3 Р Е Ш Е Н И Е № 108 С. 30.04.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 23 април две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1949/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на [фирма] [населено място], представлявано от управителя А. М. Ф., чрез пълномощника адв. Т. Иванова, за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 1680 от 22.12.2011г. по гр.д. № 906/2011г. на Варненския окръжен съд, г.о., Х с-в, с което е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключеният между К. Д. Р. от [населено място] и [фирма] предварителен договор от 01.06.2006г. за покупко-продажба на недвижим имот. Ответникът по молбата К. Д. Р. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Д. Д., изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Претендира разноските по делото. ВКС намира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е започнал да тече от подаването на молба вх. № 23503/23.07.2012г. за издаване на копия от документите по делото. Молбата за отмяна е подадена на 23.10.2012г. За да се произнесе по основателността на молбата ВКС, трето г. о. взе предвид следното: Искането за отмяна на влязлото в сила решение е мотивирано с доводи за нарушение на правилата за призоваване на търговци, визирани в чл. 50, ал. 2 и ал. 4 ГПК. Молителят счита, че не е било удостоверено ответникът да е напуснал адреса, при което е следвало призоваването за с.з. на 16.12.2011г. и връчването на уведомлението за постановеното решение да се извърши чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, а при неявяване на ответника в съдебно заседание съдът да приеме, че призоваването му е редовно при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК, така както е постъпил съдът при връчване на препис от исковата молба и доказателствата. ВКС намира молбата за отмяна за неоснователна поради следните съображения: Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. първо ГПК за отмяна на влязло в сила решение е приложимо, когато страната не е могла да осъществи защитата си по делото поради лишаването й от възможност да участва в делото вследствие нарушаване на съответните правила. В случая препис от исковата молба с приложенията е изпратен на адреса на дружеството съобразно актуалното към този момент вписване на седалището и адреса на управление – [населено място], район К. село, [жк], [улица], [жилищен адрес]. Адресът е бил посетен от съдебния призовкар на четири дати, посочени в съобщението, но то не е могло да бъде връчено поради липса на данни от живеещите в блока за наличието на такава фирма. Посочени са и имената и апартаментите на далите тези сведения съседи. Нов опит за връчване е извършен след около месец със същите данни – съседите от етажа не знаят за наличието на такава фирма. Поради това на 07.09.2011г. призоваването е извършено чрез залепване на уведомление на 4 ет. до асансьорите. По нататъшните съдопроизводствени действия са извършени при прилагането на чл. 50, ал. 2 ГПК. Така извършеното призоваване не е в нарушение на разпоредбата на чл. 50 ГПК. Нещо повече. Въпреки, че съдът е имал данни за промяна на адреса на дружеството, е извършил призоваването чрез залепване на уведомление на основание чл. 50, ал. 4 ГПК, което се прилага когато адресът на управление не е променен, а само липсва достъп до канцеларията или никое от лицата по чл. 50, ал. 3 предл. първо ГПК не се съгласи да приеме съобщението. Когато страна - юридическо лице, промени адреса си на управление, а новият не е вписан в търговския регистър, приложим е редът по чл. 50, ал. 2 ГПК. В изложения смисъл е постоянната практика на ВКС по прилагането на чл. 50, ал. 2 и 4 ГПК – определение № 678/15.11.2012г. по ч.т.д. № 668/2012г. І т.о. ВКС, определение № 185/10.03.2011г. по ч.т.д. № 167/2011г. І т.о. ВКС, решение № 36/06.07.2010г. по т.д. № 262/2010г. ІІ т.о. ВКС, решение № 546/13.01.2012г. по гр.д. № 508/2011г. ІV г.о. ВКС. Освен това съгласно чл. 50, ал. 4 ГПК дори и в тази хипотеза, второ уведомление не се залепва. От изложеното е видно, че не са нарушени правилата на чл. 50 ГПК за призоваване на молителя, поради което молбата за отмяна е неоснователна. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Ответникът е поискал присъждане на разноските по делото, но не е представил доказателства за направени разноски пред ВКС, поради което такива не се присъждат. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] [населено място], представляван от управителя А. М. Ф., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 1680 от 22.12.2011г. по гр.д. № 906/2011г. на Варненския окръжен съд, г.о., Х с-в. Председател: Членове: