4 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1092/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е №337 гр.София, 16 юли 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1092/2012 година Производството пред ВКС е образувано по искане,направено чрез защитника на М. Б. Б.,за възобновяване на внохд № 363/2011 год. на Добричкия окръжен съд,отмяна на постановеното по това дело решение № 177 от 4.ХІ.2011 год.,след което или Б. да бъде оправдана,или делото да се върне на окръжния съд за ново разглеждане.В искането са изложени доводи,които защитникът е отнесъл към касационните основания по чл. 348,ал.1,т.1 и 2 НПК. В съдебно заседание искането се поддържа от упълномощен защитник на Б.. Представителят на ВКПр не намира за основателни доводите против правилността на атакувания въззивен акт и заключението му е за оставяне на искането без уважение. ВКС установи: С присъда № 20 от 15.VІ.2011 год. по нохд № 283/2009 год. на Добричкия районен съд М. Б. Б. е призната за виновна в това,че за времето от 5.VІІ.2003 год. до 23.І.2004 год. в гр.Добрич неправомерно,без да запази правата на заложния кредитор-„Интернешънъл Асет Банк”АД,Добрич-се е разпоредила с обременени с особен залог движими вещи на обща стойност 22 400 лв.,представляващи големи размери,за което и на основание чл. 206,ал.3 във вр. с ал.2 и чл. 26 НК е наказана при условията на чл. 55,ал.1,т.1 НК с 2 години лишаване от свобода,отложени от изтърпяване за срок от 3 години,както и с лишаване от правото да заема държавна или обществена длъжност,свързана със съставяне и боравене с документи,и да упражнява професия или дейност,свързана с боравене с документи и стоково-материални ценности за срок от 3 години.В полза на горепосочената банка е присъдено обезщетение за причинената й имуществена вреда в размер на 13 000 лв. С решението по делото,чието възобновяване се иска,първоинстанционната присъда е потвърдена. Искането за възобновяване е неоснователно. За да поддържа,че с осъждането на Б. е допуснато и нарушение на материалния закон,и съществено процесуално нарушение-последното,изразяващо се в необсъждането на доказателства-защитникът твърди,че движимите вещи,с които осъдената се е разпоредила и така е осъществила /основния/състав на чл. 206,ал.1 НК,не са били заложени.Твърдението се основава,първо, на чл. 27,ал.3 от Закона за особените залози /ЗОЗ/ и на чл. 9,ал.4,т.1 от Правилника за устройството и дейността на Централния регистър за особените залози /ПУДЦРОЗ/,предвиждащи специален ред за отбелязване на настъпили промени в обстоятелствата,при които е бил учреден особения залог.И тъй като такива промени са настъпили- сключения между Б. и банката договор от 15.V.2002 год. за предоставяне на представляваното от Б. дружество на кредитна линия за оборотни средства в размер на 30 000 лв.,за обезпечаването на което задължение е бил учреден в полза на кредитора особения залог върху инкриминираните вещи,е бил изменен с анекс от 18.ІІ.с.г.,с който кредита е бил увеличен на 50 000 лв.,а с последващ анекс от 15.ІV.2003 год. кредитната линия за оборотни средства е била преоформена в кредит за оборотни средства,което преоформяне се наложило поради необслужване от Б. на дълга й-но не са били вписани по реда,посочен в цитираните ЗОЗ и ПУДЦРОЗ,то Б. вече нямала задълженията,произтичащи от учредения в полза на банката особен залог.Възражението за незаконосъобразност с посочения довод е неоснователно,тъй като вписването изобщо няма отношение към действието на договора за особен залог спрямо страните по него, правата и задълженията на които възникват със сключването му и се прекратяват с отпадането на основанията,които са го наложили.Възражението,че Б. не се е разпоредила със заложените вещи без знанието и съгласието на заложния кредитор се основава,на второ място,с нейното твърдение,че продадените вещи не били заложените,а други като тях,които Б. впоследствие била придобила.Това възражение,направено не за първи път пред касационната инстанция, е обсъждано и мотивирано отхвърляно и от двете предходни инстанции.Не е установено Б. да е придобивала по какъвто и да било способ вещи като заложените,част от които в инкриминирания период е продала на В.В.,който пък ги препродал на съпруга на Б. К.Б..Ако е твърдяла наличието на такова придобиване Б. е следвало да го подкрепи с доказателства,а ако не е могла да се снабди с установяващи твърдяните факти доказателствени материали,да поиска това да бъде сторено от съда и дори още от органите на досъдебното разследване,данни за каквато процесуална дейност от страна на обвинената и подсъдима няма . С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 във вр. с чл. 426 НПК,ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на М. Б. Б. за възобновяване на внохд № 363/2011 год. на Добричкия окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/