О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 124 София, 28.03.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 191/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на Ф. П. Ф. срещу определение № 172 от 11.08.2021 г. по т.д. № 609/2021 г. на Апелативен съд Пловдив. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд Пловдив е потвърдил определение № 260273 от 25.06.2021 г. по гр.д. № 181/2018 г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лв., дължима за администриране на въззивна частна жалба срещу разпореждане № 260365/22.04.2021 г. по т.д. № 181/2018 г. на Хасковския окръжен съд. За да постанови този резултат, въззивният състав е посочил, че жалбоподателят нямал висящо задължение за предварително внасяне на държавни такси и разноски, поради което е потвърдил обжалваното определение, като е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първостепенния съд. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулирани са въпросите: „1. Относно приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК и извършването на прецена за наличие на основания за освобождаване от държавна такса и разноски.“; „2. Какъв е обемът на преценката, дължима от съда, касателно възможността за заплащане на дължимата държавна такса при молба по чл. 83, ал. 2 ГПК, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, който я лишава от правото да упражнява представените й по закон процесуални права?“ и „3. Следва ли съдът да преценява основателността на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК само с оглед конкретното задължение за заплащане на държавна такса или съдебни разноски по делото или доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноските за цялото съдебно производство?“ Твърди се, че въпросите попадали в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради несъобразяване от въззивния съдебен състав с възприетото в определение № 155/07.04.2020г. по ч.т.д. № 173/2020 г. на II т.о. на ВКС, определение № 603 от 02.10.2014г. по ч.т.д. № 2139/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 573 от 12.07.2011г. по ч.т.д. № 230/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 612 от 12.08.2010г. по ч.т.д. № 564/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 496 от 10.07.2013г. по ч.т.д. № 2492/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 305 от 15.06.2009г. по ч.гр.д. № 335/2009г. на ВКС, ГК, III г.о. и ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Частният касатор счита, че при постановяване на обжалваното определение въззивният съд не е съобразил всички релевантни към производството обстоятелства, което довело до немотивираност и неправилност на съдебния акт. Акцентира, че на практика съдът се е задоволил да посочи единствено, че страната нямала висящо задължение и препращайки към мотивите на първоинстанционното определение, вследствие на което неправилно и в разрез със задължението си не е извършил цялостна проверка на материалното му състояние. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Настоящият състав намира, че трите формулирани въпроса могат да се конкретизират като един такъв- по приложението на чл.83, ал.2 ГПК и реда за извършване на преценката за наличие на основания за освобождаване от държавна такса и разноски, като по този начин се обосновава общият селективен критерий. С изброените актове на ВКС страната установява и наличие на допълнителен критерий, поради което обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По същество частната жалба е основателна. Съгласно цитираната практика на ВКС, която изцяло се споделя от настоящия състав и може да се обобщи, че при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса. Единствено след извършване на тази преценка, съдът може да направи обоснован извод за наличие на предпоставките на чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК и да се произнесе дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането на държавната такса. При разрешаване на процесуалноправния въпрос, свързан с наличие на предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК, въззивният съд се е отклонил от така формираната постоянна практика. Той е извел крайния си извод, без да се позове на никакви конкретни обстоятелства, а в мотивите са разгледани неотносими условия към посочените критерии, при съобразяване на които следва да бъде извършена преценката за наличие на предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане от държавна такса и разноски. В настоящия случай частният жалбоподател е представил две декларации за материално и гражданско състояние – от 13.02.2020 г. (предна корица на т.д. № 181/2018 г. на ХОС) и от 12.06.2021 г. (л. 6 от т.д. № 609/2021 г. на ПАС). От декларациите се установява, че той е на 50 години, женен, в недобро здравословно състояние, притежава къща, но не притежава МПС и влогове, получава единствено издръжка от дъщеря си, не притежава доходи от наеми и участие в търговски дружества. Действително, както е посочил първоинстанционният състав, държавна такса в размер на 15 лв. за въззивната частна жалба принципно не съставлява сериозно затруднение. Въз основа обаче на декларираните обстоятелства следва да бъде направен извод, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 15 лева, нито разполага с възможност да извлича доход от притежавано имущество. Останалите съображения на въззивния съд са неотносими към преценката за наличие на основанието по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса. Поради това настоящият състав намира, че е налице основанието на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на частния жалбоподател от заплащане на държавна такса за производството пo обжалване на разпореждане № 260365/22.04.2021 г. по т.д. № 181/2018 г. на Хасковския окръжен съд. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго, с което ищецът – частен жалбоподател в настоящото производство, бъде освободен от заплащане на държавна такса. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 172 от 11.08.2021 г. по т.д. № 609/2021 г. на Апелативен съд Пловдив. ОТМЕНЯ определение № 172 от 11.08.2021 г. по т.д. № 609/2021 г. на Апелативен съд Пловдив и потвърденото с него определение № 260273 от 25.06.2021 г. по гр.д. № 181/2018 г. на Хасковски окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСВОБОЖДАВА Ф. П. Ф. от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. за производството пo обжалване на разпореждане № 260365/22.04.2021 г. по т.д. № 181/2018 г. на Хасковския окръжен съд, на основание чл.83, ал.2 ГПК. ВРЪЩА делото на Хасковски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивната частна жалба. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: