Р Е Ш Е Н И Е № 132 Гр. София, 26 ептември 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛОЗАН ПАНОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора А. Лаков като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 675/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по жалби на подс. Б. О. Х. и адв. М. Т. – служебен защитник на подсъдимия против решение № 75/26. 04. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 32/2018 год. по описа на Апелативен съд – Варна. В жалбите са изложени аналогични доводи за наличие на всички касационни основания. Подсъдимият и защитникът му настояват да бъде извършен нов прочит на доказателствата и да се приеме, че пострадалият е инициирал конфликта и подсъдимият, провокиран от него, е действал в състояние на силно раздразнение, като преди да нанесе ударите с брадвата е изпаднал за кратко в безсъзнание. Сочат, че са нарушени правилата за анализ и оценка на доказателствата вследствие на което е постановен необоснован съдебен акт. Изразено е несъгласие с извода на въззивния съд, че престъплението е изключително тежко. Поддържа се, че с оглед възрастта на подсъдимия наложеното наказание практически представлява доживотен затвор и разпоредбата на чл. 58а, ал. 2 от НК е приложена формално. Твърди се, че са надценени отегчаващите отговорността обстоятелства и не са отчетени като смекчаващи такива трудовата ангажираност на подсъдимия и лошите характеристични данни на пострадалия. Подсъдимият и защитникът му настояват, след като бъде приета за установена предложената от тях фактология на инкриминираните събития, обжалваното решение да бъде изменено в санкционната му част като на Б. Х. бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета на основание чл. 58а, ал. 1 от НК. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подс. Б. Х. поддържа жалбата си и се солидаризира с аргументите на служебния си защитник. Частният обвинител и граждански ищец С. О. не изразява становище относно основателността на касационните жалби. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 65/01. 12. 2017 год., постановена по в. н. о. х. д. № 373/2017 год., Окръжният съд – Разград е признал подс. Б. О. Х. за виновен в това, че на 28. 04. 2017 г. в [населено място], /област/, с особена жестокост и по особено мъчителен начин умишлено умъртвил Ю. А. М., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 и предл. 4 вр. с чл. 115 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на дванадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец С. Ю. О. сумата от 40 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва от 28. 04. 2017 год. до окончателно изплащане на главницата, като за разликата до пълния му предявен размер гражданският иск е отхвърлен. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия разноските по делото и държавната такса върху уважената част от гражданския иск. Присъдата е проверена по жалба на подсъдимия, както и по протест на прокурора и по жалба на частния обвинител и граждански ищец с искане за налагане на по-тежко наказание, а от гражданския ищец – и за увеличаване размера на присъденото обезщетение. С решение № 75/26. 04. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 32/2018 год. по описа на Апелативен съд – Варна, първоинстанционният съдебен акт е изменен, като на основание чл. 58а, ал. 2 и 3 от НК подс. Х. е осъден на двадесет и три години лишаване от свобода, зачетено е предварителното му задържане с мярка за неотклонение и е увеличен размерът на присъденото обезщетение от 40 000 лева на 60 000 лева. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационните жалби са неоснователни. Преди всичко следва да се подчертае, че доводите на подсъдимия и неговия защитник, отнасящи се до приетата от апелативния съд фактология и обосноваността на проверяваното решение, не подлежат на разглеждане, защото не са съобразени със спецификата на касационното производство. Тъй като не е инстанция по фактите, а само такава по правото, ВКС не може да приема нови фактически положения, а необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание. Касационният контрол се осъществява във фактическите рамки, поставени от въззивния съд. Единственото изключение от това принципно положение е разпоредбата на чл. 354, ал. 5 от НПК, но настоящият казус без съмнение не попада в посочената хипотеза. Процесуална пречка да бъде възприето предложеното от касаторите развитие на събитията съставлява и диференцираната процедура, по която е протекло първоинстанционното производство. Подсъдимият е дал съгласие делото да бъде разгледано по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Прокурорът е посочил, че конфликтът е бил иницииран от подсъдимия с поредното настояване да бъдат върнати инструментите му, като от вербален е прераснал във физически и след като пострадалият ударил Х. с бастуна си, той отишъл до велосипеда си, взел брадвичката си, върнал се при пострадалия и нанесъл около 45 удара с тъпата и