Р Е Ш Е Н И Е

№ 111

гр. София, 09.06.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втората година в състав:

Председател: Александър Цонев
Членове: Филип Владимиров
Джулиана Петкова

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3497/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, поради очевидна неправилност на решение № 17/27.05.2021 г. по в. гр. д. № 166/2021 г. на Варненски апелативен съд, ГО, поради неправилна квалификация на установен по делото факт. Правната квалификация се извършва от съда като установените по делото факти се подвеждат под хипотезата на правната норма, която ги урежда, за да може след това да се приложи диспозицията на нормата, и се направи краен извод за правата и задълженията на страните по делото. Неправилната квалификация на установен по делото факт е случай на „очевидна неправилност“, доколкото само от мотивите към решението може да се установи противоречие между установеният по делото факт и общото описание на юридическия факт от хипотезата на правната норма, която е приложена. Във въззивното решение, установеният по делото факт, че плащането на чуждото задължение е извършено по нареждане за плащане от трето лице, е квалифициран като липса на основание за плащане и е приложена нормата на чл. 59 ЗЗД, без да е установена недействителност на нареждането. Нареждането за плащане, извършено от трето лице, е едностранна правна сделка, и по правната си същност е делегация за плащане. Тази сделка намира основанието си във външно за нея правоотношение- правоотношението между наредителя и платеца. Когато тези правни субекти са в търговски отношения, извършеното плащане е доказателство за действителността на делегацията на основание чл. 293, ал.3 ТЗ. Делегацията за плащане поражда право да се плати чуждото задължение, и тя е правно основание за упражняване на правото (за плащането). Затова плащането по делегация, извършено в полза на трето лице е упражняване на право с правна последица разместване на имуществени блага.
Въз основа на гореизложеното, настоящият състав на ВКС намира следното по основанията за касационно обжалване и по съществото на спора.
Касационното производство е образувано по жалба на М. Т. Г., представлявана от своята майка и законен представител Т. С. Г., срещу въззивно решение № 17/27.05.2021 г. по в. гр. д. № 166/2021 г. на Варненски апелативен съд, ГО, с което е потвърдено решение № 260650/26.10.2020 г. по гр. д. № 2250/2019 г. на Варненски окръжен съд, 11-ти състав, в частта му, с която касаторката е осъдена да заплати на „Здравец тур – комерс“ ЕООД, [населено място], сумата от 62248 евро на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от 15.10.2019 г. до окончателното ѝ плащане.
В исковата молба ищецът „Здравец турс- комерс“ ЕООД, представлявано от собственика и управител Е. Г., твърди, че е платил сумата от 62 248 евро, представляваща част от цената по договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен между Д. Л.- Д. като продавач и ответницата М. Г. като купувач. Това плащане било извършено по давление и нареждане на Т. Г. (баща на управителя Е. Г. и на ответницата М. Г.), който бил в търговски отношения с дружеството- ищец и е имал влияние върху дейността му. Тези твърдения се съдържат в молбата- уточнение от 14.01.20г.. Според ищеца липсвало основание за обогатяване на ответницата и за обедняване на ищеца, поради което иска ответницата М. Г. да му плати сумата от 62248 евро на основание чл. 59 ЗЗД.
Във въззивното решение се приема за установено, че на 15.10.2014 г. дружеството ищец е превело по сметка на третото за делото лице Д. Е. Л.-Д. сумата от 62248 евро; като основание за превода е посочено „анекс по предв. дог.“; с нот. акт № 126/31.08.2015 г., том II, рег. № 2543, н.д. №276/2015 г. на нотариус Д. Б., Д. Е. Л.-Д. е продала на ответницата, представлявана от родителите си Т. Г. Г. и Т. С. Г. апартамент, находящ се в [населено място], като продажната цена от 120000 евро била платена изцяло по банковите сметки на продавача. От показанията на свидетеля С. – търговски пълномощник на „Здравец тур – комерс“ ЕООД от 2013 г., ценени при условията на чл. 172 ГПК, въззивният съд е установил, че между родителите на ответницата и Д. Е. Л.-Д. е сключен предварителен договор, съгласно който продажната цена на жилището е следвало да бъде преведена на два пъти; след сключване на предварителния договор баща на ответницата Т. Г. казал на свидетеля да нареди в полза на Д. Е. Л.-Д. сумата от 62000 евро, което свидетелят изпълнил, като за извършването на паричния превод свидетелят бил изрично упълномощен от управителя на дружеството Е. Г. (син на Т. Г.). Окончателният договор бил сключен след около година, когато остатъкът от сумата бил платен от майката на ответницата Т.. Въззивният съд е приел от правна страна, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

В касационната жалба са посочени следните основания за обжалване: липсва общ факт, от който произтича обогатяване на ответницата за сметка на обедняването на ищеца; дружеството е платило, за да обезпечи договорни отношения; липсват предпоставките на чл. 59 ЗЗД.
В срока за отговор „Здравец тур – комерс“ ЕООД излага становище за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на ВКС счита, че въззивното решение е неправилно, както и че искът е неоснователен по следните съображения: Не е налице неоснователно обогатяване, защото: плащането е извършено от ищеца по делегация за плащане; наредителят и платецът са били в търговски отношения; плащането е доказателство за действителността на делегацията като сделка- чл. 293, ал.3 ТЗ; делегацията за плащане изключва чл. 59 ЗЗД, защото плащането и погасяването на задължението са последица от упражнено субективно право да се плати чуждото задължение (в този смисъл и решение № 183/18г. на ІІІ ГО).
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:

Р Е Ш И :

Отменя решение № 17/27.05.2021 г. по в. гр. д. № 166/2021 г. на Варненски апелативен съд, ГО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Здравец турс- комерс“ ЕООД срещу М. Т. Г., представлявана от нейната майка и законен представител Т. С. Г. за плащане на сумата от 62248 евро на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от 15.10.2019 г. до окончателното ѝ плащане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: