Р Е Ш Е Н И Е № 779 гр.София, 15.12.2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение,в публично съдебно заседание на десети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря: Райна Пенкова и прокурора: като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 348/ 2010 г. за да постанови решение, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Д. С. Д. за отмяна на решение на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. № 743/ 14.10.2009 г. по гр.д.№ 1466/ 2008 г., оставящо в сила въззивно решение на Софийски градски съд от 14.11.2007 г. по гр.д.№ 847/ 2006 г. С въззивното решение е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 17/ 2005 г., като по този начин е отхвърлен предявения от молителя против И. при електроника при Б. академия на науките (ИЕ - Б.) иск за обявяване на трудов договор № 4/ 16.01.1998 г. за недействителен в частта на клаузата за времетраенето му за срок до 30.06.2000 г., определена с т.3 от допълнително споразумение № 191/ 01.01.2000 г. Молителят поддържа, че решението е постановено без да бъдат взети предвид съществени обстоятелства от значение за спора, които не са му били известни преди 16.11.2009 г. Позовава се на обяснения от 09.02.2007 г. на юрисконсулт на ИЕ – Б., дадени по наказателно производство, в които според молителя се изяснява цялото дело с едно единствено изречение. От тези обяснения било видно, че допълнителното споразумение № 191 от 01.01.2000 г. касаело трудовото възнаграждение, но не и срока на трудовия му договор с ИЕ – Б.. След като това споразумение не касаело срока, то не можело с него трудовият му договор да се превръща в безсрочен. Поради това предявеният от молителя иск трябвало да бъде счетен от съдилищата за недопустим и производството по него да бъде прекратено, а не да бъде отхвърлян. На тези основания моли да се отмени влязлото в сила решение като постановено по недопустим иск. Ответникът по молбата ИЕ – Б. я оспорва, като излага доводи, че повдигнатите от молителя въпроси касаят съществото на спора, но не са основание по чл.303 от ГПК. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и материалите по делото, намира молбата за неоснователна. Наведените от молителя доводи за това, какво било правното основание на предявения от него иск и дали същият е допустим, нямат значение в производството по чл.303 и сл. от ГПК. По същество това са доводи за недопустимост, евентуално за неправилност, а допустимостта и правилността на едно съдебно решение може да се проверява само по реда на инстанционния контрол, възможностите за което са изчерпани. Следователно дори да са основателни доводите на молителя, те не са основание за отмяна на влязло в сила решение. Единственото относимо за настоящето производство е изтъкнатото от молителя твърдение, че след приключване на устните състезания в инстанциите по същество е узнал за наличие на ново писмено доказателство от съществено значение за делото. Касае се за писмено обяснение на И. Д., изготвено на 09.02.2007 г., което според твърденията на молителя е депозирано по някакво наказателно дело. Този документ обаче няма значението по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Ново писмено доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК би бил документ за правнорелевантни факти които са от такова естество, че ако са били представени пред инстанцията по същество, фактическите й изводи биха били различни от направените при липсата на доказателството. Тези предпоставки не са налице по отношение на обяснението от 09.02.2007 г. На първо място съдът по същество изобщо не би могъл да използва тези показания при изграждане на фактическите си изводи, тъй като те представят свидетелски показания, събрани не по реда на ГПК, т.е. негодно доказателствено средство. По-важното е обаче, че в тези обяснения не се съдържа никаква информация за факти от значение за делото. Тези обяснения обективират правна преценка на юрист по спор за съдържанието на допълнителното споразумение № 191 и за правните последици от него, които за съда са без всякакво значение. От значение биха били документи, обективиращи факти, и то факти релевантни за спорното право, отречено или признато с влязлото в сила решение. Документи, които съдържат правни становища, не могат да имат каквото и да е значение за съда, още по-малко могат да бъдат дефинирани като „ново писмено доказателство” по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. С оглед тези мотиви не са налице основания за отмяна на влязло в сила решение и молбата за постановяване на такъв резултат следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. С. Д. за отмяна на решение на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. № 743/ 14.10.2009 г. по гр.д.№ 1466/ 2008 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: