2
Р Е Ш Е Н И Е № 142
гр. София,31.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4408 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. (сега с променено наименовани К.) чрез главен инспектор юрист П. Б., против решение № 1906 от 4 август 2018 г., постановено по в.гр.д. № 1401/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], в частта му, с която се потвърждава решение № 7719 от 24 октомври 2016 г., постановено по гр.д. № 8019/2011 г. по описа на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените: иск срещу К. И. М. за отнемане на сумата от 5000 лева равностойност на 50 дружествени дяла по 100 лева всеки, притежавани от М. в капитала на [фирма], и за сумата от 5000 лева равностойност на 50 дружествени дяла по 100 лева всеки, притежавани от М. в капитала на [фирма], иск срещу Е. З. Г. и К. И. М. за отнемане на апартамент в [населено място], заедно с мазе и правото на строеж върху мястото, и лек автомобил „Ф.”, иск срещу Е. З. Г. и К. И. М. за отнемане на сумата 27195 лева, получени от продажбата през 2003 г. на апартамент в [населено място], избено помещение и правото на строеж, сумата от 23400 лева, получени от продажбата през 2006 г. на жилище в [населено място], две мазета, част от таванско помещение, гараж и част от дворното място, сумата от 14156,70 лева, получени от продажбата през 2006 г. на апартамент в [населено място], мазе и правото на строеж, и сумата от 1000 лева, получени от продажбата през 2002 г. на лек автомобил „Л.”. В частта на въззивното решение, с което се потвърждава първоинстанционното такова по иск срещу М. И. М. за отнемане на сумата 161197 лева за прехвърлена безвъзмездно от Г. и К. М. на М. М. част от дворно място, ведно с построена в него самостоятелна сграда, впоследствие отчуждени от последния, въззивното решение е влязло в сила.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 337 от 11 април 2018 г., за да се даде отговор на въпросите: за целите на производството по чл. 28 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /отм./, в случаите на липса на сключен в писмена форма трудов договор може ли размерът на получено възнаграждение да се счита за установен само със свидетелски показания; как следва да се преценяват свидетелски показания за получен доход като дарение на сватбено тържество; в случаите, в които ответникът не се е разпоредил с притежавани от него дялове в търговски дружества, може ли да се претендира отнемане на номиналната стойност на дяловете. Въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Писмената форма при действащата редакция на нормата е необходима за действителността му. Законът изключва възможността страните да изразят волята си за сключване на трудов договор по начин, различен от писмената форма. При липса на форма за действителност на трудовия договор е мислима конверсията му или съществуването на друг вид неформален договор. Когато проверяваното лице в производство по ЗОПДИППД /отм./ твърди, че доходите му произтичат от трудово правоотношение, то в негова тежест е да докаже получаването на съответните доходи. В този случай свидетелските показания за размера на дохода са допустими, защото писмената форма е условие за доказване на трудовия договор, когато предмет на делото е претенция за последиците от него, но не и когато установяването на договора е във връзка с друго правоотношение.
Получените дарения на сватбено тържество на проверяваното лице могат да се приемат като доход. Получаването на даренията е необходимо да се установи по несъмнен начин. Свидетелските показания в тази връзка се кредитират, когато възприятията на свидетеля са преки, обективни и конкретни, и след преценка на евентуалната му заинтересованост или предубеденост. Когато се установи, че дарения са дадени, се извършва съпоставка между тях като величина и разходите за организацията и провеждането на събитието, и превишението на даренията над разходите се отчита като доход (така в решение № 409 по гр.д. № 988/2015 г., ІІІ г.о., ВКС).
Целта на специалния закон е да се отнеме имущество, придобито от престъпна дейност, и по този начин да се пресече възможността за извличане на полза от такава дейност. В обхвата на имуществото, което подлежи на отнемане, ЗОПДИППД /отм./ включва не само имуществото, но и заместващите го облаги, когато имуществото е прехвърлено – чл. 4, ал. 2, предвиждащ отнемане на полученото срещу имуществото при прехвърлянето му на трето добросъвестно лице по възмезден начин и по действителната му стойност, или по чл. 7 даденото по сделки, извършени с имущество, придобито от престъпна дейност, когато те са безвъзмездни, или възмездни и третото лице е знаело, че имуществото е придобито от престъпна дейност, или е придобило имуществото за неговото укриване или за прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с това имущество. Сума като действителна стойност на имущество може да е предмет на отнемане по изрично посочените в закона основания в случай, че съответният актив не съществува като част от притежаваното от ответника имущество. Ако активът съществува, то самият той подлежи на отнемане съгласно чл. 4, ал. 1, чл. 5, чл. 6, чл. 8-10 от закона.
К. съд приема, че обжалваното решение в съответната му част следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд, тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия.
Правилно и съответно на приобщените по делото доказателства въззивният съд е приел, че по отношение на ответницата Е. Г. е налице първата визирана в ЗОПДИППД /отм./ предпоставка за образуване на производство за отнемането на незаконно придобито имущество, доколкото се установява, че срещу нея е било проведено наказателно производство и е била призната за виновна в това, че в периода 31.05.-03.06.2005 г. при условията на продължавано престъпление е осъществила престъпния състав на чл. 209, ал. 1 НК – с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага е възбудила и поддържала у различни лица заблуждение, като ги е посетила по домовете им, представяйки се, че е пълномощник на акционерите дружества, от които те притежават акции, казвайки им, че от дружествата раздават дивиденти и давайки им да подписват документи, с които те предоставяли възможност на инвестиционния посредник да се разпорежда с акциите им. От представените по делото експертни заключения се установява, че вложените от Г. и нейния съпруг (лице по чл. 9 от закона) средства за придобиването на съответното имущество са над 60000 лева, което представлява „значителна стойност“ по смисъла на чл. 3, ал. 1, вр. § 1, б. „б“, т. 2 ЗОПДИППД /отм./.
Неизяснено е останало делото по противоположните твърдения на страните за законността на източниците на доходи на ответниците. Въззивният съд е изложил съображения, че е налице доход за периода от 1997 – 2001 г. в размер на около 1200 минимални работни заплати, като го е съпоставил с общ разход за същия период в размер на 443 минимални работни заплати, но не е достатъчно ясно с кои данни от извършената съдебно-икономическа експертиза си е послужил. В част „Б“ от експертизата, извършена по твърденията на ответниците в отговора на мотивираното искане на комисията, са отразени за този период общо приходи в размер на 1267,42 минимални работни заплати (л. 1598 от делото на СГС). В същата част „Б“ от експертизата са отразени разходи в размер на 548,94 минимални работни заплати, а според част „А2“ за същия период (1997 – 2001) те са в размер на около 370 минимални работни заплати. Както първоинстанционният, така и въззивният съд, съобразявайки приходите и разходите, не са били последователни в използваните данни, като съобразно оценката на доказателствата, са кредитирали различни части от експертизата. Така полученият от брата на Г. заем е отразен само в част „А“ на експертизата, а получените от леля ѝ суми в част „Б“. В различните части на експертизата апартамент № .. в[жк]е отразен на стойност 15815 лева и 11294 лева, като по отношение на този имот съдът е кредитирал част „А“ от експертизата. Същевременно ап. № .. в[жк]не е отразен в част „А“, а само в част „Б“. По този начин съдилищата са допуснали разглеждането на делото въз основа на експертиза, изготвена в противоречиви и взаимно изключващи се варианти. Смесването на данните води до невъзможност да се използват резултатите от експертизата, касаещи рекапитулацията на приходите и разходите с натрупване за съответните периоди и за извършването на съпоставката им по периоди, така че да се достигне до извод за наличие на отрицателен или положителен баланс в приходите и разходите на страните. Изложените по-горе съображения за необходимостта при сбора на приходите да бъдат взети предвид данните за получени такива от сватбено тържество (като се извърши съпоставка между безспорно установените дарения като величина и разходите за провеждането на събитието, и за последното е възможно да са необходими свидетелски показания) на двамата ответници, допълнително налагат извършването на нова експертиза, в която да се отрази новото състояние на прихода по години и неговото натрупване в проверявания период, съпоставено съответно с извършените разходи. Същевременно, наличието на възможност за придобиване на всяко от процесните имущества следва да се преценява за всеки обект индивидуално, а не единствено при механичното изчисляване на разликата между приходите и разходите към съответния момент. При назначаването на нова съдебно-икономическа експертизата, съдът следва да постави задачи на вещото лице като отрази приходите и разходите, които намира за доказани и установени и които следва да съобрази в решението си по съществото на делото, съвкупно с останалите доказателства, след което да направи извод за връзката между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и имуществото, чието отнемане се иска.
Изложените съображения обосновават извод за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, които налагат въззивното решение да бъде отменено и делото да се върне на въззивна инстанция за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение указания. Въззивният съд ще се произнесе по искането за разноски пред касационната инстанция.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС,Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1906 от 4 август 2018 г., постановено по в.гр.д. № 1401/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], в частта му, с която се потвърждава решение № 7719 от 24 октомври 2016 г., постановено по гр.д. № 8019/2011 г. по описа на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените: иск срещу К. И. М. за отнемане на сумата от 5000 лева равностойност на 50 дружествени дяла по 100 лева всеки, притежавани от М. в капитала на [фирма], и за сумата от 5000 лева равностойност на 50 дружествени дяла по 100 лева всеки, притежавани от М. в капитала на [фирма], иск срещу Е. З. Г. и К. И. М. за отнемане на апартамент в [населено място], заедно с мазе и правото на строеж върху мястото, и лек автомобил „Ф.”, иск срещу Е. З. Г. и К. И. М. за отнемане на сумата 27195 лева, получени от продажбата през 2003 г. на апартамент в [населено място], избено помещение и правото на строеж, сумата от 23400 лева, получени от продажбата през 2006 г. на жилище в [населено място], две мазета, част от таванско помещение, гараж и част от дворното място, сумата от 14156,70 лева, получени от продажбата през 2006 г. на апартамент в [населено място], мазе и правото на строеж, и сумата от 1000 лева, получени от продажбата през 2002 г. на лек автомобил „Л. ”.
ВРЪЩА делото на въззивния апелативен съд в [населено място] за ново разглеждане от друг съдебен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|