Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
[населено място], 22.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия,първо търговско отделение,в открито съдебно заседание на дванадесети юни, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 255 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.47 т.2 ЗМТА и чл.47 т.3 пр.второ / отм.ДВ бр.8 от 2017 год. / ЗМТА.
Образувано е по иск на Д. Д. С. , за отмяна на арбитражно решение № 2432/ 31.08.2016 год. по арб.дело № 2432/2010 год. на арбитър Б. Г. , с което ищцата е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 637,04 лева,ведно със законната лихва върху същата от постановяване на арбитражното решение до окончателното й изплащане – съизмеряваща дължими главница, лихви за забава и неустойка по договор за револвиращ заем № [ЕГН]/22.04.2009 год.. Ищцата твърди, че липсва валидно сключено арбитражно споразумение, тъй като при липса на пълна и ясна информация относно същественото съдържание на договора за заем,допълнен впоследствие, при упражнена от заемодателя заблуждаваща търговска практика, в противоречие с чл.68е ал.2 от Закона за защита на потребителите / З./, е била подведена да подаде молба за отпускане на кредит, впоследствие зачетена от ответника за договор. С оглед отправено от ищцата разваляне на договора, намира че и на това основание , с оглед правните последици на развалянето,липсва обвързваща я с ответника арбитражна клауза.Изрично се позовава на нищожност на арбитражната клауза, като неравноправна, по смисъла на чл.146 ал.1 вр. с чл.143 т.16 от З.. Наведено е и основание по чл.47 т.3 ЗМТА / понастоящем отменена - ДВ бр.8/2017 год. /, с формално твърдение за нарушаване принципа за равенство на страните и принципа за състезателност.
Ответникът – [фирма] – оспорва исковата молба. Оспорва допустимостта на иска, като предявен след изтичане на тримесечния срок, съгласно чл.48 ал.1 ЗМТА. Оспорва наличието на наведените от ищцата основания и излага съображения за неприложимост на измененията на ЗМТА / обн.ДВ бр.8 от 2017 год. / спрямо настоящия спор, тъй като атакуваното арбитражно решение е постановено преди влизането им в сила и се касае за процесуални норми, които не могат да засегнат вече извършени процесуални действия и техните правни последици.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че ищцата е получила препис от арбитражното решение на 14.09.2016 год. / потвърждение от [фирма], доставило пратката / , а исковата молба е подадена на 07.12.2016 год..Следователно е спазен преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА.
Преди произнасяне по въведените основания за отмяна , Върховен касационен съд дължи служебна проверка за валидността на арбитражното решение.
Съгласно пар.6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ бр.8/2017 год. / производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на пар.13 ал.1 от ДР на Закона за защита на потребителите,съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19 ал.1 ГПК, се прекратяват служебно от сезирания арбитраж. Според действащата към момента разпоредба на чл.47 ал.2 ЗМТА / пар.8 т.5 от ЗИД на ГПК – обн. ДВ бр. 8 / 2017 год./, арбитражните решения , постановени по спорове предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.
Правилото на пар.6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде приложено и по отношение арбитражни решения, които са предмет на иск за отмяна / предявен в преклузивния срок по чл.48 ал. 1ЗМТА/, по който Върховен касационен съд не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс.Съгласно тълкуването, дадено от Конституционния съд в т.3 на конст. дело № 15 / 2002 год. , защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първия, а защитата по реда на чл.47 ЗМТА – следващия, факултативен стадий.Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното в първия стадий арбитражно производство подлежи на прекратяване от арбитражния съд , поради неарбитрируемост на спора / чл.19 ал.1 ГПК вр. с пар.6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК – обн. ДВ бр. 8 / 2017 год. /. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено към измененията на процесуалния кодекс производство, ще следва Върховен касационен съд да констатира този порок на арбитражното решение , като постановено по спор,който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория – факултативен - стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да се прогласи нищожността на арбитражното решение , тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение спрямо заварените съдебни производства и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед новите процесуални разпоредби.
В случая предмета на арбитражното производство е спор по договор за заем,като Д. С. удовлетворява качеството „потребител”, по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на З.. Производството по чл.47 и сл. от ЗМТА се явява заварено от ЗИД на ГПК / обн.ДВ бр. 8/2017 год./. По изложените по-горе съображения следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да възмезди понесени от ищцата разноски, в размер на 25,48 лева – държавна такса , както и да заплати на процесуалния представител на ищцата,на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение, в размер на 200 лева, съгласно чл.7 ал.1 т.4 на Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение № 2432/ 31.08.2016 год. по арб.дело № 2432/2010 год. на арбитър Б. Г..
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.78 ал.1 ГПК да заплати на Д. С., понесени в настоящото производство разноски, в размер на 25,48 лева.
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл. 78 ал.1 ГПК вр. с чл.38 ал.2 от ЗАдв. , да заплати на адвокат Р. Д. Д.,гр.Варна,ул.„Т. Х.„ №16,ап.2,възнаграждение за процесуално представителство на ищцата по делото, в размер на 200 лева. Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|