Р Е Ш Е Н И Е   № 214   София, 17.03.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 09 март две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 361 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 488/09 от 09.06.2009г. е допуснато касационно обжалване на решение № 258/01.09.2008г., постановено по гр.д. № 663/2007г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 262/04.04.2007г. на РС-Р. по гр.д. № 1967/2006г. и вместо това е отхвърлен иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, предявен от касаторката Я. К. П. да се признае за установено по отношение на О. с. з. и гори гр. Р., че наследници на К. И. Б. починал на 26.03.1997г. притежават правото на възстанвяване на собствеността върху нива от 4,1 дка в м. “Ч”, нива от 7,2 дка в м. “Б” и нива от 23 дка в м. “Ч” и трите в землището на с. Г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 12, ал.2 от ЗСПЗЗ, допуснати съществени процесуални нарушения поради това, че съдът не е изградил изводите си върху допустими писмени доказателства и н необоснованост.. Ответниците по касация О. с. “З” гр. Р. и О. Р. не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Благоевградски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. По делото е установено следното: Ищцата е една от наследниците на К. И. Б. , починал на 26.03.1997г., а той е единствен наследник на И. Г. Б. , починал на 22.12.1937г. В емлячния регистър от 1948г. трите процесни ниви: от 4,1 дка в м. “Ч”, нива от 7,2 дка в м. “Б” и нива от 23 дка в м. “Ч” и трите в землището на с. Г. не са записани по партидата на прекия наследодател. Две от тях обаче фигурират в опис-декларацията му за влизане в ТКЗС от 15.10.1957г. – по т.3 нива от 7,2 дка в м. “Б” и по т.6 - нива от 23 дка в м. “Ч”. За тези имоти, ОСЗГ е удостоверила, че не са заявени за възстановяване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че представените писмени доказателства – опис-декларации за влизане в ТКЗС и записване в емлячния регистър от 1949г. не са годни да установят правото на собственост на наследодателя, а гласни доказателства са недопустими, съобразно действащата редакция на чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ /ДВ бр. ДВ бр. 13/2007г./. Повдигнатите правни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК е визираните в чл. 12, ал.2 от ЗСПЗЗ писмени доказателства като опис-декларации за влизане в ТКЗС, записвания в емлячните регистри годни доказателства ли са за установяване правото на възстановяване на собствеността.и може ли да се обсъждат гласни доказателства наред с писмените доказателства. Поставен е и процесуалния въпрос в исковото производство по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ допустим ли е облекчения ред за доказване на правото на собственост, с оглед признаване правото на възстановяването му. След изменението на нормата на чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ в редакцията от ДВ бр. 13/09.02.2007г., която се прилага и във висящите производства по този текст, писмените декларации и/ или свидетелските показания не могат да бъдат доказателства за установяване правото на собственост. Със същото изменение е отпаднала и ал.3 на чл. 12 от ЗСПЗЗ, допускаща правото на собственост да се доказва с писмени декларации от заявителя с нотариална заверка на подписа. По делото обаче не е била представена декларация по отменения чл. 12, ал.3 от ЗСПЗЗ, а опис-декларация за влизане на наследодателя в ТКЗС. Въззивният съд неправилно е приложил нормата на чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ в последната й редакция, като е приел, че опис-декларациите за влизане в ТКЗС не са годни доказателства за установяване правото на собственост в производството по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ. В нормата на чл. 12, ал.2 от ЗСПЗЗ неизчерпателно са изброени писмените доказателства, които в производството пред ПК /сега ОСЗГ/ и пред съда в производството по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ са годни да установят правото на собственост към момента на обобществяване на земята с оглед признаване правото на възстановяване. Между изрично изброените документи е и молбата-декларация за членство в ТКЗС, какъвто документ е представен по делото. Законодателят е допуснал изрично облекчено доказване правото на собственост към минал момент с писмени доказателства индициращи притежание на това право, отчитайки обществените отношения към същия момент и трудностите за намиране на доказателства, предвид изминалия период от време от тогава и изключването на земеделските земи от гражданския оборот за десетилетия. Тази норма е отклонение от общото правило за доказване правото на собственост с писмени доказателства в определена форма, която е за действителност, но тъй като е специална процесуална норма, съдът е обвързан с нея. Като не се е съобразил с изричното и съдържание, въззивният съд е постановил неправилно решение за двата имота, посочени в опис-декларацията – по т.3 нива от 7,2 дка в м. “Б” и по т.6 - нива от 23 дка в м. “Ч”.в землището на с. Г., община Р.. За тези два имота следва да се отмени решението и предвид това, че не се налага събиране на нови доказателства, следва спора да се реши по същество, като се признае правото на възстановяване. За имотът от 4,1 дка в м. “Ч” не се представят писмени доказателства, защото той не фигурира нито в двете опис-декларации за членство в ТКЗС, нито по партидата от емлячния регистър от 1948г., поради което за него решението, с което иска е отхвърлен следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решение № 258/01.09.2008г., постановено по гр.д. № 663/2007г. на Благоевградски окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 262/04.04.2007г. на РС-Р. по гр.д. № 1967/2006г. и вместо това е отхвърлен иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, предявен от Я. К. П. да се признае за установено по отношение на О. с. з. и гори гр. Р., че наследници на К. И. Б. починал на 26.03.1997г. притежават правото на възстановяване на собствеността върху нива от 7,2 дка в м. “Б” и нива от 23 дка в м. “Ч”, двата в землището на с. Г. и вместо това постановява: ПРИЗНАВА за установено по отношение на О. с. “З” гр. Р. при участието на О. Р. , че наследниците на К. И. Б. починал на 26.03.1997г. притежават правото на възстановяване на собствеността върху нива от 7,2 дка в м. “Б” ІV категория при граници: път, дере, В. Т. и нива от 23 дка в м. “Ч”ІV категория при граници Н. Т. и К. С. находящи се в землището на с. Г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 258/01.09.2008г., постановено по гр.д. № 663/2007г. на Благоевградски окръжен съд в останалата част.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: