Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  87   София, 09 юни   2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Гроздан Илиев     ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Биляна Чочева   при секретар Надя Цекова .......................................и в присъствието на прокурора Искра Чобанова ...................................изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 20 /2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл.349, ал.1 от НПК по жалби на защитниците на подсъдимия Ш. Ф. Ш. против решение № 165 от 27.10.2008 г. по внохд № 316/2008 г. на Варненския апелативен съд. В жалбите / изцяло поддържани пред касационната инстанция / се сочи, че решението е постановено при нарушаване на процесуалния и материалния закон и е необосновано. Изтъква се , че съдът не е отговорил на доводите на защитата за липсата на мотив за убийство. Основното възражение на касатора е срещу квалификацията на деянието, като се поддържа твърдението за убийство по непредпазливост. На това основание се отправя искане за изменение на решението с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и за намаляване на размера на уважените граждански искове. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители оспорва основателността на касационните жалби. Прокурорът пледира за уважаване на жалбите, тъй като не са събрани данни за евентуален умисъл за убийство. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. Ш. с присъда № 26 от 23.06.2008 г.признал подсъдимия Ш. Ф. Ш. за виновен в това, че на 17.07.2007 г. в гр. К., с огнестрелно оръжие – ловна пушка, умишлено умъртвил Й. Б. Й. , поради което и на основание чл. 115 и чл.54 от НК го осъдил на дванадесет години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, като зачел предварителното задържане в изпълнение на мярка за неотклонение “задържане под стража”. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на родителите на пострадалия по 25 000 лева обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на престъплението. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски и дължимите такси. Апелативният съд в гр. В. с решение № 165 от 27.10.2008 г. по внохд № 316/2008 г. изменил присъдата на окръжния съд, като увеличил размера на присъдените обезщетения от 25 000 лева на 50 000 лева. В останалата част първоинстанционния съдебен акт бил потвърден. Касационните жалби срещу въззивното решение са частично основателни . Преди всичко се налага изясняване на границите на касационната проверка. В жалбите на защитниците на подсъдимия се правят доводи за фактическа необоснованост на атакувания съдебен акт, които са процесуално недопустими пред третата инстанция. Върховният касационен съд е имал възможността многократно да отбележи, че разпоредбите на чл.348 от НПК изчерпателно определят касационните основания и необосноваността не е сред тях. Ето защо в този стадий на развитие на процеса не могат да се установяват нови факти, различни от вече приетите от предходната инстанция. С тези съображения настоящият състав оставя без разглеждане аргументите на защитата на подсъдимия за липса на доказателствена подкрепа на изложените във въззивното решение обстоятелства. Неоснователно е и оплакването за недостатъчна мотивировка на обжалвания съдебен акт, която да представлява нарушение на правилото на чл. 339, ал.2 от НПК. Внимателният прочит на решението показва, че апелативният съд е обсъдил всички доводи, изложени в подкрепа на въззивната жалба, включително тези, които се отнасят до правната квалификация на деянието и за които касаторът твърди, че са пренебрегнати и оставени без коментар. Атакуваният въззивен акт отговаря на изискванията за обхват на съдържанието съгласно чл. 339 от НПК и не подлежи на отмяна на процесуално основание. Касационните жалби са основателни в частта им, в която се обосновава касационното основание по чл. 348, ал.2 от НПК - нарушение на закона. Правилно установените обстоятелства по делото са квалифицирани като убийство по чл.115 от НК сontra legem. От фактическа с. двете преходни инстанции са приели следното: Подсъдимият Ш. Ш. и пострадалият Й. Й. били приятели от деца. Ш. проявявал интерес към лова и ловните оръжия. Веднага след навършване на пълнолетие завършил курс за ловец и на 16.10.2007 г.