за висока степен на обществена опасност на инкриминираното деяние и висока степен на обществена опасност на дееца, тъй като той е съзнавал последиците, които могат да настъпят при употребата на преработеното оръжие. Предлага се да бъде отменено приложението на чл. 9, ал.2 НК, тъй като в обратен случай би се създала нагласа за ненаказуемост на военнослужещите. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи неубедителността на мотивите на двете съдебни инстанции, като се твърди, че те неправилно са оценили обществената опасност на инкриминираното деяние. На тези основания се предлага атакуваното въззивно съдебно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да отстрани допуснатите, в хода на воденото производство нарушения на материалния и процесуалния закон. В хода на касационното производство представителят на държавното обвинение поддържа протеста и моли да бъде уважен. Възпроизвежда отразените в него доводи, като предлага да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитата на подсъдимия С. моли да не бъде уважен касационния протест. Твърди, че постановените съдебни актове са законосъобразни, като правилно е била приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В подкрепа на тезата си сочи това, че конкретното инкриминирано деяние е с изключително ниска степен на обществена опасност и същото е малозначително по смисъла на закона. Подсъдимият С. моли постановената присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационния протест е неоснователен. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Настоящият съдебен състав прецени, че в касационния протест са отразени цифрово касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, но са направени оплаквания относими единствено към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. В протеста се поддържа се, че решаващите съдилища са допуснали съществено нарушение на процесуални правила, което се е изразило в неубедителност на мотивите на първостепенния и въззивния съдебни актове. Това оплакване не е конкретно и не е относимо към посоченото касационно основание. Очевидно претендираната неубедителност на мотивите е израз на несъгласието на държавното обвинение с приложението на чл.9, ал.2 НК. Такива възражения са относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НК, а не към това по т.2. Ето защо касационният съд не намира за необходимо да обсъжда подробно бланкетното по своя характер оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуални правила. В касационното производство не съществува служебно начало, като съдът има задължение да обсъди и се произнесе по конкретни оплаквания, свързани с някои от основанията, посочени в този законов текст. Това следва от разпоредбите на чл.347 и чл.351 НПК, където законодателят е предвидил касационния жалбоподател да посочи конкретните основания за обжалване и данните, които ги подкрепят. В този касационен протест такива конкретни данни не са посочени, което е и основание качеството на мотивите на предходните съдилища да не бъдат детайлно анализирани, а единствено да бъде посочено, че те отговорят напълно на изискванията на процесуалния закон. На тези основания касационният съд прецени, че в хода на воденото до момента наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и не са налице причини за отмяна на постановения въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: Касационната съдебна инстанция прецени, че правилно предходните съдебни състави са приели, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.339 НК, но предвид явната незначителност на обществената опасност на извършеното инкриминирано деяние и извършителят му са приели, че е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. Видно от материалите по делото подсъдимият С. е млад човек, с прекрасни характеристични данни, служил е зад граница, като е бил образцов военнослужещ, многократно награждаван за своята служба. В хода на производството е направил признания, съдействал е за разкриването на обективната истина и е изразил съжаление за стореното. Тези обстоятелства сочат на изключителна ниска степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, което е едно от основанията да бъде приложена нормата на чл.9, ал.2 НК. Правилно решаващите съдилища са преценили, че и конкретното инкриминирано деяние има явно незначителна обществена опасност, тъй като негов предмет е малокалибрено преправено огнестрелно оръжие, което е използвано инцидентно на пусто място, без да са видимо застрашени обществени интереси. Вярно е, че притежаването на оръжието и боеприпасите за него поставя в опасност обществените отношения- предмет на престъплението по чл.339 НК, но степента на тази опасност е много по- малка от случаите на други престъпления с идентична правна квалификация. Предвид изложеното касационната инстанция прие, че законосъобразно първостепенния и въззивния съдебни състави са приложили разпоредбата на чл.9, ал.2 НК и са оправдали подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Касационният съд не възприе доводите на държавното обвинение, отразени в протеста. Те са относими към съставомерността на конкретното инкриминирано деяние и наличната му обществена опасност. Няма спор, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.339 НК, както и за това, че действията му съдържат заплаха за обществото, но нейната степен е толкова незначителна, че няма основание С. да бъде осъден и да понесе наказателна репресия. Ето защо законосъобразно предходните съдилища са постановили изцяло оправдателна присъда и по този начин са приложили правилно материалния закон. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №1 на Военно- апелативен съд, постановено на 31.03.2015 г. по ВНОХД №4/2015 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.