Р Е Ш Е Н И Е № 34 Гр. София, 05 март 2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора С. Атанасова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 110/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Р. М. В. за възобновяване на н. ч. д. № 501/2019 год. по описа на Окръжен съд – Враца. Изложени са доводи за наличието на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Възразява се срещу приложението на чл. 24 от НК по съображения, че и по трите дела, включени в съвкупността, В. е възстановил причинените вреди и е признал вината си. Направено е искане за отмяна на влязлото в сила определение № 580/04. 12. 2019 год. в атакуваната му част. В съдебно заседание служебният защитник на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Пледира наказателното производство да бъде възобновено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане. Осъденият Р. В. се солидаризира с аргументите на защитника си и настоява да бъде отменено приложението на чл. 24 от НК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Пледира искането за възобновяване на делото да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 2 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С определение № 580/04. 12. 2019 год, постановено по н. ч. д. № 501/2019 год., Врачанският окръжен съд е групирал наказанията, определени на Р. М. В. по следните наказателни дела: 1. По н. о. х. д. № 114/2019 год. по описа на Окръжен съд – Враца, по което с определение, влязло в сила на 25. 03. 2019 год., му е наложено общо най-тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода за престъпления по чл. 170 от НК и по чл. 199 от НК, извършени на 26. 10. 2018 год.; 2. По н. о. х. д. № 136/20119 год. по описа на РС – Козлодуй, по което с определение, влязло в сила на 15. 07. 2019 год., е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 196 от НК, извършено на 10. 02. 2019 год.; 3. по н. о. х. д. № 472/19 г. по описа на Окръжен съд – Враца, по което с определение, влязло в сила на 07. 11. 2019 год., е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода за престъпление по 199 от НК, извършено на 28. 02. 2019 год., като е наложил най-тежкото измежду тях – две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил така определеното наказание с една година и три месеца лишаване от свобода, като е определил първоначален строг режим на изтърпяването му и е зачел изтърпяната част от наказанията и времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража по посочените дела. Определението не е било обжалвано или протестирано и е влязло в сила на 20. 12. 2019 год. Независимо от обстоятелството, че първостепенният съд е бил изключително лаконичен и аргументацията му за увеличаване на наказанието по реда на чл. 24 от НК преобладаващо е концентрирана върху степента на обществена опасност на деянията, включени в съвкупността, касационната инстанция не намери основания за отмяна на определението в атакуваната му част. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика еднозначно се приема, че наред с наличието на наказания от същия вид, наложени за деянията, включени в съвкупността, задължително условие за приложението на чл. 24 от НК е преценката за невъзможност определеното общо наказание да постигне целите по чл. 36 НК. Данните за съдебното минало на Р. В. убедително показват, че коментираната предпоставка е налице. На първо място, разглежданата съвкупност обхваща значителен брой деяния, които при това са извършени в сравнително кратък период – около четири месеца, като две от тях са реализирани в един и същи ден, а останалите две са осъществени през двадесет дни. Наред с това извън съвкупността остават още четири присъди, обособени в две групи, по които осъденият е изтърпявал различни срокове лишаване от свобода. Посегателствата, включени в тях, също са извършени през относително кратки интервали от време. Преобладаващата част от престъпленията, за които е осъден В., са срещу собствеността – грабежи и кражби, но наказателната му отговорност е била ангажирана също така и за посегателства по чл. 170 от НК и по чл. 191, ал. 1 от НК. Не може да бъде подминато и освобождаването на молителя от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпление по чл. 343в от НК – разбира се, последното с оглед вида на наложената санкция следва да бъде третирано единствено като отрицателна характеристика на личността, а не и като осъждане, но също е показателно за невъзможността да бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК без приложение на чл. 24 от НК. Многобройността на постановените спрямо него присъди, многообразието на извършените престъпни посегателства и кратките интервали между отделните престъпни прояви убедително показват, че личната степен на обществена опасност на Р. В. е изключително висока. Въпреки изтърпените до момента наказания, същият продължава да демонстрира престъпна упоритост и последователност. За да бъдат реализирани целите по чл. 36 от НК и преди всичко, за да бъде преодолян следваният от осъдения стереотип на несъобразяване с установения в страната правов ред, а и за да не бъде създадено чувство за безнаказаност у него и у останалите членове от обществото, е необходимо изолирането на Р. В. от обществото за определения от контролираната инстанция по-продължителен период. Защитата акцентира върху възстановяването на вредите, причинени от деянията, включени в съвкупността, и върху признаването на вината от страна на осъдения. Тези обстоятелства обаче не дават основание да бъде ревизиран изводът на контролираната инстанция за увеличаване на наказанието и това е така не само защото са задължителна предпоставка за сключване на споразумение, но и защото в конкретния случай нямат значителна тежест и не могат да бъдат противопоставени успешно на данните за личността на осъденото лице. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НК. С увеличаване на наказанието по реда на чл. 24 от НК контролираната инстанция е приложила правилно материалния закон, а увеличеното наказание не се явява явно несправедливо. Искането на осъдения Р. М. В. за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. М. В. за възобновяване на н. ч. д. № 501/2019 год. по описа на Окръжен съд – Враца. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.