5 Р Е Ш Е Н И Е N 212 гр. София, 06.02.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 1493 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. М. Н. З. е обжалвала въззивното решение на Софийския окръжен съд № 83 от 08.02.2016г. по гр.д.№ 836/2015г. , с което е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване, че ответникът Е. С. З. не е собственик на поземлен имот № 049027 с начин на трайно ползване нива, с площ 2.033 дка, находяща се в землището на [населено място], [община], м. „К. Валог“ . Ответникът Е. С. З. изразява становище в писмената защита , че предпоставките, при които общината може да продава земи от фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ са: имотът да е земеделска земя, да не е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или ако е заявен, да е с неустановени граници на терена съгласно чл. 45в ал.10 ППЗСПЗЗ. По същество поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно, защото в решението на Общинската служба по земеделие /ОСЗ/ от което ищцата черпи права и претендира реално възстановяване на собствеността, възстановеният имот е с неустановени граници, не е обозначен с номер по картата на възстановената собственост и не може да се установи идентичността му с този по представената по делото скица – проект за имот 049031. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и по отменителните основания по чл. 281 ГПК и намира следното: Предявен е иск от М. Н. З. против Е. С. З. с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за установяване, че ответникът Е. С. З. не е собственик на поземлен имот № 049027 с начин на трайно ползване нива, с площ 2.033 дка, находяща се в землището на [населено място], [община], м. „К. Валог“ . С обжалваното решение Софийският окръжен съд е отменил решението на Елинпелинския районен съд № 113 от 29.07.2015 г. по гр.д. № 895/2013 г. и е решил делото по същество като е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск. Въззивният съд е приел, че процесният земеделски имот не е бил възстановен на ищцата с решение с конститутивно действие с необходимото съдържание по чл. 18ж от ЗСПЗЗ. В представеното решение на Поземлената комисия [населено място] не са описани граници и съседи на имотите, то не е придружено със скица, заверена от Общинската служба по земеделие /ОСЗ/ и затова производството по възстановяване на посочените в него имоти не е приключило. Поради незавършената процедура за възстановяването на собствеността, са били налице предпоставките за включване на земеделския имот в категорията на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ. С влизане в сила на плана за земеразделяне , е осъществен придобивният способ на чл. 19 ал.1 ЗСПЗЗ и земите са станали общинска собственост, следователно не е имало законна пречка да бъдат продадени. Ответникът е договарял със собственик и е придобил собствеността. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя , останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че земя, останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване. Като административен орган на поземлената собственост, ОСЗ има задължение не само да признае правото на възстановяване на собствеността на правоимащите лица, които са я сезирали, но и да довърши докрай предвидената в закона процедура като определи границите на възстановените имоти по картата на възстановената собственост. Тълкуването, че невъзстановени земи са тези, за които не е приключила процедурата по възстановяването им, би довело до накърняване на правата на правоимащите лица, които имат легитимно очакване за възстановяване на земите им в реални граници . След като ОСЗ с принципно решение им е признала това право, не би следвало окончателното реституиране на земите да зависи от ефективността на нейната работа. Ето защо следва да се приеме, че разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ урежда правния статут на земите, за които не са подадени заявления за възстановяване. Само тези земи представляват остатъчен фонд, който се придобива от общината по реда на чл. 19 ал.1 ЗСПЗЗ и съответно тя има право да се разпорежда с тях. В решение № 203 по гр.д.№ 1703/2016г. на ВКС, І г.о., постановено след допускане на касационното обжалване по настоящото дело, също е прието, че общината става собственик след влизане в сила на плана за земеразделяне само на онези имоти по чл.19 ЗСПЗЗ, които не са заявени за възстановяване в законните срокове. По основателността на касационната жалба. С оглед на изложеното, тълкуването на въззивния съд в обжалваното решение , че под „невъзстановен имот“ по смисъла на чл. 19 ал.1 ЗСПЗЗ следва да се разбира такъв, за който не е приключила процедура по възстановяването, е незаконосъобразен - отменително основание по чл. 281 ал.1 т.3 ГПК. От събраните по делото доказателства е установено, че на наследодателя на ищцата Н. В. С. се води по емлячния регистър нива от два декара в м. „К. валог”, която фигурира и в декларацията за влизане в ТКЗС и за този имот е възстановено правото на собственост в раздел ІІ т.8 от решението на Поземлената комисия [населено място] в стари възстановими граници. Вещото лице инж. Г. Г. е идентифицирал по представените скици на място процесния имот и е изготвил комбинирана скица , от която се вижда , че имотът по представената с исковата молба проекто скица и имот пл. № 049027 , продаден на ответника, се припокриват частично. Вещото лице подробно е мотивирало белезите, по които е установена идентичността. Повторната техническа експертиза не опровергава първата, а изразява собствено становище за идентичността, основано единствено на липса на граници във възстановителното решение на ОСЗ. Същевременно от допълнителната експертиза на вещото лице инж. И. Д. е изяснено, че за имотите в м.”К. Валог” не е изготвян помощен план, а те са установявани въз основа на база на изготвена от правоспособни лица по ЗКИР „Скица проект”. Такава е представената с исковата молба скица , в която като собственик на имот пл. № 049031 е посочен Н. В. С., следователно с нея имотът е индивидуализиран. С оглед възприетия от ОСЗ подход за установяване на границите на имотите, подлежащи на възстановяване, следва да се приеме, че не са били налице предпоставките на чл. 19 ал.1 ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността от [община]. Разпоредбата на чл. 45в ал.10 ППЗСПЗЗ, на която се е позовал въззивния съд, не е приложима за разглеждания случай, тъй като имотът на М. Н. З. е бил индивидуализиран с изготвената скица, освен това като норма от подзаконов нормативен акт, тази разпоредба следва да бъде тълкувана в съответствие със смисъла на чл. 19 ал.1 ЗСПЗЗ на основание чл. 7 ал.2 ЗНА. От изложеното следва, че [община] не е била собственик и договораът за продажба, сключен с ответника не е породил транслативно действие по общото правило, че никой не може да прехвърли права, които не притежава. По тези съображения въззивното решение следва да се отмени и спорът да се реши по същество като се признае за установено по иска, предявен от М. Н. З., че ответникът Е. С. З. не е собственик на поземлен имот 04907 по картата на възстановената собственост на землище [населено място], [община] м. „К. Валог”. При този изход на делото на основание чл. 78 ал.1 ГПК на ищцата – касатор М. Н. З. следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 1840 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския окръжен съд № 83 от 08.02.2016г. по гр.д.№ 836/2015г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА за установено по иска с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК , предявен от М. Н. З. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]бл.3 вх.Б ет. 6 ап.17 , че Е. С. З. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община]” [жк], бл.3 вх.Б ет.1, не е собственик на поземлен имот № 049027 по плана на възстановената собственост с начин на трайно ползване нива, с площ 1.644 дка, находяща се в землището на [населено място], [община], м. „К. Валог“ при граници: имот № 049006 нива - земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 049024 нива - насл. Б. З., имот № 049028 нива - на насл. на П. В. С., имот № 049022 нива на К. Л. С. и имот № 049021 нива на П. Л. С.. ОСЪЖДА Е. С. З. да заплати на М. Н. З. сумата 1840 лв. /хиляда осемстотин и четиридесет лева/ разноски за всички инстанции. Решението е постановено при участието на [община] като трето лице-помагач на страната на ответника Е. С. З.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: