Ключови фрази
Непозволено увреждане * произнасяне по непредявен иск * обезщетение за вреди * неизпълнение на договорни отношения * непозволено увреждане


4
Р Е Ш Е Н И Е


№ 214
гр. София, 26.05.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6305 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. В. против решение № 3385/16.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 9842/2012 г. от СГС, ІV”б” състав.
Ответникът оспорва жалбата, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание представя молба, с която поддържа становището си относно неоснователността на касационната жалба.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1490/22.12.2014 г. на състава на ВКС. Допустимостта на касационното обжалване е обоснована от изложените доводи за недопустимост на постановеното въззивно решение, като се твърди произнасяне но съда по непредявен иск – по иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД /по главния иск/, докато претенцията на ищеца, заявена с исковата молба и по която се е произнесъл първоинстанционния съд е по чл.45 ЗЗД – за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане. Така формулираното твърдение за недопустимост на съдебния акт и доводите във връзка с него е довело съда до извод за допустимост на касационното обжалване.
По касационната жалба, състава на ВКС приема следното:
С обжалваното въззивно решение, е потвърдено решение на първоинстанционен съд, като е прието, че предявения иск е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и обективно съединен иск с правно основание чл.86 ЗЗД. До този извод съдът е достигнал, като е преценил събраните по делото доказателства, от които се установява, че ответникът по делото е погасил своето задължение, предвид представеното по делото писмено доказателство – разписка за получени от ищеца по делото суми. Разписката е оспорена своевременно от ищеца по делото, относно нейното съдържание, като твърдението на ищеца е, че текстът, от който се прави извод за погасяване на задължението, е дописана след подписването от негова страна на разписката. От събраните по делото доказателства, както и с оглед тежестта от доказването, съдът е приел същото за неуспешно проведено. На това основание съдът е приел, че предявения иск е неоснователен, като е потвърдил решението на първоинстанционния съд, постановено в същия смисъл, макар и разгледани да са искове на друго правно основание. Предвид акцесорния характер на вземането за лихва за забава, като неоснователен е приет и предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
Във връзка с доводите на касатора за недопустимост на постановеното въззивно решение, съдът приема следното:
Правното основание на предявения иск се определя от твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, съответствуващи на направеното искане със същата. В случая, в исковата молба, ищецът е твърдял, че двамата ответници са извършили механично допълнение към разписка от 10.11.2002 г., като към текста, подписан от ищеца, са добавили текста „за горива получих 50 000 лева”. Твърди се, че така допълнената разписка е заверена по отношение на верността и с оригинала от нотариус, като при заверката не е присъствувал лично ищеца по делото, след което така подправената разписка е представена от ответника И. К. по изпълнително дело, във връзка с което представяне е спряно изпълнително дело. Твърдението на ищеца по исковата молба е, че така описаните незаконни действия, предварително обмислени, са го ощетили с исковата сума.
Горните обстоятелства не биха могли да доведат до извод, че се касае за иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД – неизпълнение на договорно задължение, от които да произтича вземането на ищеца по така описаната искова претенция по обстоятелствената част на исковата молба. Твърденията на ищеца в тази част на исковата молба определят и правната квалификация на предявения иск, която е длъжен да даде съда при разглеждането на делото. В. съд, за разлика от първоинстанционния, неправилно е разгледал предявения иск като такъв с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, като е променил дадената от първоинстанционния съд правна квалификация. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът не е изложил твърдения за неизпълнение на поето договорно задължение от страна на ответниците по спора, като неговите твърдения водят до извод, че предявения иск е с правна квалификация чл.45 и сл. ЗЗД, доколкото основанието за претендираната сума от страна на ищеца по исковата молба е непозволено увреждане от страна на двамата ответници, изразяващо се в описаните действия, които според ищеца са му причинил вреда, като същите действия, отново според твърденията на ищеца са незаконни /противоправни/ извършени са виновно и се намират в пряка причинна връзка с претърпяната вреда. Фактическите основания за основателността на иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и иск с правно основание чл.45 ЗЗД са различни и обуславят и защитата на страните по спора, макар съдът да се е произнесъл по основния факт, твърдян от ищеца по делото – верността на представената по делото разписка. Различни биха били и последиците от влизане в сила на решението, с което съдът се е произнесъл по непредявен иск, относно обективните предели на силата на пресъдено нещо.
Разглеждането на непредявен иск е основание за обезсилване на въззивното решение и за връщането на делото за ново разглеждане на въззивния съд, на основание чл. 293, ал.4 ГПК /доколкото първоинстанционния съд е разгледал иска на предявеното основание/, по предявения иск. Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, като същите следва да се определят от въззивния съд, при повторното разглеждане на спора, с оглед неговия изход, като се включат и разноските за настоящото производство.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия





Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 3385/16.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 9842/2012 г. от СГС, ІV”б” състав.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.