Ключови фрази
Кумулации * опасен рецидив * висока степен на обществена опасност на деянието и/или на дееца

Р Е Ш Е Н И Е

№200
гр. София, 25 ноември 2019 г.


Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
БОНКА ЯНКОВА

при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Стелияна Атанасова от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 813 по описа за 2019г.

Производството е по чл.422 ал.1, т.5 от НПК.
Направено е искане от осъденото лице Д. Ю. С. за възобновяване на наказателно производство по ВЧНД № 254/2019г. на Пловдивския апелативен съд, по което е постановено решение № 131/02.07.2019г.
Претенцията в искането се основава на допуснати процесуални нарушения при определяне на наказанието и на явната несправедливост на наложеното наказание и потвърждаване от въззивната инстанция на приложението на чл.24 от НК при извършеното групиране на отделни присъди.

Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, като сочи, че искането е неоснователно, макар и подадено от процесуално легитимирано лице. Посочва, че законосъобразно апелативният съд е потвърдил първоинстанционното определение, тъй като деецът е осъждан 26 пъти по почти всички престъпни състави по НК. Заявява, че четири от тези осъждания са при условията на опасен рецидив. Съставът на съда е направил правилен доказателствен анализ, не са допуснати процесуални нарушения, като и доказателственият анализ на съда е правилен. Били обсъдени всички възражения на осъденото лице, като били изложени и съответни мотиви защо не се приемат.

Осъденото лице се явява, представлява се от назначен служебно от съда защитник, който пледира, че направеното искане е основателно, като се позовава на обстоятелството, че приложението на чл.24 от НК съставлявало изключение, а не правило. Допълнително се позовава на наличието на няколко хронични заболявания, като самият първоначално определен срок на наложеното общо наказание бил достатъчно продължителен, за да е необходимо да се увеличава с почти една втора. Това нямало да допринесе за превъзпитанието на дееца, а продължителния престой в затвора имало опасност да предизвика обостряне на тежките му заболявания при трудното лекуване в тези условия. В заключение защитата счита, че липсва изключително основание за прилагане на разпоредбата на чл.24 от НК и моли да се измени решението на апелативния съд, като се отмени приложението на тази разпоредба.
Осъденото лице в лична защита заявява, че иска да се отмени приложението на чл.24 от НК.
При последната си дума осъденото лице повтаря искането си.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява неоснователно.
Не се явява спорно прилагането на закона по реда на чл.25 вр.чл.23 от НК по отношение на посочените седем присъди. Очевидно е, че деянията по всяка една от тях са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Законосъобразно е наложено като общо наказание най-тежкото от тях в размер на 5 години и четири месеца при първоначален строг режим- това по присъда № 1/22.01.2018г. НОХД № 224/2017г. на ОС-Кърджали за деяние по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“, вр.чл.20, ал.2 от НК.
Съдът от първата инстанция обаче е приложил и чл.24 от НК, като е увеличил наказанието с две години, или общо то е наложено в размер на седем години и четири месеца, като е присъединена и глоба в размер на 500 лв. съобразно чл.25, ал.2 от НК, наложена по присъда № 130/08.08.2017г. по НОХД № 760/2017г. на РС- Кърджали.
При постановяването на атакуваното с искане за възобновяване на наказателното производство определение на Апелативен съд – Пловдив касационният състав намира,че не е допуснато претендираното процесуално нарушение. Обсъдени са всички възражения на осъденото лице, при липса на каквито и да било спорни обстоятелства. Деецът е осъждан 25 пъти, през непродължителни периоди от време, като е изминавал твърде малък период от освобождаването му до следващото престъпно деяние. При всички тези деяния подсъдимия е страдал от изтъкваните хронични заболявания и както напълно справедливо е отбелязала въззивната инстанция, те не са му пречели да извърши нито едно от престъпленията за които е осъден.
Множеството престъпни деяния, четири от които са при условията именно на опасен рецидив напълно закономерно са довели до изводите на инстанциите по същество, че осъденото лице се явява с много висока степен на обществена опасност, от поведението на което обществото следва да бъде предпазено за по-продължителен период от време от отреденото му с присъдата по НОХД № 224/2017г. на ОС-Кърджали.
Настоящата касационна инстанция не може да сподели доводите на защитата за това, че продължителното лишаване от свобода няма да помогне на дееца да се поправи. Индивидуалната превенция трябва да бъде съпоставена с нуждата на обществото да бъде защитено от рецидивите на неговата престъпна дейност, като очевидно снизходителното отношение при постановяване на наказанията до този момент също не е помогнало на дееца да се поправи и превъзпита.
Съдебният състав може само да се надява наистина, че увеличеното наказание ще съдейства за поправянето на дееца, но така или иначе правораздаването не познава друг начин за въздействие. Наложеното наказание не е прекомерно строго, не е несъразмерно тежко при такава множествена престъпна дейност в течение на целия съзнателен живот на дееца, поради което съдът не намери основание да възобнови наказателното дело.
С оглед изложеното, искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл.424 и по аргумент за противното на чл.325 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение,

РЕ Ш И :

ОСТАВЯ без уважение искането на осъденото лице Д. Ю. С. за възобновяване на наказателно производство по ВЧНД № 254/2019г. на Пловдивския апелативен съд, по което е постановено Решение № 131/02.07.2019г.
Решението не подлежи на обжалване.


Председател:

Членове: 1.


2.