Р Е Ш Е Н И Е № 86 гр. София, 20 юни 2019 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 232 по описа за 2019 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. З. Я. срещу нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 3 от 9.01.2019 г, по ВНОХД № 5688/18, с която е отменена оправдателна присъда на Софийски районен съд от 19.10.2017 г, по НОХД № 4442/17, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 12.12.2016 г в [населено място], е упражнявал професия „водач на таксиметров автомобил”, без да има съответна правоспособност, с оглед на което и на основание чл. 324, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на девет месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, а, на основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието девет месеца „лишаване от свобода”, наложено с определение на Софийски районен съд, по НЧД № 11823/14, влязло в сила на 2.08.2014 г, с което е определено едно най-тежко общо наказание измежду наложените по НОХД № 9456/13 и НОХД № 19186/13 и двете дела по описа на Софийски районен съд. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: Осъдителната присъда почива на свидетелски показания, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК. Въззивният съд не е изразил становище кои показания на св. Д., св. М. и св. М. кредитира, въпреки противоречията в техните показания от досъдебната фаза. Постановена е осъдителна присъда при липса на стабилна доказателствена основа за осъждане на подсъдимия. Допуснато е нарушение на материалния закон. Наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се иска да бъде отменена въззивната присъда и подсъдимият да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Въззивният съд е изложил обстойни съображения относно анализа на доказателствата, които са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Обсъдил е показанията на св. Д., св. М. и св. М., дадени от тях в съдебната фаза, и тези от досъдебната фаза, надлежно приобщени чрез прочитането им в производството пред първата инстанция. Цитираните свидетели са разпитвани двукратно на досъдебното производство и техните показания от двата разпита са приобщени по съответния ред, поради което е допустимо да бъдат ползвани при формиране на изводите по релевантните факти. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че свидетелите са възприели таксиметровия автомобил, управляван от подсъдимия, докато се е движил на [улица], след което, завивайки наляво, е спрял на [улица]. Неоснователно се твърди, че свидетелите противоречиво са описали наблюдаваните от тях събития. Не са касае до противоречие в техните твърдения, а до допълване на показанията им, а именно: Първоначално свидетелите са описали обстоятелствата, при които са извършили проверката на таксиметровия автомобил и неговия водач, което се е случило в спряло положение на автомобила. При последващия им разпит са внесли уточнение относно момента, в който за първи път са забелязали таксиметровия автомобил, като са посочили, че това е станало, докато автомобилът се е движел по [улица], завил е наляво по [улица]и е спрял на мястото за таксита в района на Съдебната палата. Ето защо, не може да се счита, че показанията на полицаите, извършили проверката, са противоречиви, тъй като заявеното от тях при последващия разпит на досъдебната фаза е в допълнение на казаното при първоначалния разпит. Въззивният съд е ползвал цялостно показанията на свидетелите от досъдебната фаза, като е съобразил разширения вариант, съдържащ се във втория разпит, и е приел за установено, че свидетелите са възприели таксиметровия автомобил от момента, в който е бил в движение и след това се е установил на [улица], където е извършена полицейската проверка. Неоснователно е възражението, че осъдителната присъда е базирана само на приобщените свидетелски показания, в нарушение на чл. 281, ал. 8 НПК. Тази хипотеза е налице, когато осъдителната присъда почива само и единствено на приобщени показания, при липса на други доказателствени източници, които да ги подкрепят. Въззивният съд е ползвал показанията на свидетелите от съдебната фаза, при изричното уточнение, че е разбираемо с оглед естеството на тяхната работа да нямат спомен за детайлите на инкриминираните събития / свидетелите са полицейски служители, осъществяващи регулярен контрол по редовността на документите на водачите на таксиметрови автомобили /. Взето е предвид и това, че независимо от отминалото време, св. М. е заявил пред съда, че си спомня лицето, проверено на [улица], в района на Съдебната палата, и това лице е именно подсъдимият. Следователно, показанията на посочения свидетел от съдебната фаза, ценени наред с приобщените свидетелски показания и писмените доказателства, са достатъчни да послужат като надеждна доказателствена основа на осъдителна присъда, без да се нарушава изискването на чл. 281, ал. 8 НПК. Установено е, че подсъдимият е управлявал таксиметров автомобил на компания „фирма”, с включен таксиметров апарат, при светеща зелена индикация, поставена на предното стъкло, при липса на обозначение, че автомобилът не работи като такси. Към момента на деянието той е работил като водач на такси в нарушение на нормативните изисквания, а именно: Не е притежавал надлежно удостоверение за психологическа годност, изискуемо съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата № 36 от 15.05.2006 г за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства на водачи на такива и на представители на изпитни комисии. Осъждан е двукратно, като наказанията по тези присъди са групирани и му е определено едно най-тежко общо наказание: девет месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, както и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година. Групирането е влязло в сила от 2.08.2014 г, а срокът на „лишаването от право да управлява МПС” е започнал да тече на 15.01.2016 г. На следващо място, към момента на инкриминираното деяние, деецът е бил „лишен от право да управлява МПС”, което е самостоятелна пречка да упражнява дейност като водач на таксиметров автомобил / извън наличието на влязла в сила осъдителна присъда /. При вярно установените релевантни факти материалният закон е приложен правилно. Деянието е съставомерно по чл. 324, ал. 1 НК и такава е приета по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Липсата на допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Неоснователно е и искането за оправдаване на подсъдимия, което е допустимо само в хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / осъждане за несъставомерно деяние /, която, в случая, не е налице. Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание. Отчетена е високата степен на обществена опасност на деянието, която произтича от това, че са нарушени три критерия от изискванията за правоспособност по Наредба № 36/15.05.2006 г, както и завишената степен на обществена опасност на дееца, който е с обременено съдебно минало и вече е осъждан по чл. 324, ал. 1 НК, но това не го е възпряло да извърши отново същото престъпление. Този факт има значение при преценката за строгостта на наказанието, което се следва за настоящето деяние, в контекста на целите по чл. 36 НК. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че наложеното наказание девет месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, отговаря на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, а искането за неговото намаляване е неоснователно и не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 3 от 9.01.2019 г, по ВНОХД № 5688/18. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: