Р Е Ш Е Н И Е № 42 София, 14 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 3017 по описа за 2011 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия К. Р. К. против решение на Апелативния съд-гр.Велико Търново, постановено по внохд № 268/11 г, с която се възразява наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК с искане за намаляване на наказанието. Пред ВКС защитникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Подсъдимият, редовно призован, не взема лично участие в касационното производство. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основание за изменение на оспорения съдебен акт. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 115/11 г. Окръжният съд-гр.Габрово осъдил подс.К. на основание чл.354а, ал.2, във връзка с ал.1, чл.26, ал.1, чл.54 и чл.58а, ал.1 НК на 4 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, както и на глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл.59 НК е приспаднато времето през което подсъдимият е бил задържан под стража – от 19.11.2010 г. до 03.02.2011 г., както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение домашен арест – считано от 03.02.2011 г. до привеждане на присъдата в изпълнение. На основание чл.354а, ал.6 НК предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. С решение № 262 от 21.10.2011 г., постановено по внохд № 268/11 г., образувано по протест на прокурора и жалба на подсъдимия, ВТАС потвърдил посочената присъда на ГОС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна и съображенията за това са следните: Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава 27 НПК, в частност – по чл.371, т.2 НПК, поради което наказанието на подс.К. е определено при условията на чл.373, ал.2, във връзка с чл.58а НК – чл.58а, ал.1 и чл.54 НК. Жалбоподателят иска намаляване на наказанията с приложението на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55 НК, като претендира да са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, а именно – чисто съдебно минало; признанията, направени на досъдебното производство; добрите характеристични данни; критично отношение и маловръстното му дете, за което следва да полага необходимите грижи. Защитата на подс.К. заявява, че липсват отегчаващи отговорността обстоятелства и неправилно решаващият съд е ценил като такова количеството на наркотичните вещества. Всички обстоятелства, които, според подсъдимия, смекчават отговорността му, са били на вниманието на въззивния съд, не са пренебрегнати, като на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства същият съд е оценил количеството на наркотичните вещества – предмет на инкриминираното престъпление. Съгласно указанията, дадени от ОСНК на ВКС с т.7 на Тълкувателно решение № 1/2009 г., признанието на подсъдимия на досъдебното производство, би могло да се третира като смекчаващо обстоятелство, включително и в пределите на отговорността по чл.55 НК, ако то е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител, а не е следствие от ефективната дейност на компетентните органи. При пределите на настоящото производство, ясно очертани от фактическото и юридическо обвинение, формулирано с обвинителния акт, данните от досъдебното производство не дават основание да се приеме, че приносът, в посочения смисъл, на направените от подсъдимия признания още на досъдебното производство, е толкова съществен и своевременен, колкото се претендира от защитата му. Очевидно е, че началото на досъдебното производство е поставено с извършването на редица процесуално-следствени действия – обиск, претърсване и изземване (л.55,62,67), при които е установен предмета на инкриминираното престъпление. Иначе казано, престъпното посегателство и неговия извършител са установени, не поначало от направените от подсъдимия признания, а от ефективната дейност на органите на МВР. Чистото съдебно минало на подс.К. е съобразено и оценено адекватно на обективното му значение. По идентичен начин стоят нещата и с критичното отношение, респ. заявеното разкаяние от страна на подсъдимия. Обстоятелството, че подс.К. е станал баща и има маловръстно дете, най-напред е следвало да бъде оценено от него. Не само защото придобиването на доходи от дейност, идентична с коментираната по делото, съставлява по същество придобиване на доходи от престъпна дейност, но и защото със същата дейност се засягат съществено интересите на множество други физически лица – една част от които - пряко, а друга част, някои от които несъмнено и родители - косвено, понасят последиците от употребата на наркотични вещества - спрямо физическото и психическо здраве. Що се отнася до добрите характеристични данни, ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че такива данни произтичат и от конкретно извършеното от подсъдимия престъпление, които в настоящият случай не са с положителен знак. При индивидуализацията на наказанията съдът по същество не е допуснал нарушение на чл.56 НК. Съставомерен признак на инкримираното престъпление са големите размери, пряко изводими от съответността на стойността на предмета на престъплението на минималната работна заплата за страната ни, към съответния период на извършване на престъплението, поради което ВТАС не е имал пречки да цени количеството на инкриминираното наркотично вещество като отегчаващо обстоятелство. При тези съображения, ВКС не установи наличието на условия за приложението на чл.55, във връзка с чл.58а, ал.4 НК. Отделно от това, в пределите на чл.54 НК, липсват основания за намаляване на наказанията лишаване от свобода и глоба. Наложените наказания по вид, размер (близък до предвидения в закона минимум) и начин на изтърпяване са справедливи и способстват постигането на целите, както в личен, така и в генерален план. Водим от изложеното на основание чл.354, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 262 от 21.10.2011 г., постановено по внохд № 268/11 г. на Апелативния съд – гр. Велико Търново. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: