Р Е Ш Е Н И Е № 69 гр. София, 01 април 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети март ....две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. ЦЕКОВА в присъствието на прокурора Р. КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно наказателно дело № 69 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на ЧНД № 568/2010 г. на К. районен съд, отмяна на постановеното по него определение от 02.11.2010 г. за групиране наказанията на осъдения Т. Б. Й. на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК и прекратяване на производството. С посоченото определение, влязло в сила на 18.11.2010 г., Карловският районен съд е определил общо наказание на Т. Б. Й. на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК по НОХД № 1732/07 г. и НОХД № 113/10 г. в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, като е приспаднал изтърпяното наказание по НОХД № 1732/07 г., както и предварителното задържане по НОХД № 113/10 г. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, се изтъква довод за нарушение на материалния закон. Деянията по посочените присъди не са били в съотношение на съвкупност, а в рецидив, като неправилно и в противоречие с ТР № 79/83 та ОСНК районният съд е съобразявал датата на влизане в сила на определението за замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода по НОХД № 1732/07 г., вместо тази на влизане на присъдата в сила – 12.12.2007 г. Иска се отмяна на определението и прекратяване на производството по ЧНД № 568/10 г. на К. районен съд. Осъденият се явява лично в с. з. пред ВКС и чрез служебният си защитник изразява позиция за неоснователност на искането, тъй като не е в негов интерес. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, намира същото за допустимо и разгледано по същество за ОСНОВАТЕЛНО. Групирането на наложените на осъдения Т. Б. Й. наказания по влезлите в сила присъди по НОХД № 1732/07. и НОХД № 113/10 г. е било извършено в нарушение на чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК и изискванията на ТР № 79/83 г. на ОСНК на ВС. Видно е от материалите по делото, че с протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1732/07 г., влязло в сила на 12.12.2007 г., на Й. е било наложено наказание пробация за деяние, извършено на 29.08.2007 г. С определение № 130/15.12.2009 г. по ЧНД № 564/09 г., влязло в сила на 22.12.2009 г., това наказание е било заменено частично с лишаване от свобода за срок от 1 година, 3 месеца и 6 дни. Същевременно, деянието по НОХД № 113/10 г. е било извършено на 01.12.2009 г., за което му е било наложено наказание 1 година и 6 месеца, а присъдата е влязла в сила на 16.06.2010 г. Очевидно е при това положение, че за да групира наказанията по тези дела РС е отчитал датата на влизане в сила на замяната на пробацията с лишаване от свобода, а не тази на влизане в сила на присъдата по НОХД № 1732/07 г., макар по този въпрос да не е изложил конкретни мотиви. Възприето разрешение е неправилно, защото не съответства на обвързващите предписания на ТР № 79/83 г. на ОСНК на ВС, съобразно които преценката дали едно лице е осъждано на лишаване от свобода се извършва не въз основа на данните за наложеното с присъдата наказание, а за фактически изтърпяното, с което то е било заменено, респ. с лишаване от свобода. В този аспект лицето се счита за осъдено на лишаване от свобода, считано от влизане на присъдата в сила, независимо, че с нея е наложено друго наказание, което впоследствие е заменено с лишаване от свобода. Вярно е, че посоченото ТР е по повод наказанията „поправителен труд” и „задължително заселване”, които понастоящем не съществуват като самостоятелни наказания по чл. 37 от НК. Доколкото обаче тяхната отмяна е синхронизирана с въвеждането на новия вид наказание „пробация”, то правната логика, застъпена в ТР № 79/83 г. на ОСНК е приложима и при замяна на пробация с лишаване от свобода по реда на чл. 451 и сл. от НПК, вр. чл. 43а, т. 2 от НПК, какъвто е настоящия случай. При това положение, след като присъдата по НОХД № 1732/07 г. е влязла в сила на 12.12.2007 г., а деянието по НОХД № 113/10 г. е било извършено на 01.12.2009 г., то отсъстват предпоставките по чл. 25, вр. 23 от НК. Деянията по тези присъди са в съотношение на рецидив помежду си, а не в съвкупност, като такова е положението и относно деянието по НОХД № 1558/06 г. Съответно, като отсъстват условията за групиране на наложени на осъдения Й. наказания по влезли в сила присъди след отмяната на определението по ЧНД № 568/10 г. на К. районен съд се налага производството да бъде прекратено. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НЧД № 568/2010 г. на К. районен съд, като ОТМЕНЯВА изцяло постановеното по него определение от 02.11.2010 г. и прекратява производството по същото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: