Р Е Ш Е Н И Е № 76 София, 11.04.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Петър Долапчиев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 240 по описа за 2019 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Б. Л. С., чрез адвокат П. Н., за възобновяване на в.н.о.х.д. № 473/ 2018 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, ІІІ състав и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В искането са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при оценката и анализа на доказателствата, което е довело до неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. В съдебно заседание осъденият Б. Л. С. и неговият защитник адвокат П. Н. поддържат искането за възобновяване по изложените в него съображения. За процесуални нарушения сочат отказът за назначаване на нова експертиза за определяне на ръста на дееца, заснет от охранителна камера в търговския обект при грабежа и нарушения в извършеното разпознаване. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване е неоснователно, защото не са допуснати сочените в него нарушения, а наказанието е справедливо определено. Върховният касационен съд, след като обсъди искането на осъдения, развитите в съдебно заседание съображения на процесуалните страни и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на делото, намира следното: С присъда № 295 от 29.11.2017 г. по н.о.х.д. № 1156/ 2017 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, ХХХ състав признал осъдения Б. Л. С. за виновен в това, че на 11.02.2016г., около 20.43ч., в [населено място], [улица], № **, в супермаркет „Р.“, в условията на опасен рецидив и при продължавано престъпление с две отделни деяния отнел чужди движими вещи – пари, на обща сума от 903 лева, от владението на М. Н. В. и А. Н. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплашване – насочил е неустановен по делото пистолет, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от четири години лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 2, б. "б" от ЗИНЗС и приспаднал задържането с мярка за неотклонение домашен арест. В полза на гражданските ищци били присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на 4 000 лева за М. Н. В., в размер на 3 000 лева за А. Н. Д., както и обезщетение за имуществени вреди на З. Б. И. в размер на 903 лева. В тежест на осъдения били възложени разноски по делото. С решение № 220 от 06.06.2018 г. по в.н.о.х.д. № 473/ 2018 г. Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, ІІІ състав изменил първоинстанционната присъда в частта за разноските и го потвърдил в останалата му част. Осъденият Б. Л. С. пропуснал срока за обжалване на въззивното решение по касационен ред. Присъдата влязла в сила на 18.07.2018 г. Постъпилото по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК искане от осъдения Б. Л. С. е процесуално допустимо, направено в законовия шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила и от правно легитимно лице. Разгледано по същество искането за възобновяване е частично основателно, макар и не по изложените в него съображения. Осъденият твърди, че отказът на първоинстанционния съд да допусне нова експертиза за определяне на ръста на дееца, заснет от охранителна камера над касите в магазина, представлява съществено процесуално нарушение. За да се окачестви едно процесуално нарушение като съществено, следва да се прецени дали то накърнява процесуалните права на осъдения или някоя друга страна в процеса (арг. от чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК), или води до последици от предвидените в чл. 348, ал. 3, т. 2-4 от НПК. Осъденият сочи като нарушение процесуално действие, с което се отказва събиране на доказателства. Не всеки отказ да се удовлетвори доказателствено искане представлява съществено процесуално нарушение, а само неоснователният отказ, с който се препятства установяването на обективната истина по делото (чл. 13 от НПК). В случая, съдилищата са изградили правните изводи за авторството на деянието въз основа на надлежно проверени от тях и приобщени по делото доказателства. Обсъдили са свидетелските показания, като са изложили аргументи кои от тях кредитират и защо отхвърлят други като недостоверни да изградят алиби на осъдения С.. Съдилищата са приели показанията на двете касиерки в магазина (свид. М. В. и свид. А. Д.) за достатъчни да разкрият самоличността на дееца, разпознавайки го по фотоснимки, след категоричния отказ на осъдения лично да участва в процесуално-следствените действия. Градският съд е намерил събраните доказателства за убедителни да разкрият извършеното престъпление и съпричастността на осъдения в него. Затова и доказателственият обем не страда от неизяснени факти и обстоятелства, които да бъдат попълнени с предложените от защитата нови експертни изследвания, след като техническите експертизи не дали заключение за личността на нападателя. Отличителният белег, на който защитата се позовава – високият ръст на осъдения Б. С., е заявен в разпитите на свидетелите-очевидци и не компрометира достоверността на техните показания. Извършеното по делото разпознаване по фотоснимки дори е способствало за пренебрегване на тази особеност на осъдения, която би се явила непреодолима при разпознаване на живо, където освен по лицеви черти сходството следва да бъде налично и спрямо високия ръст на всички предявени за разпознаване лица. Освен всичко изложено, доказателственото искане не е било подновено с въззивната жалба или в съдебно заседание пред въззивната инстанция, което свидетелства за промяна в позицията на осъдения при отстояване на защитните интереси. По тези съображения касационната инстанция не намери отхвърленото искане за основателно да наложи възобновяване на приключилото производство и връщане на делото за доказателствено попълнение, поради съмнение в правотата на доказателствените и правните изводи на съдилищата. Несъстоятелно е и възражението за нарушение на процесуалните правила, по които са проведени разпознаванията. Както първоинстанционният, така и въззивният съд подробно са обсъдили възраженията на осъдения и са приели наличието на сходство между предявените за разпознаване лица, както и изложените в предварителните разпити на разпознаващите свидетелки особености на дееца. Нормата на чл. 171, ал. 2 от НПК поставя като изискване предявените за разпознаване лица да бъдат най-малко четири, както и да бъдат сходни по външност, т.