5 Р Е Ш Е Н И Е №. 178 София, 18.10.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1624/ 2016 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 395 от 23.06.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 2031 от 22.10.2015 г. по гр.д.№ 1800/2015 г. на Софийски апелативен съд. С това решение Софийски апелативен съд е обезсилил като недопустимо решение № 418 от 19.01.2015 г. по гр.д.№ 5155/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която са разгледани и уважени три отрицателни установителни искове, предявени от [фирма], като е прието, че ответниците [фирма] и [фирма] не са собственици на правото на строеж, а [фирма] не притежава обезпечение / ипотека/ върху имот с идентификатор 68134.4332.1526, находящ се в [населено място], кв.Горна Баня. Според решението на Софийски апелативен съд решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като е постановено по недопустими искове, предявени и разгледани в нарушение на чл.214 ГПК. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите, свързани с допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваните пред въззивния съд части. В касационната жалба на [фирма] се поддържа оплакване за неправилност на решението на въззивния съд и се иска неговата отмяна. Касаторът счита, че предприетото от него изменение на първоначалния иск е било процесуално допустимо, включително и относно привличането на нов ответник, тъй като спорът касае общия за страните факт, а именно погасяването на правото на строеж поради нереализирането му в рамките на предвидения в чл. 67 ЗС петгодишен срок. Ответникът [фирма] оспорва жалбата. Поддържа становище, че изменението на първоначалния иск е било недопустимо, тъй като са въведени едновременно както ново основание, така и ново искане, което е в нарушение на чл.214 ГПК. Ответниците [фирма] и [фирма] не вземат становище по съществото на спора. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищецът е търговско дружество, което се явява последен приобретател на имота. Първоначалният съсобственик е бил носител и на учредено в негова полза право на строеж върху същия имот, което право на строеж е ипотекирал пред [фирма] във връзка с получен кредит от банката. Въведено е твърдение, че правото на строеж не е реализирано в срока по чл.67 ЗС и е погасено. Правният интерес на ищеца при такава фактическа обстановка би бил да установи, че придобитият от него имот не е обременен с тежести, тъй като правото на строеж не е реализирано и е погасено по силата на чл.67 ЗС, респ. че не съществува и учредената върху него ипотека. Твърдението за погасяване на правото на строеж поради неупражняването му в петгодишен срок, както изисква чл. 67 ЗС, е било и основното съображение на ищеца, изложено в обстоятелствената част на исковата молба. Към това обстоятелство първоначално е отнесено искане за разваляне на договора за учредяване на право на строеж, което е очевидно несъстоятелно и не съответства на обстоятелствената част на исковата молба, на първо място само поради факта, че ищецът не е страна по договора, на който иска разваляне. С молба от 30.09.2014 г. в срока по чл.214 ГПК ищецът е заявил, че без да променя основанието на иска /твърдението за погасено право на строеж по чл.67 ЗС/ предявява ново искане, а именно да се признае за установено, че ответниците не са носители на правото на строеж, а ответникът [фирма] / привлечен по реда на чл. 228, ал.3 ГПК/- че поради същата причина /погасяване на правото на строеж, обременено с ипотеката/ не притежава такава върху имота. При тези данни първоинстанционният съд приел, че е сезиран с два иска- първоначален- по чл.87, ал.3 ЗЗД и евентуален- отрицателен установителен иск, предявен след изменението и привличането на нов ответник, като счел, че и двете действия са предприети в съответствие с изискванията на процесуалния закон. В резултат след разглеждането им по същество първият иск е отхвърлен, а вторият- уважен, като е прието въз основа на събраните доказателства, че учреденото право на строеж не е реализирано в петгодишния срок по чл.67 ЗС. С оглед на горните данни по правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване следва да се приеме следното: Съгласно чл.214 ГПК не могат едновременно да се изменят и основанието и петитума на иска. Спазването на тези изисквания обаче може да се провери само при редовна първоначална искова молба, в която ясно са очертани както основанието /твърденията за фактическите обстоятелства, които пораждат претенцията/, така и самото искане /петитума/ на исковата молба, а също така само когато заявеният петитум съответства на основанието. Когато исковата молба е неясна, в нея се излагат взаимно противоречиви или дублиращи се твърдения за обстоятелства, на които от страна на ищеца се дава невярна правна квалификация и тя се приема безкритично от съда, а също и когато искането за защита не съответства и не следва от тези обстоятелства, при направено впоследствие изявление, че ищецът предприема изменение на предявения иск или че привлича нов ответник, при такава нередовност на първоначалната искова молба не може да се направи съответна проверка и за това дали действително е налице изменение на иска и дали то съответства на изискванията на процесуалния закон. При подобна фактическа обстановка по-скоро е налице нередовност на исковата молба, която е изправена с последващата молба и въз основа на съдържащите се в двете молби изявления относно основанието и петитума на иска съдът следва да определи с какъв иск е сезиран и какъв е предметът на делото, респективно кои са обстоятелствата, които подлежат на доказване. При такъв подход не е налице процесуално нарушение и ако искът се насочи и срещу нов ответник в условията на чл.228, ал.3 ГПК. Без значение е обстоятелството, че съдът е възприел първоначалната правна квалификация на спора, дадена от ищеца, тъй като той дължи произнасяне и по останалите заявени претенции след тяхното уточняване. В правомощие на съда е също така да определи дали се касае за уточнение на исковата молба или до искане за изменение на иска, като преценката е винаги конкретна. По изложените съображения посочената съдебна практика относно изменението на иска по реда на чл.214 ГПК чрез въвеждане на ново основание в условията на евентуалност- р.№ 223/ 7.01.2014 г. по гр.д.№ 2083/2013 г, на ВКС, ІІ г.о., както и практиката по р.№ 91/ 17.08.2011 г. по т.д.№ 404/ 2010 г. на ВКС, ІІ т.о., според която не е допустимо едновременно привличане на нов ответника и изменение на иска по чл.214 ГПК при така дадените предпоставки се явява неотносима. С оглед на приетото по правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за разглеждане на въззивната жалба по съществото на спора, свързано с разглеждане на предявените искове, произтичащи от твърдението за погасено право на строеж. Приемането за разглеждане и произнасяне и по отрицателните установителни искове е било правилно и не са били налице предпоставки за квалифициране на решението като процесуално недопустимо. Това е така, защото видно още от обстоятелствената част на исковата молба, както и от молбата за т.н. изменение на иска в основата на всички претенции е едно и също обстоятелство, а именно че правото на строеж не е реализирано в петгодишния срок по чл.67 ЗС, от което следва и искането това право да се счита погасено и несъществуващо, както и ипотеката, учредена върху същия имот в полза на [фирма]. Разглеждайки претенцията в нейната логическа цялост, включително и срещу тримата ответници, тъй като се касае за общи за тях факти, съдът е дал цялостен отговор и разрешение на правния спор между страните, като въззивният съд следва да се произнесе по правилността на това решение. Ако се прецени че първоинстанционният съд не е извършил доклад по делото, или че докладът е непълен или неточен, въззивният съд следва да действа съобразно правомощията, разяснени в т.2 от ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователно е становището за допуснато процесуално нарушение, тъй като [фирма] като ответник по спора не била уведомена за предприетото изменение на иска и не е могла да защити успешно интересите си по делото. Действително за законосъобразността на такова процесуално действие като изменение на иска или отстраняване нередовност на исковата молба се съди преди всичко от интересите на ответната страна / аргумент от чл.214, ал.1 ГПК/, но в случая те не са били накърнени. Видно от протокола за съдебното заседание на 30.09.2014 г. е разпоредено на ответника [фирма] да се изпрати препис от исковата молба и от допълващата молбата за т. н. „изменение на иска”, така че ответникът е бил наясно с предмета на спора и е организирал и провел адекватна защита, като е правел доказателствени искания, участвал е при обсъждането на доказателствата по делото и е изразил становището си по съществото на спора, който е концентриран върху въпроса дали и кога сградата е била завършена в груб строеж, в каквато насока са събирани и доказателствата по делото и са изложени доводите и съображенията на страните по делото. При положение, че е налице хипотезата на отстраняване нередовност на исковата молба, не може да се приеме и доводът за недопустимост на изменението на иска, когато се преминава от конститутивен към отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК. В случая след въвеждането на общия факт за погасено право на строеж и на допълнителните специфични обстоятелства- че ищецът е правоприемник на имот, върху който е имало учредено право на строеж- относими към ответниците [фирма] и [фирма] като негови праводатели и обстоятелството за наличие на ипотека върху това право- факт, относим към ответника [фирма], са изведени и съответстващите на тези обстоятелства искания за правна защита- да се отрече чрез предявяване на отрицателни установителни искове съществуването на ограниченото вещно право, респ.на ипотеката върху процесния имот. От страна на ищеца [фирма] и ответника [фирма] се излагат и доводи във връзка със съществото на спора, но на този етап от производството те не могат да бъдат разглеждани от касационната инстанция преди проверка на решението от въззивния съд. Водим от горните съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 2031 от 22.10.2015 г. по гр.д.№ 1800/2015 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част и връща делото за ново разглеждане от същия състав на Апелативен съд- София. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: