Р Е Ш Е Н И Е № 543 гр. София, 28 февруари 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ : ПАВЛИНА ПАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 2724/ 2011г. Производството е за възобновяване, на основание чл. 423, ал. 1 НПК, образувано по искане на задочно осъдения В. С. Т., от гр.радомир, за възобновяване на НОХД № 122/ 2010г., по описа на Районен съд- гр.Радомир, и отменяване на постановената по същото дело, влязла в сила присъда № 143 от 9. 06. 2010г. Искателят, лично и чрез назначения му в настоящото производство служебен защитник, поддържа искането, по изложените в него съображения, със заявеното искане. Аргументира се, че не е бил призоваван и не е взел участие в провежданото по отношение на него наказателно производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъдения е неоснователно, тъй като същият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, правилата на задочното производство са спазени, а причината да не е бил открит и призован, е собственото му поведение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425, вр. чл. 423 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е процесуално допустимо. Макар присъдата, чиято отмяна се иска в настоящото производство, да е постановена на 9. 06. 2010г. (влязла в сила на 25. 06. 2010г.), а искането за възобновяване да е депозирано на 17. 10. 2011г., видно от щемпела, съдържащ входящия номер и датата на постъпването му в Затвора-гр.Бобов дол, по делото няма данни, въз основа на които да се направи извод, че осъденото лице лично е знаело за постановената присъда в един по- ранен момент, предхождащ посочената в искането дата на задържането му в Кралство Испания, за изпълнение на присъдата- 4. 08. 2011г. Ето защо, настоящата инстанция приема, че искането е направено в срока по чл. 423, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. Съображенията за това са следните: С атакуваната присъда Районният съд- гр.радомир, е признал подсъдимия В. С. Т., от гр.Радомир, обл. Перник, за виновен в извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 4, предл. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, за което, и на основание чл. 54 НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода, при строг първоначален режим, в затворническо общежитие от закрит тип, като го е оправдал по обвинението в останалата му част. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановил подсъдимият Т. да изтърпи отделно и наказанието лишаване от свобода, за срок от три месеца, наложено му с присъда на РС- гр.Брезник, по НОХД № 131/ 2008г., при общ първоначален режим, в затворническо общежитие от открит тип. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия. Постановил е разпореждане с веществените доказателства. Със същата присъда е признат за виновен и осъден и подсъдимият А. П. С., от гр.Радомир- за престъпление по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК, и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК- на наказание пробация, с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1- 2 и 4, предл. 2 НК, всички за срок от по шест месеца, като е оправдан по първоначалното обвинение. Присъдата не е била обжалвана и протестирана, и е влязла в сила, при условията на чл. 412, ал. 2, т. 3 НПК. Данните по делото сочат, че съдебното производство по НОХД № 122/ 2010г., по описа на РС- гр.Радомир, срещу искателя Т. и А. С., е било образувано по обвинителен акт на РП- гр.Радомир, по досъд. производство № 23/ 2003г., на РПУ- гр.Радомир, преписка вх. № 64/ 2010г., по описа на същата прокуратура. С разпореждане от 23. 03. 2010г., съдията- докладчик е насрочил делото в открито съдебно заседание и е разпоредил призоваване на страните, с връчване на подсъдимите на препис от обвинителния акт, предоставяне на правна помощ, с указания за упражняване на гарантираните им от закона процесуални права, както и изрично за възможността делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, при условията на чл. 269 НПК. Призовката за подсъдимия по делото В. Т. за първото съдебно заседание по делото- на 14. 04. 2010г., заедно с препис от обвинителния акт и разпореждането за предаване на съд, не е могла да му бъде връчена, тъй като и от двата известни по делото адреса призовките са върнати в цялост, с отбелязване, че на първия (посочен от него на досъдебното производство) няма блок с вписания номер, а на втория- лицето е непознато. След изискването и получаването на справка в НБД за актуален адрес, на осъдения е изпратена нова призовка на посочения в същата, а именно- [населено място],[жк], ет. 2, ап. 5. Призовката, с вписани всички указания, съгласно разпореждането на съдията- докладчик, заедно със съдебните книжа, отново е била върната в цялост, с отбелязване от длъжностното лице, че подсъдимият не може да бъде намерен, а по сведение на съсед (лицето Е. Б. П., ап. 4), той е напуснал адреса, и към момента в жилището не живее никой. След като подсъдимото лице не се е явило в съдебно заседание, нередовно призовано, съобразявайки горните данни, съдът е отложил делото, като е изменил мярката му за неотклонение от „подписка” в „задържане под стража”. Уведомил е ОЗ „Охрана”- гр.Перник за определението си за изменение на мярката за неотклонение. С писма рег. № 430 и № 432 от 3. 05. 2010г., Началникът на ОЗ „Охрана”- гр.Перник е информирал районния съд, че от направените проверки е установено, че Т. не е намерен, а по сведение на сестра му- Цветелина С. Т., собственик на апартамента, същият не живее на адреса, а самата тя не разполага със сведения за местонахождението му. С писмо на ГДИН при МП, рег. № 8384 от 30. 04. 2010г., РС- гр.Радомир е уведомен, че подсъдимият В. Т. не пребивава в затворите и арестите. От писмения отговор на ОД на МВР- Перник, във връзка с искането на районния съд за проверка (л. 51 от съд. дело), е видно удостовереното последно излизане от страната на 16. 03. 2010г., през ГКПП Русе- Централна гара, без данни за завръщане в РБ. При тези фактически данни, в съдебното заседание на 9. 06. 2010г. първоинстанционният съд е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия В. Т., на основание чл. 269, ал. 3, т. 1, предл. 1, и т. 3, б. „а” НПК, като му е назначил служебен защитник. В същото съдебно заседание делото е разгледано с участието на служебния защитник на искателя, и е постановена атакуваната осъдителна присъда. Прегледът на материалите от досъдебното производство показва, че деецът е привлечен в качеството на обвиняем, с постановление от 23. 02. 2010г. (л. 17- 18, досъд. производство). На същата дата постановлението му е предявено лично, и същият е вписал саморъчно изявлението си, че не желае присъствието на защитник. Проведен е и разпит, в качеството му на обвиняем. На 23. 02. 2010г. Т. е разпитан пред съдия (протокол- л. 28-30- досъд. производство) и е извършено предявяване на разследването- лично на обвиняемото лице (л. 75). При така очертаната фактология относно протичането на конкретния наказателния процес, в двете му фази, е очевидно, че компетентният първоинстанционен съд е изчерпал всички процесуални способи и възможности да открие местонахождението на искателя, осигурявайки му по този начин възможността да упражни правото си на лично участие в производството по делото. След като е извършил всички необходими и възможни процесуални действия, за да изпълни редовното призоваване на подсъдимия, събрал е достатъчно убедителни и непротиворечиви доказателства за това, че осъденият по собствена воля се е укрил, напускайки пределите на РБ, и по този начин се е отклонил от провежданото срещу него наказателно производство, напълно законосъобразно съдът е разгледал делото в негово отсъствие, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 3 НПК. На основание чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК му е назначил служебен защитник, с участието на който производството е приключило с постановяване на влязлата в сила осъдителна присъда. От всичко изложено до тук става ясно, че процесуалната дейност на РС- гр.Радомир по конкретното дело, не страда от пороци, обуславящи исканата отмяна. Нормата на чл. 423, ал.1 НПК регламентира в кумулативна даденост предпоставките за уважаване на искането за възобновяване на наказателно дело на задочно осъдено лице, а те са следните: депозирането му в шестмесечен срок, считано от узнаване на влязлата в сила присъда, и неучастието на осъдения в наказателното производство, освен ако осъденият след предявяване на обвинението се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В конкретния случай, от данните по делото става ясно, че осъденият Т. е знаел за образуваното и провеждано по отношение на него наказателно производство. Участвал е лично по време на цялото досъдебно производство, и едва след предявяване на материалите по разследването, два дни преди внасяне на делото с обвинителен акт в съда, за да избегне правосъдието, по собствена воля е напуснал страната, и се е укрил на територията на друга държава. Казано с други думи- задочното осъждане на Т. е изцяло резултат на обективираната му воля за укриване и отклонение от наказателното преследване, доколкото неизпълнението на процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК се дължи изцяло на последното,което по същество е самостоятелно основание да бъде постановен отказ за възобновяване на делото от настоящата инстанция. Регламентираният с нормата на чл. 423 НПК институт на възобновяването на наказателни дела по искане на задочно осъдения, цели да възстанови правото на това лице да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него, в рамките на наказателното преследване. Негово конституционно право, скрепено с разпоредбата на чл. 55 НПК, уредено като стандарт и съгласно чл. 6, §3, б. „c” и „d” ЕКПЧОС, е участието в наказателното производство. Поради това, задочно осъденият успешно може да претендира възобновяване на наказателното дело само тогава, когато правото му на лично участие е било накърнено, и то в резултат на незаконосъобразните действия на компетентните органи на досъдебното производство и/ или съда, но не и в случаите, когато причина за това е собственото му недобросъвестно процесуално поведение, сочещо на отклонение и/ или укриване. Когато обвиняемият (подсъдимият) не е бил уведомен по надлежния ред за предстоящите процесуални действия спрямо него, в резултат на нарушена процедура по призоваването му, за което самият той няма принос, и въпреки това съответният орган ги е осъществил в условията на задочно производство, или то е проведено в негово отсъствие, но при липсата на предвидените по чл. 269, ал. 3 НПК предпоставки, няма съмнение, че напълно основателно задочно осъденото лице успешно би се позовало на допуснатите нарушения, рефлектиращи в негативен аспект върху правото му на защита в процеса, едно от които е това на лично участие. Безспорно, процесуалният механизъм за отстраняването им е именно възобновяването на делото, свързаната с това отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт, и връщане на делото в стадия, когато е започнало задочното производство, съгласно чл. 425, ал. 2 НПК. Съвсем различно е обаче положението, когато компетентните органи са изпълнили перфектно задълженията си да обезпечат законосъобразното упражняване на правата на страните в процеса, и основанието за провеждане на задочното производство е единствено недобросъвестното процесуално поведение на осъденото лице. Тук е мястото изрично да се изтъкне, че последното освен права, има и определен кръг от задължения в процеса, включително за явяване пред съответния орган, след призоваване. В този смисъл, евентуалното удовлетворяване на искания за възобновяване, основани на доказано процесуално поведение от вида на коментираното, като цяло сочещо на злоупотреба с права от обвиняеми и подсъдими, практически би довело до обезсмислянето на задочното производство, като уредена от закона възможност за разглеждане и приключване на наказателните дела, при наличието на изрично лимитирани основания. Ето защо, след съвкупната оценка на всички релевантни данни, подробно обсъдени до тук, ВКС намери, че като неоснователно, искането на осъдения В. С. Т. за възобновяване на наказателното дело, следва да бъде оставено без уважение, съгласно чл. 423, ал. 1, изр. 2 НПК. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, вр. чл. 423 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения В. С. Т., от гр.Радомир, обл. Перник, за възобновяване на НОХД № 122/ 2010г., по описа на Районен съд- гр.Радомир, и отменяване на влязлата в сила присъда № 143 от 9. 06. 2010г., постановена по същото дело. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :