Р Е Ш Е Н И Е № 868 София, 15.02. 2010г. В  ИМЕТО  НА  НАРОДА    Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и девета година в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                     ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 2976 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК по касационните жалби на Б. С. Т. и О. Д. Т. , и двамата със съдебен адрес с. Г., община Т., срещу въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 65/17.ІV.2008г. по в.гр.д. № 287/2007г., касационно обжалване на което е допуснато с определение от 29.І.2009г. на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по приложението на чл.26 ал.1 и чл.26 ал.2 от ЗЗД. Ответниците по касационните жалба К. П. К. и С. Д. К., и двамата от София, са заели становище за тяхната неоснователност. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационните жалби са основателни, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Ловешкият окръжен съд е отменил решението на Троянския РС по гр.д. № 243/2007г. и вместо него е постановил друго, с което е признал за установено по отноишение на О. и Б. Т. , че сключените на 05ХІ2003г между К и О. Т. договор за покупко-продажба с нот.акт № 119/2003г. и предварителен договор за продажба на ап. № 4 в сградата на ЖСК „Н” на ул”Г” № 90 в гр. Т., ет.2, с площ 88.19 кв.м, са нищожни на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречие със ЗЗД, и е отменил нот.акт № 119/2003г. За да постанови решението, въззивният съд е приел следното от фактическа страна: Ответниците са в брак от 11.ІХ.1993г. Ищецът К. К. поддържал имота на ищците в с. Г. Ж. , за което те му отпускали парични средства, които той им отчитал. С нот.акт № 46/2003г. на 24.VІ.2003г. ищците закупили от Х. и Н. М. процесният апартамент. Необходимата за закупуването сума в размер на 19000 щ.д. К. взел назаем от О. Т. , които тя изтеглила през същия месец от личния си банков сейф. Като разбрал за това, Б. Т. казал на съпругата си, че „единственият вариант е да купим апартамента за офис на фирмата”. На 05. ХІ.2003г. с нот.акт № 116/2003г. К. продали на Т. процесния апартамент за 6683.40лв. На същата дата е сключен и предварителен договор за продажба от Т. на К. на същия апартамент за 19000 щ.д., платими в 10 годишен срок – по 1900 щ.д. годишно до 05. ХІ. на съответната година.говорено е, че в случай, че продавачите изплатят предсрочно продажната цена, продавачката ще прехвърли собствеността в едноседмичен срок. До юни 2004г. К. изплатил 2600лв., след което плащания няма. С нотариална покана, връчена му на 16.І.2007г., Т. заявила, че разваля предварителния договор поради неплащане на цената. При тези обстоятелства въззивният съд приел, че договорът, предмет на нот.акт № 116/2003г., е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като е сключен в противоречие с чл.152 и чл.209 от ЗЗД. Договорът прикрива съглашение по чл.152 от ЗЗД между Т за начин на удовлетворяване на кредитора по договора за заем, различен от предвидения в закона. С договора се цели обезпечаване на заема, а не прехвърляне на собствеността. Освен това в предварителния договор, съвпадащ по време на сключването му с договора за продажба, се съдържа и уговорка за изкупуване. С оглед на това договорът за продажба следва да се обяви за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, въпреки че предявената претенция е за нищожност поради привидност - като прикриващ обезпечение на кредитор, тъй като то е по-силното основание от нищожността на привидната сделка по чл.26 ал.2 от ЗЗД. Съдът служебно е длъжен да се произнесе тогава, когато счита, че е налице нищожност на сделка, независимо от твърденията на страните. По същите съображения нищожен е и предварителния договор за продажба, който към момента на предявяване на иска не е бил развален, тъй като няма данни изпълнението да е станало невъзможно, безполезно поради забава на длъжника /той е предложил изцяло изплащане на сумата преди изтичането на 10 годишния срок – на 19.ІІ.2007г./ или да е трябвало да се изпълни в уговореното време. Изводът за наличие на сключен договор за заем е основан на обясненията на Т. , дадени по делото по реда на чл.114 от ГПК /отм./, и от изявленията й пред оперативен работник от РПУ Троян при извършена проверка по повод жалба срещу Т. за измама, обективирани в сведение от 30.ІІІ.2007г. В касационните жалби на Б. С. Т. и О. Д. Т. са изложени пространни съображения и оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност, както и че въззивният съд се е произнесъл по иск, какъвто не е предявен – за нищожност на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, а не на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, каквато е предявената претенция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, преценявайки атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба основания, намира, че то е недопустимо. От изложените в исковата молба обстоятелства и заявен петитум се налага извод, че ищците са предявили срещу ответниците искове за прогласяване на сключените помежду им на 05. ХІ.2003г. договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, предмет на нот.акт № 116/05. ХІ.2003г., и на предварителен договор за продажба на същия имот за нищожни като привидни, тъй като прикриват обезпечение на кредитор по сключен договор за заем, т.е. претенциите са с правно основание чл.26 ал.2 във вр. с чл.17 от ЗЗД. В противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащо се в разпоредбата на чл.2 от ГПК /отм./, съдът се е произнесъл по претенции, които не са заявени, прогласявайки нищожността на договорите на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречие със закона. Само ищецът е този, който определя вида и пределите на търсената с иска защита. Щом той се е позовал на едно от няколко основания, на които би могъл да търси защита на претендираното право, съдът не е оправомощен служебно да променя претенцията му. Той е компетентен при произнасяне по заявен иск да преценява и да взема предвид в мотивите си валидността на договор между страните, от който произтичат съдебно претендираните права. Такава компетентност, обаче, той няма в случай, че предмет на спора е установяването на нищожността на договор на изрично заявено основание, в противен случай излиза извън рамките на този спор, което води до произнасяне по непредявен иск и, респективно, до недопустимост на постановеното решение, както е в разглеждания случай. При това положение и на основание чл.293 ал.4 от ГПК атакуваното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав с произнасяне по предявените искове, както и по претендираните за настоящата инстанция разноски, без да се разглеждат останалите релевирани основания за касационно обжалване. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решението на Ловешкия окръжен съд, граждански състав, № 65 от 17.ІV.2008г. по гр.д. № 287/2007г. и ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждането му от друг състав с произнасяне по предявените искове. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: