Р Е Ш Е Н И Е   № 509   София, 29 декември  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА                                                                            ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря  Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 557/2009 година Производството е образувано на основание искане на осъдения С. НЕНКОВ С. за възобновяване на внохд № 157/2009г. по описа на Ямболския окръжен съд,отменяване на постановеното по него решение № 75 от 03.07.2009г.,с което е потвърдена присъда № 351/01.04.2009г. по нохд № 47/2008г. постановена от Ямболския районен съд и оправдаване по предявеното обвинение по чл.129 НК. Алтернативно се иска да се отменят съдебните актове и делото върне на въззивния съд за ново произнасяне по въззивната жалба. Гражданският ищец и частен обвинител И. К. И. не е заявил становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането,тъй като извода за авторството на деянието е правилен,а наказанието не е явно несправедливо. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Ямболският районен съд е признал подсъдимия С. Н. С. за ВИНОВЕН в това,че на 27.07.2007г. около 19.30 часа,на полски път в землището на с. К.,обл. Ямбол,находящ се в близост до лозовия масив,чрез нанасяне на удар с дървена тояга в областта на лявата ръка,е причинил средна телесна повреда на И. К. И.,изразявяща се в счупване на лявата лакетна кост,което е причинило трайно затрудняване движенията на левия горен крайник на пострадалия,поради което и на основание чл.129,ал.2 вр.с ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което е ОТЛОЖИЛ за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. С присъдата съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия Д на гражданския ищец И. К. И. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3 500 лева,ведно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е иска до първоначалния му размер от 10 000 лева,като неоснователен и недоказан. С горното решение Ямболският окръжен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Искането е процесуално допустимо. Подадено е в срока по чл.421,ал.3 НПК. Като основание се поддържат съществени процесуални нарушения,допуснати от двете съдебни инстанции,които са довели до неправилното приложение на закона. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Доводът за допуснати процесуални нарушения не се подкрепя от данните по делото. Въззивният съд като втора инстанция по фактите и приложението на закона е отговорил на възраженията поддържани пред него,по реда на чл.339,ал.2 НПК. Видно е от мотивите,че съдът е обсъдил и кредитирал показанията на св. И,пострадал по делото. Приел е,че правилно същите са възприети от районния съд,тъй като се подкрепят от показанията на свидетелите К. П. от тях е видял пострадалия непосредствено след инцидента с подсъдимия . Той е видял струйка кръв по лицето на пострадалия,възприел е състоянието му и разбрал за удара нанесен му от подсъдимия. В този смисъл са и показанията на с. В.,който видял и подутина по ръката на пострадалия. Независимо,че посочените свидетели не са очевидци на деянието/инцидента е произлязъл между подсъдим и пострадал по повод навлизане на животните които подсъдимият пасе,в ливадата на пострадалия/,косвените доказателства са достатъчни за да обосноват достоверността на казаното от пострадалия,единствен свидетел на извършеното спрямо него неправомерно действие. Пред посочените свидетели,пострадалият е разказал за инцидента и ударът с дървената тояга на подсъдимия към пострадалия. За да кредитират показанията на посочените свидетели,съдилищата са обсъдили и заключението на съдебно медицинската експертиза. Съгласно последното,прието и неоспорено от страните по делото, при инцидента на 27.07.2007г. на пострадалият е причинено счупване на лявата лакетна кост и разкъсно-контузна рана на главата. Д-р Донев е посочил,че обикновено в съдебно медицинската практика,счупването на лакетната кост се получава при защитна реакция,при която при вдигане на ръката,ударът попада напречно по дължината на костта/л.101 от първ.дело/. Тези данни съвпадат с показанията на пострадалия,който е посочил,че след първия удар в главата,той се предпазил с лявата ръка. Доводът за необходимост от нова съдебно-медицинска експертиза ,която да отговори на въпроса,дали уврежданията биха могли да са получени по-рано по време , е обсъден от въззивния съд. С определение от 17.06.2009г. съдът е преценил искането за неоснователно,тъй като изготвената по делото и приета от подсъдимия и защитника му в първоинстанционния съд експертиза,е пълна,всестранна и обективно дадена. В този смисъл съдът се е произнесъл и в мотивите към решението. Експертизата е изготвена въз основа на медицинските данни/Епикриза по ИЗ № 10429/ с диагноза-фрактура на лявата лакетна става,изходяща от ОТО при МБАЛ”Св. Пантелеймон” АД гр. Я.,където И. е бил лекуван от 27.07 до 01.08.07г. Изложеното потвърждава достоверността на показанията на пострадалия и тези на свидетелите К,че деянието е извършено именно на 27.07.07г. на която дата И. е постъпил на лечение в болницата. По изложените съображения с отказа да допусне нова съдебно медицинска експертиза,въззивният съд не е възпрепятствал правилното установяване на фактите, относими към предмета на доказване. Съгласно чл.153 НПК допълнителна експертиза се назначава,когато експертното заключение не е достатъчно пълно и ясно,а повторна-когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Правилно е прието,че необходимост от нова експертиза не е налице. Относно довода за отказ да се назначи медико биологична експертиза за наличието на следи от кръв върху инкриминираната тояга/гега/,съдът е приел,че следва да се има предвид обстоятелството,че предвид доказателствата по делото липсата на данни за наличие или не на кръв по процесната тояга не съставлява непълнота на доказателствата и не се отразява на съвкупната преценка за авторството на деянието. Искането се прави две години след деянието,няма данни за условията на съхранение на тоягата,което прави невъзможно извършването и получаване на обективни резултати. При изложените обстоятелства,с отказа си да уважи искането на подсъдимия в горния смисъл,въззивният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение,довело до ограничаване правата на подсъдимия, и до неправилното приложение на материалния закон. Право на съда е да прецени кои доказателства ще имат значение за решаване на делото. В този смисъл е и разпоредбата на чл.327,ал.4 НПК,съгласно която нови свидетели и ВЕЩИ ЛИЦА се допускат,когато съдът счете,че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото. С оглед на изложеното, възражението за нарушение по чл.107,ал.3 НПК тъй като не били събрани доказателства оневиняващи подсъдимия,е неоснователно. Въз основа на приетите за установени от съдилищата фактически обстоятелства,които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция,материалният закон е правилно приложен. Относно възражението,че доказателствата събрани на досъдебното производство не са приобщени по реда на чл.283 НПК,следва да се има предвид отразеното в протокола от съдебното заседание от 01.04.2009г. в който изрично е отбелязано/л.102/,че писмените доказателства са прочетени на основание посочената процесуална норма. Несъстоятелно се твърди още,че св. К не бил разпитван в съдебната фаза. На л.100 от първ.дело е видно,че свидетелят е депозирал показания и на стадия на съдебното следствие. В съответствие с тежестта на деянието наказанието отговаря на целите по чл.36 НК и не е явно несправедливо. При извършената проверка,касационният състав не констатира основания за възобновяване на делото с последиците от това сочени в искането-оправдаване на осъдения респ.връщане на делото за ново разглеждане. Спазени са процесуалните правила на чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК за събиране,проверка и всестранно изясняване на обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото. Вътрешното убеждение е изградено след внимателен анализ на всички относими по делото доказателства. Изводът за виновно,противоправно поведение на подсъдимия,съставомерно по повдигнатото обвинение почива на доказателствата по делото,обсъдени от двете редовни инстанции. Обвинението е доказано,а законът е правилно приложен. Съгласно чл.422,ал.1 т.5 НПК,наказателното производство се възобновява,когато при постановяване на присъди,решения,определения,непроверени по касационен ред,са допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. Съществено е всяко нарушение, което е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимото лице и до неправилното му осъждане. При извършената проверка,касационният състав не установи двете редовни инстанции да са допуснали нарушения от категорията на съществените,които да обуславят възобновяване на наказателното дело. Ето защо искането като неоснователно,следва да се остави без уважение. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Н. С. за възобновяване на внохд № 157/2009г. по описа на Ямболския окръжен съд,отменяване на постановеното по него решение № 75 от 03.07.2009г.,с което е потвърдена присъдата на Ямболския районен съд по нохд № 47/2008г. и оправдаване по повдигнатото обвинение,респ.връщане на делото за ново разглеждане. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: