О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №497 гр. София, 02.06.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело № 3481 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Яшар – АЯА“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.Д., срещу въззивно решение №16 от 28.06.2021г., постановено по в.гр.д.№82/2021г. на Окръжен съд - Кърджали, с което след частична отмяна на решение от 15.03.2021г. по гр.д.№996/2020г. на Районен съд - Кърджали, е уважен предявения от Х. Ю. М. срещу „Яшар – АЯА“ ЕООД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и е потвърдено първоинстанционното решение в останалите части за уважаване на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ, чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Х. Ю. М., чрез процесуален представител адв. Д., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира следното: С въззивното решение е след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявения от Х. Ю. М. срещу „Яшар – АЯА“ ЕООД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяната на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед № 1/27.08.2020г. на управителя на „Яшар – АЯА“ ЕООД и е потвърдено първоинстанционното решение в останалите части за уважаване на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ за допусната поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на Х. Ю. М. за прекратяване на трудовото правоотношение с „Яшар – АЯА“ ЕООД, като вместо вписаното на 27.08.2020г. по чл.330, ал.2 т.6 КТ, да се чете „чл.327, ал.1 т.2 КТ по едностранно изявление от 27.08.2020г. на Х. Ю. М., достигнало до „Яшар – АЯА“ ЕООД., чрез управителя на 28.08.2020г., както и за уважаване на исковете с правно основание чл.221, ал.1 КТ, чл.128, т.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно на приложеното от работодателя основание за уволнение – дисциплинарно уволнение, тъй като трудовото правоотношение е прекратено от служителя без предизвестие по реда на чл.327 ал.1 т.2 КТ. Въззивният съд е изложил съображения, че не изследва законосъобразното провеждане на дисциплинарното производство и налагането на наказание, тъй като приема, че сключеният между страните трудов договор е прекратен, преди издаването и връчването на уволнителната дисциплинарна заповед, на друго различно, конкуриращо основание от дисциплинарно уволнение, а именно по реда на чл.327 ал.1 т.2 КТ, което само по себе си прави издадената уволнителна заповед незаконосъобразна. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав не намира обжалваното решение да е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. Становището на жалбоподателя за очевидна неправилност е несъстоятелно. Според касатора очевидната неправилност на въззивното решение в случая е налице „поради обстоятелството, че не са налице предпоставките на използваното от работникса прекратително основание и ищцата незаконосъобразно е упражнила правото си да прекрати трудовия договор“. Както е приел въззивния съд отправеното от служителката-ищца, на 27.08.2020г., връчено на управителя на ответното дружество на 28.08.2020г., изявление, за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1 т.2 КТ, е породило правното си действие и конститутивен ефект, и е прекратило сключения между страните трудов договор № 3/06.08.2011г. Въззивният съд е изложил съображения, че това е така, тъй като изявлението на ищеца за прекратяване на трудовия договор е достигнало първо във времето до работодателя ответник. Съгласно чл.327 ал.1 т.2 от КТ, за осъществяване на основанието е достатъчно работникът или служителят да отправи писмено волеизявление за прекратяване на трудовия договор, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс. Осъщественото прекратяване на трудовия договор от страна на ищеца по реда на чл.327 ал.1 т.2 от КТ, изключва правото на работодателя повторно да прекрати трудовия договор между тях, тъй като това вече е било сторено. Трудовият договор се прекратява с достигане, респ. получаване, на едностранното изявление до работодателя по аргумент на чл.335 ал.2 т.3 от КТ, а именно на 28.08.2020г. Отбелязано е, че съгласно разпоредбата на чл.195 ал.3 КТ, дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. /Решение № 67 от 16.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2635/2018 г., III г. о., ГК на ВКС/. Посочено е от съда, че това е така, но само в случай, че трудовият договор не е прекратен преди това на друго основание, какъвто е настоящият случай. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението въпроси: 1“При предявени два иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.4 КТ, обективно съединени в съотношение на обуславящ към обусловен, допустимо ли е съдът да приеме, че трудовото правоотношение е прекратено едновременно на две различни и конкуриращи се основания – чл.327, ал.1, т.2 и т.11 КТ и чл.330, ал.2, т.6 КТ?“; 2“Допустимо ли е съдът да отмени дисциплинарното уволнение по чл.330, ал.2, т.6 КТ като незаконно, след като е приел, че преди издаване на уволнителната заповед, трудовото правоотношение е било прекратено едностранно от работника на основание чл.327, ал.1, т.2 и т.11 КТ?“. Първият от поставените от касатора въпроси не осъществява общо оснодвание за допускане на касационно обжалване, тъй като предпоставя в себе си въззивният съд да е приел, че: трудовото правоотношение е прекратено едновременно на две различни и конкуриращи се основания. Въззивният съд не е направил такива изводи, а е приел дисциплинарното уволнение за незаконно поради това, че е наложено след като трудовото правоотношение вече е било прекратено. По втория от поставените въпроси касаторът само е посочил основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 КТ, но не е посочил задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в противоречие с които счита, че е даденото от въззивния съд разрешение на поставения втори въпрос. Съдебната защита срещу незаконно уволнение се изразява в упражняване на правото на искове по чл.344, ал.1, т.1-4 КТ. В общия смисъл на понятието „незаконно уволнение“ се включват всички възможни пороци на уволнението - решение по гр.д.№2967/2002г. на ВКС, ІІІг.о. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК, вр. чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направентие разноски за касационното производство в размер на сумата 1920лв. – адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №16 от 28.06.2021г., постановено по в.гр.д.№82/2021г. на Окръжен съд – Кърджали. ОСЪЖДА Яшар – АЯА“ ЕООД, ЕИК 818049315 да заплати на Х. Ю. М., ЕГН [ЕГН] сумата 1920лв. – разноски по делото. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: