7 Р Е Ш Е Н И Е № 200 София, 30.12.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 983/2012 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу въззивно решение № 238 от 27.07.2012 г., постановено по в. т. д. № 319/2012 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 269 от 23.02.2011 по т. д. № 2644/2011 г. на Варненски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата 29 008.55 лв. по дебитно известие от 24.08.2011 г., обективиращо корекция на сметка за неправилно отчетена електрическа енергия за периодите 22.01.2011 г. - 30.06.2011 г. и 01.07.2011 г. - 20.07.2011 г. за обект в [населено място], [улица], клиентски № [ЕГН] и абонатен № 1111036. В жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно поради необоснованост и нарушение на закона. К. изразява несъгласие с приетото от въззивния съд, че доставчикът на електрическа енергия има право да извършва промяна в сметките на потребителите за доставена през минал период електроенергия след проведена корекционна процедура по чл.38 от ОУ на [фирма]. Навежда оплаквания за незаконосъобразност на изводите в решението относно доказателственото значение на констативния протокол за установяване неизправност на средството за търговско измерване /СТИ/, въз основа на който е извършена оспорената корекция на сметката за електрическа енергия. Твърди, че съдът е интерпретирал неправилно заключението на съдебно – техническата експертиза и е признал за осъществено основанието на чл.38 от ОУ, без да са събрани доказателства за виновно поведение от негова страна, препятствало правилното отчитане на доставяната електроенергия, и за реалното количество доставена, но неотчетена енергия. Поддържа и доводи за нищожност на клаузата на чл.38, ал.5 ОУ на ДПЕЕМ по силата на чл.146, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД. Ответникът [фирма] /с предишно фирмено наименование [фирма]/ - [населено място], изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в писмени бележки. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с определение № 375 от 06.06.2013 г. по значимия за изхода на делото правен въпрос за наличието или отсъствието на признато в действащото през исковия период законодателство право на доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за ползвана през минал период електрическа енергия. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното : Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения от [фирма] против [фирма] /сега [фирма]/ отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 29 008.55 лв., начислена с дебитно известие от 24.08.2011 г. като коригирана стойност на неотчетена електрическа енергия, доставена и потребена в обект на бул. С.” № 8 в [населено място] за периодите 22.01.2011 г. - 30.06.2011 г. и 01.07.2011 г. - 20.07.2011 г., след като е приел, че корекцията е позволена от закона и е извършена в съответствие с клаузата на чл.38 от Общите условия на [фирма], към които препращат чл.24 и чл.25 от ОУ на [фирма] към договора за продажба на електрическа енергия. За да счете за осъществено основанието на чл.38 от ОУ за извършване на корекцията, съдът се е позовал на представените по делото констативни протоколи от 20.07.2012 г. и 09.08.2011 г., съставени съответно от служители на [фирма] и на БИМ - ГД „Мерки и измервателни уреди”, и на заключението на съдебно - техническата експертиза. Преценил е, че от същите се доказват констатирана при проверка в имота на ищеца грешка в работата на СТИ, демонтирането на СТИ и предаването му за експертиза в БИМ - ГД „Мерки и измервателни уреди”, както и наличието на установени от експертизата три броя съпротивления на токов датчик, монтирани допълнително в СТИ, които не позволяват пълно отчитане на преминаващата през уреда електрическа енергия и предизвикват метрологична грешка в работата на СТИ с точен измерител 46.01 %, отразяващ количеството доставена, отклонена и неотчетена електроенергия. С оглед на това е направен извод, че по силата на чл.38 от ОУ ищецът дължи стойността на неотчетената електроенергия, изчислена според залегналата в общите условия методика като функция на установената грешка за период от 180 дни. Произнасяйки се по основателността на иска, въззивният съд не е възприел довода на ищеца за отсъствие на уредена по законодателен път възможност за доставчика на електрическа енергия да извършва едностранна корекция на сметките на потребителите за минал период. Развити са съображения, че макар да не е изрично признато в нормативен акт, правото на доставчика на едностранна корекция в случай на неточно отчитане на електрическа енергия може да бъде изведено по аналогия от Закона за енергетиката, Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и правилата на ДКЕВР, а също и от основния правен принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване на едната страна по договора за сметка на другата, който би бил нарушен в случай на неточното отчитане и неплащане на доставена и потребена електроенергия. Взети са предвид и измененията в Закона за енергетиката в сила от 17.07.2012 г., с които е регламентирано правото на доставчика да коригира сметките за електроенергия в случай на неправомерно въздействие върху уредите за измерване при предполагане вината на потребителя за неточното отчитане на реално ползваната електроенергия. Решаващият въззивен състав е изразил разбиране, че макар да нямат обратно действие и да са неприложими към спора, измененията потвърждават волята на законодателя отпреди приемането им да признае валидност на корекционните процедури, предвидени в правилата на ДКЕВР и в общите условия на доставчиците на електрическа енергия, като внесе яснота, че те не са лишени от законово и/или правно основание. За неоснователен е счетен доводът на ищеца за нищожност по силата на чл.143 във вр. с чл.146 З. на клаузата на чл.38, ал.5 от ОУ на [фирма], с която е обоснована оспорваната корекция. Изложени са мотиви, че ищецът не отговаря на легалното понятие за потребител, ползващ се от закрила по З., и че по делото няма данни страните да са били лишени от възможност да уговарят специални условия по договора за продажба съобразно чл.98а, ал.5 ЗЕ. Решението е неправилно. Въззивният съд е разрешил значимия за изхода на делото правен въпрос - този за правото на доставчика да извършва едностранна корекция в сметките на потребителите за ползвана през минал период електрическа енергия, в противоречие с формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС. С поредица решения - напр. решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г., решение № 104/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009 г., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г., решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г., решение № 79/11.05.2011 г. по т. д. № 582/2010 г., решение № 29/15.07.2011 г. по т. д. № 255/2010 г., решение № 177/12.12.2011 г. по т. д. № 1008/2010 г. на ІІ т. о., решение № 57/28.05.2012 г. по т. д. № 436/2011 г. на ІІ т. о. и др., Върховният касационен съд се е произнесъл, че не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия да извършва едностранна корекция в сметките на потребителите за минал период - както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба присъединяване към преносната и разпределителните мрежи, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката /в приложимата към спора редакция преди изменението в сила от 17.07.2012 г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане; Коригирането на сметките само въз основа на обективно констатирания факт на неточно отчитане на доставяната електроенергия, без да са доказани периода на неточното или липсващо отчитане, реалното количество доставена, потребена и неотчетена електрическа енергия и виновното поведение на потребителя, препятствало точното отчитане, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и закрепения в чл.82 ЗЗД принцип за виновен характер на договорната отговорност; Доставчикът на електрическа енергия не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с клаузи в приетите от него самия общи условия, доколкото подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 З. и поради това са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 З. и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС възприема посочената задължителна практика, отричаща принципно правната възможност за всички доставчици, извършващи дейност по доставка и продажба на електрическа енергия на територията на Република България, да коригират едностранно сметките на потребителите за ползвана през минал период електрическа енергия въз основа на клаузи в общите си условия при отсъствие на доказателства за виновно поведение на потребителя, довело до неточно отчитане на ползваната електроенергия, и за реалното количество потребена, но неотчетена електроенергия. Твърдението на ответника по касация за наличие на задължителна практика на ВКС в обратен смисъл е недоказано. Цитираните като противоречива практика решения на ВКС съдържат изводи, които са обусловени от анализа на фактите и доказателствата по съответното дело, а не от признаване на правната възможност за едностранна корекция на сметките на потребителите на електрическа енергия за минал период. Неоснователен е доводът на ответника, че създадената до момента задължителна практика не следва да се прилага поради необходимостта от промяната й с оглед измененията в Закона за енергетиката, обнародвани в ДВ бр.54/17.07.2012 г., регламентиращи по нов начин обществените отношения по повод доставка и продажба на електрическа енергия. Законодателят не е придал изрично обратно действие на обнародваните в ДВ бр.54/17.07.2012 г. изменения на Закона за енергетиката по отношение на заварените отношения между доставчиците и потребителите на електрическа енергия. Предвид правилото на чл. 14 ЗНА измененията в закона имат действие занапред и са неприложими към разрешения с обжалваното решение правен спор, породен от извършена преди 17.07.2012 г. корекция на сметка за електрическа енергия. Законът за изменение на Закона за енергетиката не е приет по реда на чл.51 ЗНА и няма тълкувателен характер, както поддържа ответникът, поради което не може да бъде съобразен при разрешаването на спора. Настоящата инстанция не споделя становището на въззивния съд, че макар да не са пряко приложими към спорното правоотношение, законодателните изменения потвърждават волята на законодателя да признае законосъобразността на провежданите преди приемането им корекционни процедури, предвидени в правилата на ДКЕВР и в общите условия към договорите за доставка и продажба на електроенергия. Меродавна за уредбата на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия е само тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по установения за това ред нормативни актове, не и предполагаемата воля, търсена по тълкувателен път. В нито един законов и/или подзаконов нормативен акт, действащ през исковия период, не се съдържат разпоредби, уреждащи право на доставчика да коригира сметките на потребителите за минал период, включително в хипотезата, когато корекцията е предвидена в отнапред установени от доставчика и задължителни за потребителя /чл.98а, ал.4 и чл.98б, ал.4 ЗЕ/ общи условия. Отсъствието на нормативна уредба изключва законовото основание за провеждане на прилаганите от доставчиците корекционни процедури, независимо, че потребителите са се съгласили с тях, приемайки предложените им общите условия. Изводът на въззивния съд за дължимост на сумата, начислена след проведена корекционна процедура по чл.38 от ОУ на [фирма], противоречи не само на задължителната практика на ВКС, но и на закона. Установено е по делото, че по реда на чл.38 от ОУ е констатирана нерегламентирана външна намеса в работата на СТИ, предназначено да отчита доставяната и ползвана в имота на ищеца /сега касатор/ електрическа енергия. Намесата в работата на СТИ е препятствала пълното и точно отчитане на цялото доставяно и консумирано количество електроенергия, но сам по себе си този факт не поражда основание за последваща корекция на сметката за електроенергия. В хода на разглеждане на иска по чл.124, ал.1 ГПК не са събрани доказателства намесата в работата на СТИ да е извършена от ищеца или от трето лице с негово знание с цел да се препятства правилното отчитане на ползваната електроенергия. При липса на доказателства за виновно поведение на потребителя като страна в договорното правоотношение не може да се приеме, че потребителят следва да понесе неблагоприятните последици от неточното отчитане на доставяната в имота му електрическа енергия и да бъде санкциониран със заплащане на допълнителни количества енергия, изчислени като функция от отчетената грешка в работата на измервателното устройство. Необоснована е преценката на въззивния съд, че е доказано реалното количество на доставената, но неотчетена електрическа енергия, на базата на която е начислена отразената в дебитното известие за корекция парична сума. Констатацията в т. 1 от заключението на съдебно - техническа експертиза е в смисъл, че е технически възможно начислената за доплащане електрическа енергия да е преминала през СТИ. От тази констатация не следва категоричен извод, че енергията действително е доставена и потребена в количеството, за което е начислена спорната сума. В заключението е посочено, че е невъзможно да се установи началния момент на грешното измерване, което означава, че не е проведено доказване и относно периода, през който не е отчитано цялото количество доставяна електроенергия. По изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че извършената от ответника корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца електрическа енергия за минал период е лишена от законово основание, поради което начислената чрез корекцията сума от 29 008.55 лв. не се дължи. Отричането на законовата възможност за провеждане на корекционната процедура прави безпредметно обсъждането на доводите в касационната жалба за нищожност на клаузата на чл.38, ал.5 от ОУ на [фирма] по силата на чл.146, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД. В съответствие с дадените разрешения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което искът по чл.124, ал.1 ГПК да бъде уважен. С оглед крайния изход на делото въззивното решение подлежи на отмяна и в частта за разноските. На основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноски за трите съдебни инстанции в общ размер 8 561.00 лв. /платени държавни такси и адвокатско възнаграждение/. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 238 от 27.07.2012 г. по в. т. д. № 319/2012 г. на Варненски апелативен съд и вместо него постановява : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, че [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], не дължи на [фирма] /с предишно фирмено наименование [фирма]/ с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], Район „В. В.”, Бизнесцентър В., сграда № 6, сумата 29 008.55 лв. по дебитно известие от 24.08.2011 г., обективиращо корекция на сметка за неправилно отчетена електрическа енергия за периодите 22.01.2011 г. - 30.06.2011 г. и 01.07.2011 г. - 20.07.2011 г. за обект в [населено място], [улица], клиентски № [ЕГН] и абонатен № 1111036. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата8 561.00 лв. /осем хиляди петстотин шестдесет и един лв./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :