определение по гр.д.№ 3662 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 59

София, 02.02.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3662 по описа за 2016 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. Б. против решение № 2144 от 14.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 5443 от 2014 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-Д състав в частта му, с която е отменено частично решение от 17.04.2013 г. по гр.д.№ 1118 от 2009 г. на Софийския районен съд, 47 състав и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от В. Б. Б. срещу Л. Д. Т., Д. С. С., Р. Д. С., Н. Д. С., Е. Б. Б., Р. Л. Б., А. Л. Б., Г. Ц. П., К. С. Б., Л. С. Б., Б. Н. В., В. В. В., Г. Й. В., Б. Д. В., И. Д. В. и С. Х. Д. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване правото на собственост на общия на страните наследодател Б. В. А. към момента на внасянето в ТКЗС през 1957 г. върху следните земеделски имоти: 1. нива с площ от 9,2 дка в землището на [населено място], м.“Брегът“, 2. нива с площ от 4,8 дка в землището на [населено място], м.“Реката“ и 3. Нива с площ от 10,4 дка в землището на [населено място], м.“М.“.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС /решение № 1035 от 20.05.2010 г. по гр.д.№ 2435 от 2008 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 39 от 10.02.2014 г. по гр.д.№ 4927 от 2013 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 275 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 155 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о./ по въпроса: в производството по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, при неоспорено и доказано право на собственост на общия наследодател върху земеделски земи, чия е доказателствената тежест за доказване на направено твърдение за последващо разпореждане със земеделските земи от общия наследодател.
Освен това се твърди, че въззивното решение е недопустимо като постановено по жалба на лица, които нямат правен интерес от постановяване на въззивно решение с такова съдържание.
В писмени отговори от 14.06.2016 г. и от 29.06.2016 г. ответниците Д. С. С., Р. Д. С., Н. Д. С., Р. Л. Б. и А. Л. Б. оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението на Софийския градски съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените разноски по делото пред ВКС.
В писмен отговор от 15.06.2016 г. ответницата Л. Д. Т. оспорва касационната жалба. Моли същата да не бъде уважавана.
Останалите ответници Е. Б. Б., Г. Ц. П., К. С. Б., Л. С. Б., Б. Н. В., В. В. В., Г. Й. В., Б. Д. В., И. Д. В. и С. Х. Д. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за собственост с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, което съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е изменил решението на първоинистанционния съд, като по същество е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за три от спорните имоти: нива с площ от 9,2 дка в землището на [населено място], м.“Брегът“, нива с площ от 4,8 дка в землището на [населено място], м.“Реката“ и нива с площ от 10,4 дка в землището на [населено място], м.“М.“. Приел е за доказано, че към момента на внасянето им в ТКЗС тези три ниви вече не са били собственост на общия на страните наследодател Б. В. А.- тъй като с договор от 20.11.1940 г. Б. А. е прехвърлил тези имоти на внуците си Б. Т. Б. и Л. Т. Б..
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на това решение поради следното:
1. Няма вероятност за недопустимост на въззивното решение. Неоснователен е доводът на касатора, че ответниците Р. Л. Б. и А. Л. Б. нямали правен интерес да обжалват първоинстанционното решение, поради което постановеното по тяхна жалба въззивно решение било недопустимо. Тези лица са били посочени като ответници по предявения по делото иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Тъй като с първоинстанционното решение спрямо тях искът е бил уважен, те са процесуалноправно легитимирани да подадат въззивна жалба срещу това решение. Поради това не отговаря на истината твърдението, че подавайки въззивна жалба, тези лица упражняват чужди права- тези на наследниците на Д. Т. Б..
Действително, влязло в сила решение, с което се отхвърля иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за спорните три ниви, към настоящия момент би облагодетелствувало само наследниците на Д. Б., на когото тези ниви са възстановени с решение на поземлената комисия. Ответниците Р. Л. Б. и А. Л. Б. обаче също имат интерес от постановяване на решение за отхвърляне на предявения по настоящото дело иск /иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване на собствеността на общия наследодател Б. В. А. върху процесните три ниви/, предвид на това, че едно такова решение би оставило открита възможността да бъде предявен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване на собствеността на процесните три ниви към момента на внасяне в ТКЗС на техния наследодател Л. Т. Б. и на наследодателя на ищеца Б. Т. Б. /въз основа на договора за продажба от 20.11.1940 г., вписан със записка за вписване от 02.07.1943 г./.
2. Няма противоречие между обжалваното решение и съдебната практика по поставения от касатора правен въпрос: в производството по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, при неоспорено и доказано право на собственост на общия наследодател върху земеделски земи, чия е доказателствената тежест за доказване на направено твърдение за последващо разпореждане със земеделските земи от общия наследодател. В обжалваното решение, в съответствие със задължителната практика на ВКС, включително и посочената от касатора, въззивният съд е приел, че по настоящото дело доказателствената тежест е на страната, която е направила твърдение за последващо прехвърляне на имотите. В случая възражението, че много преди внасянето им в ТКЗС процесните три ниви са били прехвърлени от общия наследодател на неговите внуци Б. и Л. Т. Б., е било направено от ответниците Р. Л. Б. и А. Л. Б.. Съответно тяхна е била тежестта да докажат това свое твърдение и те са го доказали- чрез представената по делото записка за вписване № 52, том 36 от 02.07.1943 г., с която в тримесечния срок по чл.25 от Закона против спекулата с недвижими имоти е бил валидиран сключеният от Б. А. писмен договор от 20.11.1940 г. за продажба на спорните три ниви на неговите внуци Б. Т. Б. и Л. Т. Б..
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да бъде допускано.

Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата Д. С. С., Р. Д. С. и Н. Д. С. направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 000 лв.
Ответниците Р. Л. Б. и А. Л. Б. не са представили доказателства за направени от тях разноски по делото пред ВКС, поради което такива не следва да им бъдат присъждани.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2144 от 14.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 5443 от 2014 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-Д състав в частта му, с която е отменено частично решение от 17.04.2013 г. по гр.д.№ 1118 от 2009 г. на Софийския районен съд, 47 състав и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от В. Б. Б. срещу Л. Д. Т., Д. С. С., Р. Д. С., Н. Д. С., Е. Б. Б., Р. Л. Б., А. Л. Б., Г. Ц. П., К. С. Б., Л. С. Б., Б. Н. В., В. В. В., Г. Й. В., Б. Д. В., И. Д. В. и С. Х. Д. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване правото на собственост на общия на страните наследодател Б. В. А. към момента на внасянето в ТКЗС през 1957 г. върху следните земеделски имоти: 1. нива с площ от 9,2 дка в землището на [населено място], м.“Брегът“, 2. нива с площ от 4,8 дка в землището на [населено място], м.“Реката“ и 3. Нива с площ от 10,4 дка в землището на [населено място], м.“М.“.
ОСЪЖДА В. Б. Б. със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.В, ет.3, ап.52, чрез Адв.сдружение „Д.И.-М. и съдружници“ да заплати на Д. С. С., Р. Д. С. и Н. Д. С. и тримата със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.Я. В. и адв.В. В., на основание чл.78 ГПК сумата 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.