острата ѝ част по главата и цялото тяло на Ю. М.. Тези факти е признал подсъдимият; пак те са възприети от долу стоящите съдилища. Сред тях не са твърдените от подсъдимия и защитника му обстоятелства – изненадващо нападение в гръб от страна на пострадалия вследствие на което подсъдимият е изпаднал в безсъзнание, а след това и в състояние на силно раздразнение, поради което и за касационната инстанция не съществува процесуална възможност да удовлетвори искането на жалбоподателите. Аргументите на защитата и подсъдимия могат да бъдат обсъждани единствено с оглед евентуално нарушение на правилата за анализ и оценка на доказателствената съвкупност, но внимателният прочит на проверявания съдебен акт не дава основание за подобен извод. В изпълнение на задължението си да провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт контролираната инстанция е подложила на собствен внимателен анализ доказателствата и доказателствени средства, като е обсъдила и правилността на извода на първостепенния съд за подкрепеност на самопризнанието от доказателствата, събрани в досъдебното производство. Последните са анализирани поотделно и в съвкупността им и са ценени съобразно действителните им смисъл и съдържание при спазване на правилата на формалната логика. Несъстоятелни са твърденията в жалбите за игнориране обясненията на подсъдимия. За игнориране на едно или друго доказателствено средство може да се говори само когато съдът е оставил без внимание съдържащата се в него информация, интересуваща процеса, т. е., когато не са изпълнени процесуалните задължения за обсъждане на доказателственото средство само за себе си и в съвкупност с останалите доказателствени източници; когато не е извършен анализ на свидетелските показания или обясненията на подсъдимия от гледна точка на пълнота, изчерпателност, убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа последователност или пък когато избирателно са ползвани части от тях, като са извадени от контекста на цялостния разказ на разпитаните лица. Обстоятелството, че съдът се е отнесъл с недоверие към едни или други доказателства и доказателствени средства не означава, че те са игнорирани. Суверенно право на съда е да кредитира или не доказателствата по делото, стига да изложи надлежна аргументация защо те не могат да бъдат оценени като достоверни и отговарящи на обективната истина. Инстанциите по фактите не са обвързани в аналитичната си дейност от задължение винаги и при всякакви обстоятелства да дават вяра на обясненията на подсъдимия – противното би означавало на това доказателствено средство да се придаде формална доказателствена сила в нарушение на забраната на чл. 14, ал. 2 от НПК, още повече, че то поначало има двойствена природа – освен доказателствено средство обясненията на обвиняемия са и средство за защита. Тези принципни положения са били съобразени от апелативния съд и той е подложил на задълбочено обсъждане твърденията на О. Х., съпоставил ги е със заключенията на съдебномедицинската и на съдебнопсихиатричната експертизи на подсъдимия, касаещи съответно локализацията и вида на причинените му телесни увреждания и особеностите на личността му и психическото му състояние към момента на деянието; обсъдил ги е съвместно с показанията на свидетелите И., Х., С. и О.; констатирал е, че досежно инициативата за срещата и механизма на деянието заявеното от подсъдимия пред разследващия орган влиза в противоречие със свидетелските показания и експертните заключения, след което убедително е защитил извода си, че посоченото от Б. Х. за изпадане в безсъзнание и за внезапен удар, докато е бил с гръб към пострадалия, не заслужава доверие. При положение, че аналитичната дейност на въззивната инстанция не страда от пороците, описани в касационните жалби, не може успешно да се поддържа, че тя е довела до неправилно приложение на материалния закон. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Долу стоящият съд законосъобразно е преценил, че се касае за умишлено убийство, защото за извършване на деянието е използвано средство, което е годно да причини смърт и с което със значителна сила са нанесени множество наслагващи се удари по цялото тяло и главата на пострадалия, които са засегнали жизнено важни органи. Тези обстоятелства са съзнавани от подсъдимия и в тях е намерило обективен израз намерението му за лишаване от живот на Ю. М.. Приетите от въззивната инстанция обстоятелства относно продължителността на побоя и значителния брой на нанесените удари – около четиридесет и пет, обосновават квалификацията на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 от НК, а фактът, че през цялото време пострадалият е бил в съзнание, възприемал е случващото се с него и е изпитвал значителни болки и страдания дава основание за извод, че убийството е извършено по особено мъчителен начин по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК. Претенцията на подсъдимия и защитника му за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление не може да бъде удовлетворена предвид отсъствието на предпоставките на чл. 118 от НК. Безспорно нанесените от пострадалия два удара с бастун по ръката и в лявата теменна област на подсъдимия представляват насилие по смисъла на цитираната разпоредба. Това обстоятелство обаче не е достатъчно за преквалифициране на деянието, тъй като именно Б. Х. е лицето, целенасочено търсило среща с Ю. М. и съзнателно провокирало конфликта с него, поради което не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Наред с това не е установено и изискуемото от закона състояние на силно раздразнение, характеризиращо се с доминиране на чувствата и емоциите над волята, със значително отслабени задръжки и стеснена разсъдъчна дейност. Напротив, съгласно заключението на съдебнопсихиатричната експертиза личността на подс. Х. се характеризира с множество дисфункции, част от които са и проявите на агресивност и доминантност, а употребата на алкохол в случая е изиграла ролята на „пусков механизъм“ за агресивното отреагиране спрямо пострадалия. Законосъобразна е и констатацията на апелативния съд, че извършеното престъпление е изключително тежко по смисъла на чл. 38а, ал. 2 от НК. Данните за прояви на агресия след консумация на спиртни напитки, характеризиращи пострадалия в негативна светлина, не оказват претендираното от защитата влияние върху този извод, не само защото на инкриминираната дата Ю. М. не е употребил алкохол, но и защото, и това е много по-важно, конфликтът съзнателно е търсен именно от подсъдимия. При това той е възникнал по незначителен повод, на фона на подклаждано от Х. влошаване на отношенията между двамата, а след първоначалната размяна на реплики е ескалирал във физически такъв като именно подсъдимият е бил значително по-активната страна в него. Деянието е извършено в светлата част на денонощието, в присъствието на други хора като и след намесата им подсъдимият е продължавал да нанася ожесточено и безогледно удари, както с тъпата, така и с острата част на брадвичката. При преценката за тежестта на конкретното престъпление не може да бъде игнорирано и обстоятелството, че подсъдимият е имал физическо превъзходство над пострадалия, защото последният е бил по-възрастен и по-трудно подвижен. Не на последно място, заключението за изключителната тежест на престъплението се основава и върху наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство. Предвид тези съображения настоящият съдебен състав се солидаризира с извода на Варненския апелативен съд, че наказанието следва да бъде индивидуализирано при условията на чл. 58а, ал. 2 и 3 от НК. Не са налице основания, изводими от материалите по делото, за намеса на касационната инстанция досежно размера на наложеното наказание. При индивидуализацията му в рамките, поставени от разпоредбите на чл. 58а, ал. 2 и 3 от НК, апелативният съд е съобразил всички правно значими обстоятелства без да надценява едни от тях за сметка на останалите. Действително разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от НК и настъпилата реабилитация задължават съда да не третира предходното осъждане на подсъдимия като отегчаващо отговорността обстоятелство. Вярно е също така, че Б. Х. е бил трудово ангажиран към момента на деянието, както и че същият е на средна възраст. Тези обстоятелства показват, че поправяне и превъзпитание на дееца е възможно и поради това не е необходимо налагането на най-тежкото от трите алтернативни наказания, предвидени в чл. 116, ал. 1 от НК. Те обаче не могат да обосноват намаляване на наказанието, защото не следва да се разглеждат изолирано от данните за личността на подсъдимия. Безспорно установено е, че употребата на алкохол от страна на Б. Х. съвсем не е била изолирано събитие в неговия живот. В такова състояние подсъдимият не само е бил абсолютно непригоден да изпълнява възложената му работа, но и често е демонстрирал агресивност и е провокирал конфликти с околните. Именно след консумация на спиртни напитки е извършено инкриминираното деяние, като и този път сблъсъкът с пострадалия е иницииран от Х. чрез целенасоченото издирване на Ю. М. и чрез поредното настояване да му бъдат върнати инструменти, които според него пострадалият му откраднал и от които подсъдимият не се е нуждаел в деня на инцидента. Всички тези обстоятелства показват, че е наложително изолирането на Б. Х. от обществото за определения от апелативния съд продължителен период, а индивидуализация на наказанието под този размер би била несъобразена както с индивидуалната превенция, така и с другата цел на наказанието – генералната превенция, защото по този начин би се създало чувство за безнаказаност у подсъдимия и у останалите членове на обществото. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – т. 4 от НПК и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75/26. 04. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 32/2018 год. по описа на Апелативен съд – Варна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.