е. – да не се различават драстично един от друг така, че необичайните черти от лицето, ръста, цвета на кожата или други белези (рани, татуировки, ампутирани крайници и т.н.) само на един от разпознаваните да бъдат решаващи за целенасочения избор на разпознаващия, като по този начин се създаде неверен резултат от проведеното процесуално действие. Не е необходимо разследващият орган да търси допълнителни сходства, като например предявените за разпознаване лица да са родени на една и съща дата и месец, дори и в една година, както се е случило по делото, тъй като законът не поставя подобни изисквания. В искането за възобновяване не се съдържат доводи за нарушение на материалния закон. Правната квалификация на деянието обаче е незаконосъобразна. Грабежът не е извършен при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК. Приетите от съдилищата факти по делото сочат, че с две отделни действия деецът Б. С. последователно взел банкнотите от първата и от втората магазинни каси, които му подали касиерките под страх от насоченото към тях оръжие. Действия на дееца представляват едно деяние, а не две отделни деяния, както неправилно са описани с обвинителния акт и безкритично са възприети от съдилищата. Според изложената по делото фактическа обстановка действията на осъдения са извършено по едно и също време (в 20.43 ч.) и на едно и също място – магазин „Р.“ на [улица], № ** в столицата. Пострадалите от грабежа касиерки били заедно на местопрестъплението. Отнетата от дееца парична сума от втората каса непосредствено следва отнемането на парите от първата каса. Следователно – решението на субекта на престъпление да извърши второто отнемане (паричната сума от 738 лева) е взето по време на осъществяване на първото отнемане (от 165 лева) или незабавно след довършването му. При така приетите от съдилищата факти и логично налагащи се изводи, касационната инстанция счита осъщественият на 11.02.2016 г. грабеж за единно деяние, а не за две отделни и самостоятелни деяния, неправилно включени с присъдата в състава на продължавано престъпление. Не са налице предпоставките по чл. 26, ал. 1 от НК и защото липсва необходимата обособеност на отделните деяния от непродължителни периоди от време. Допуснатата грешка вероятно се дължи на неправилното разбиране, че след като двете парични суми се отнемат от различни лица то и деянията са две отделни и извършени при условията на чл. 26 от НК. Недопустимо са смесени понятията „действие“ и „деяние“, макар всяко общественоопасно деяние се състои от едно или повече отделни действия (телодвижения, постъпки) или въздържане от активни действия. Допуснатото нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК касационната инстанция счете за наложително да отстрани, като преквалифицира деянието чрез прилагане на закон за същото наказуемо престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и оправдае осъдения С. да е осъществил грабежа при условията на продължавано престъпление по чл. 26 от НК. Това налага възобновяване на приключилото наказателно производство, за да бъде изменено въззивното решение. Касационният съд намери за процесуално излишни действията на Софийския градски съд, който оправдал осъдения Б. С. за част от изброените номера на съдебни дела включени в опасния рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. Подсъдимият следва да бъде оправдан за онези признаци от състава на престъплението, които се окажат несъставомерни. По конкретния казус всички признаци от състава по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК са реализирани. Когато неправилно в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени номера на наказателни дела, за които съдът прецени, че не реализират признака опасен рецидив, съображенията за това следва да изложи в мотивите на съдебния акт. Мястото на предходните осъждания не е в диспозитива на присъдата, освен с приложението на особени институти като тези по чл. 23-25, чл. 68, чл. 70-73 от НК и др. Всички съдимости, които не допринасят за реализиране на квалифициращия признак, следва да бъдат част от правните изводи в съдебния акт, както е сторено, но не и повторно да се описват накрая в диспозитива на присъдата, защото не са част от правната квалификация на престъплението и няма изискване по чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК. Предприетото с присъдата оправдаване на Б. С. няма правни последици, защото първоинстаницонният съд няма правомощия да ревизира извършени престъпления в миналото, чийто съдебни актове са влезли в сила. Искането на осъдения Б. С. за възобновяване на делото не съдържа доводи и за последния от наведените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наказанието е справедливо отсъдено. Конкретният размер от четири години лишаване от свобода е съобразен с обществената опасност на извършения грабеж и с личността на дееца, като влошеното здравословно състояние на осъдения С. е преценено като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, наложило определяне на санкцията по правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Отсъствието на примерни доводи от осъдения защо счита наказанието си за явно несправедливо, не предпоставя излагането на допълнителни съображения от касационния съд. Преквалификацията на престъплението грабеж с отпадане на препратката по чл. 26 от НК не оказва значимо влияние върху справедливостта на наложеното вече наказание. Броят на отделните деяния, неправилно включени от съдилищата в преценката за продължавана престъпна дейност, не са взети предвид при индивидуализацията на наказателната отговорност на осъдения С.. В тази част искането за възобновяване е неоснователно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА приключилото наказателно производство по влязлата в сила присъда № 295 от 29.11.2017 г. по н.о.х.д. № 1156/ 2017 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, ХХХ състав. ИЗМЕНЯ въззивно решение № 220 от 06.06.2018 г. по в.н.о.х.д. № 473/ 2018 г. Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, ІІІ състав, с което е потвърдена присъдата в наказателно-осъдителната част, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от осъдения Б. Л. С. деяние в същото наказуемо престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и го оправдава да е извършил грабежа като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.