Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                           №  821                                        София   30.11.2009г.                                         В ИМЕТО НА НАРОДА                                                          Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на трети ноември през две хиляди и девета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                               ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ ИВАНОВА      ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 2451 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290,във вр. с ч.291 т.3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от И. Я. К. от гр. С. против въззивно решение № 102 от 19.03.2008г.по в.гр.д. № 705 по описа за 2007г.на Смолянски окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 583 от 15.11.2007г.по гр.д. № 566/2007г. на Районен съд Смолян. Искането е за отмяна на въззивния акт като неправилен,постановен в противоречие със закона и за решаване на въпроса по същество като бъде уважен предявения иск. С определение № 109 от 30.12.2008г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,като е счел,че е налице противоречиво произнасяне от съдилищата по въпроса за писмените доказателства,с които се установява правото на собственост в исковото производство по чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ и по-специално-дали стопанските карти на ревири и списъците към тях,като посочени в изброяването по чл.13 ал.3 от ЗВСГЗГФ са достатъчни за доказване на вещни права. В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпило е писмено становище от ответната страна- ОС”ЗГ”гр. Смолян,с което се оспорва основателността на подадената касационна жалба и изразява желанието си-въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: С постановеното въззивно решение е оставено в сила решение на СмРС,с което е отхвърлен като неоснователен предявения от И. Я. К. против ОС”ЗГ”гр. Смолян , Д. л. Смолян и РУГ Смолян иск с правно основание чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ за признаване на установено,че ищецът –в качеството си на наследник на Я. И. К. ,починал през 2002г.- има право на възстановяване на собствеността върху 12 дка в ревир”Хаджийското”,землището на с. М., община С.. За да постанови решението си –въззивният съд е приел, че ищецът-при условията на главно и пълно доказване не е установил правото на собственост в полза на своя наследодател по отношение на претендираната гора. Мотивирал се е с липса на доказателства за кооперативно стопанисване на процесната гора,с липса на представени доказателства за оценяване на реалните имуществени дялове и превръщането им в идеални. Независимо,че е посочил,че –по принцип списъкът на горовладелците е годно доказателство по чл.13 ал.3 от ЗВСГЗГФ за установяване на собственически права-за представения по делото,е счел,че не може да се счете за такъв,първо защото не е датиран и не може да се направи извод-кога,от кого и по какъв повод е съставен и второ,защото от него не може да се разбере кои са лицата,посочени в него -такива, на които държавата е отстъпила право на ползване или ползватели,на които е предоставена възможност да закупят гори,чрез заплащане на съответни суми-т.нар.”петинки”. Тъй като заплащането е било предпоставка за издаване на нотариални или крепостни актове,съдът е счел,че от решаващо значение в случая е,че не са представени-както доказателства за заплащане на петинки,така и издадени актове. Относно представените Стопанска карта и провизорен стопански план на ревир ”Хаджийското” –въззивният съд е посочил,че те не установяват право на собственост, защото в тях не се съдържа информация за имената на собствениците на отделните реални части,а само общо е описано местоположението, границите и площта на целия ревир. Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в незачитане на доказателствената сила на представените Стопанска карта на ревир”Хаджийското” ,провизорен стопански план на ревира и списък на горовладелците. Тезата на касатора е,че описаните в провизорния стопански план на ревир”Хаджийското”гори са изключителна собственост на техните притежатели,че те са закупени по Закона за придобиване на някой държавни гори в Асеновградска и Самоковска околия от 1927г.и че кооператорите са изплатили притежаваните от тях петинки,тъй като в противен случай- г. щяха да бъдат обявени за държавни-съгласно Закона за продаване на някой държавни гори в С. околия от 1911г.и последващите му изменения. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 т.2 от ГПК,поради представени три решения на районен съд Смолян/по гр.д. № 591/07г.,по гр.д. № 484/07г. и по гр.д. № 411/07г./,постановени в производство по чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ- в които е прието,че учредителният протокол за учредяване на кооперация от горовладелци в съществуващи ревири,придружен със списък на горопритежателите-е годно доказателство, установяващо собственически права към един минал момент. Така постановените решения-обаче не касаят идентичен с настоящия случай,поради което практиката в тях е неприложима към висящия спор. Релевантно по исковете с правно основание чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ е установяването на придобиването на правото на собственост върху имоти,попадащи в приложното поле на закона и одържавяването на тези имоти след 1944г.по някои от актовете по чл.2 от закона. Правото на собственост може да се установява-както с нотариални и крепостни актове,така и с някой от примерно изброените писмени документи по чл.13 ал.3 от закона,като това-дали последните установяват конкретни вещни права-се преценя съобразно нормативната уредба, действала към съставянето им и съобразно посоченото в тях,като преценката се прави с оглед на всички ангажирани по делото доказателства. Без правно значение е към кой момент е установено притежаването на имота,защото веднъж придобито правото на собственост не се губи поради неупражняването му, освен ако не се придобие от друг,за което следва да има изрични доказателства. В случая –представените от ищеца/сега касатор/ в хода на производството стопанска карта на ревир”Хаджийското”,провизорен стопански план на ревира и списък на горовладелците- не са достатъчни,за да установят,че наследодателят му е притежавал право на собственост по отношение на процесните 12 дка гори. От трите документа -само Провизорния стопански план на частния ревир”Хаджийското”е с посочена дата,тъй като върху него се съдържа отбелязване,че е утвърден с Указ № 31 от 13.07.1936г.и е обнародван в ДВ брой 163/1936г. В него обаче не се съдържат никакви данни за това кои са собствениците на г. в този ревир, в землището на с. М.,като е посочено,че се отнася до държавни гори,които „са групирани съгласно §6 от Законъ за продаване на някой държавни гори въ С. /Асеновградската/ околия,респ. изменението и разширението му и за Пашмаклийско /Смолянско/от 1927г.в една стопанска единици/ревир/ съ наименование ”Хаджийското” От обясненията в този Провизорен стопански план-освен историята на създаването му, може да се получи информация само още за границите,площта и местонахождението му. Заедно с него е приложено и писмо от 24.11.1938г.,в което /в т.4/ е посочено,че за частните гори-отделно се дава сведение „за броя на притежателите или кооператорите и декарите” за всеки ревир. В другите два документа- стопанска карта на ревир”Хаджийското”и списък на горовладелците-не е посочена дата на издаване,не е ясно от кого и по какъв повод са издадени. Стопанската карта съдържа само графично изображение на включеното в ревира,като описанието е с условни знаци,поради което от нея-не може да се черпи информация за това на кого са били описаните обекти. В списъка на горовладелците е включено името на наследодателя на касатора,но не е ясно-нито кога,нито по какъв повод той е издаден. В така издадения списък не се съдържа отбелязване-че той е към стопанската карта на ревира. Следва да се има пред вид,че съгласно чл.103 от Закона за г. от 1925г. /който е действащият към посочената в провизорния план 1936г./-стопанисването на частните гори в планините става задължително на задружни или кооперативни начала, като разпарцелирането на групираните такива гори не се позволява. В този смисъл е и предвиденото в посочения в Провизорния стопански план - §6 от Законъ за продаване на някой държавни гори въ С. околия,съгласно който стопанисването на г. става въз основа на стопански планове на кооперативни начала. В случая –въобще не са наведени доводи и не са представени доказателства за кооперативно стопанисване на процесната гора. Отделно- както е посочил и въззивният съд –тъй като в т.1 от приложеното към него писмо се говори за отстъпена в полза на старите „яйлакопритежатели”горска площ „съгласно специалния закон за частните гори”/т.е. съгласно Законъ за продаване на някой държавни гори въ С. околия/ - то по всяка вероятност в представения списък на горовладелците са описани гори по отношение на които държавата е предоставила възможност на яйлакопритежателите да ги закупят чрез заплащане на т.нар.”петинки”. В чл.5 е посочено-че след окончателно изплащане на продажната стойност на горите- притежателите им се снабдяват с нотариални актове. В случая- е безспорно,че страната не притежава нотариален акт,но същата не представя и доказателства за изплащане на продажната стойност. Твърдението на касатора,че неговият наследодател е бил кооператор и че е изплатил притежаваните от петинки,тъй като в противен случай- г. щяха да бъдат обявени за държавни-съгласно Закона за продаване на някой държавни гори в С. околия от 1911г.и последващите му изменения-не се споделя от настоящия съдебен състав. И членството в кооперацията,и заплащането –са обстоятелства,които подлежат на доказване от страна на ищеца и те няма как да се приемат за установени по подразбиране. В случая-правилно въззивният съд е приел,че с представените доказателства ищецът /сега касатор/ не е установил при условията на пълно и главно доказване правото на собственост в полза на своя наследодател досежно гората,чието възстановяване претендира,поради което обжалвания акт следва да бъде оставен в сила. Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102 от 19.03.2008г.по в.гр.д. № 705 по описа за 2007г.на Смолянски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ:1.     2.