закупил със съответното разрешение ловна пушка, за което се похвалил пред приятелите си. На 17.10.2007 г. в двора на училището в гр. К. той се срещнал с пострадалия, както и с други свои познати, които учели там. Когато учениците влезли в час двамата отишли в дома на подсъдимия. Ш. извадил новозакупената пушка от касата и я сглобил. В една от двете цеви поставили патрон калибър 12, който той бил намерил по-рано. В един момент подсъдимият взел пушката, отстъпил на около два метра от пострадалия, прикладвал и произвел изстрел. Проектилът попаднал вдясно на шията на Й. и причинил смъртта му. Подсъдимият установил това и предприел действия за прикриване на престъплението и заличаване на следите от него. Натоварил тялото в семейния автомобил, но установил, че няма бензин. Тогава Ш. се преоблякъл и отишъл пеша до близката бензиностанция, откъдето закупил гориво. След това потеглил извън града и оставил трупа на Й. в гората, разсъблечен и покрит с парцали и клони. Подсъдимият взел телефона на пострадалия като изхвърлил СИМ картата от него. След това белосал следите от кръв по стената, а на следващия ден изпрал дрехите си. Няколко дни кой отричал да знае нещо за изчезването на Й. и дори се включил в издирването му. На 22.10.2007 г. авторството на деянието било разкрито и подсъдимият бил задържан от полицията. Подсъдимият признал изложените факти, но заявил, че изстрелът е произведен неволно в ситуация на игра. Предходните инстанции включили изцяло обясненията на подсъдимия в доказателствената съвкупност. При тези данни изводът на въззивния съд, че престъплението е извършено при форма на вината евентуален умисъл, а не по непредпазливост, е незаконосъобразен. Съображенията на съдебния състав са изложени на стр.29 от досието на внохд № 316/2008 г. Според тях,”подсъдимият е съзнавал , че е възможно и е допускал , че ще настъпи вредоносния резултат, могъл е и е бил длъжен да го предвиди и предотврати и въпреки това не го е сторил.” Въпреки некоректното смесване на елементи както на умисъла , така и на непредпазливостта, очевидно е, че въззивният съд се е съгласил с предходната инстанция относно наличието в съзнанието на дееца на представи за общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици т.е за причиняването на смъртта на Й. Й. Този резултат според първоинстанционния съд не е бил пряка цел на подсъдимия, а само възможна допълнителна последица, която той е допускал. В предходните съдебни актове /л.10 от мотивите на присъдата, инкорпорирани във въззивното решение съгласно л.29 от делото/ целта на подсъдимия се извежда от обясненията му. Цитирани са части от тях, в които Ш. Ш. заявява , че : а/ взел пушката от Й. , защото решил да го поуплаши малко, и б/ взел телефона на пострадалия, след като оставил тялото му в гората. Правилното решаване на въпроса дали едно престъпление е извършено при евентуален умисъл винаги предполага изясняване на пряката цел на дееца,от което зависи обхвата на съзнаваните от него общественоопасни последици, които не е искал, но с настъпванетоо на които се е съгласил. Преценени от тази позиция мотивите на съда, че Ш. е искал да уплаши приятеля си или да му вземе телефона и се е съгласил това да стане с цената на живота му, са лишени от доказателствена и логична подкрепа предвид установената психическа и психиатрична пълноценност на подсъдимия. Освен това, както е отбелязал още първостепенният съд, няма обвинение за умишлено отнемане на вещи. Двете предходни инстанции обаче са установили комплекс от обстоятелства , които защитават убедително отхвърлената версия за убийство, извършено при несъзнавана непредпазливост. Ш. Ш. не е искал и не е допускал , че ще убие Й. Й. , натискайки спусъка на насочената към него пушка, но е бил в състояние да предвиди настъпването на тези общественоопасни последици и да действа така, че да не ги предизвика. Безспорно е ,че Ш. и пострадалият били приятели и между тях не са съществували вражда, завист или съперничествостановено е увлечението на подсъдимия по лова и ловните атрибути и желанието му да се похвали пред приятелите си с новата пушка. В същото време доказателствата показват, че Ш. не е имал практически опит в стрелбата с нея и е разполагал само с един, случайно придобит патрон . Съдът е изяснил и спецификата на оръжието, която позволява боеприпасът да преминава от едната в другата цев в позиция на готовност за стрелба без допълнителни манипулации. Тези обстоятелства правят убедително обяснението на подсъдимия, че в безразсъдното боравене с оръжието е игнорирал възможността от произвеждането на изстрел, макар да е преминал курс на обучение и да бил предупреждаван за възможните рискове. Не могат да бъдат споделени разсъжденията на въззивния съд относно данните да умишлено убийство, изведени от поведението на подсъдимия след деянието. Напротив, установените обстоятелства показват страх от извършеното и твърде неудачен опит за укриването му, преодолян само няколко дни по-късно. В тази връзка настоящият съдебен състав акцентира върху данните за липсата на гориво за колата и небрежното оставяне на тялото, покрито с клони, които показват спонтанност на действията на подсъдимия ,а не съзряната от предходните състави хладнокръвност, подкрепяща извода ,че той е допускал смъртта на Й. и е знаел как да избегне отговорността за нея. Предвид изложеното настоящия състав счита , че с въззивното решение е нарушен закона и деянието, извършено от Ш. Ш. , следва да се квалифицира по чл.122,ал.2,пр.1 от НК като убийство, извършено по непредпазливост с огнестрелно оръжие. Това обуславя и нов размер на наложената санкция, тъй като разпоредбата на чл.122 ал.2 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до пет години. Съдът счита, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, могат да се постигнат с прилагане по отношение на подсъдимия на санкция лишаване от свобода в размер на четири години. Конкретното престъпление се отличава с висока степен на обществена опасност, обусловена от грубото нарушаване от с. на дееца на елементарните правила за съхраняване и употреба на огнестрелно оръжие. Силно укорими са и подбудите за престъплението. Действията на подсъдимия са продиктувани от стремеж да покаже превъзходство и лична значимост пред най-близкото си обкръжение, демонстрирайки притежаването на скъпа и опасна вещ. Подобна ценностна система въпреки младата възраст на подсъдимия не може да бъде толерирана, тъй като е социално неприемлива. Към отегчаващите отговорността обстоятелства на плоскостта на обществената опасност на дееца следва да се прибави и поведението на Ш. след деянието, което разкрива неговата егоистична и лишена от емпатия личност. Отегчаващите обстоятелства превалират над смекчаващите и обуславят санкция към горната граница на предвидената от законодателя. Намаляването на срока на лишаване от свобода обуславя корекция и на режима на неговото изтърпяване от строг на лек съгласно чл.45, б.”а” от ЗИН . Касационните жалби са неоснователни в частта им, с която се атакува гражданскоосъдителната част на въззивното решение. Прочее, защитата на подсъдимия не излага конкретни доводи срещу размера на увеличените от апелативния съд обезщетения. Настоящият съдебен състав намира, че в този обем уважената част на гражданските искове се вписва в стандарта на чл.52 от ЗЗД и установената съдебна практика за обезщетяване на неимуществените вреди по справедливост. Гражданските ищци са понесли тежка загуба в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление. Тяхната болка е ескалирала и поради продължилата няколко дни мъчителна неизвестност за съдбата на сина им и шокиращото разкритие, че смъртта му е причинена от негов приятел. Ето защо въззивното решение не следва да търпи корекция в посока на намаляване на определените от съда обезщетения. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 и т.2 във връзка с чл.348, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ИЗМЕНЯВА решение № 165 от 27.10.2008 г. по внохд № 316/2008 г. на Варненския апелативен съд, като преквалифицира извършеното от подсъдимия Ш. Ф. Ш. престъпление по чл.122, ал.2, пр.1 от НК, оправдава го по повдигнатото обвинение по чл.115 от НК и намалява наложеното му наказание от дванадесет години и шест месеца лишаване от свобода на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален лек режим.. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.     2.